Строителството - в тъмния спектър на икономиката

В този сектор бизнес на пазарна основа няма

Строителството - в тъмния спектър на икономиката

Свръхконцентрацията на публични средства в шепа фирми създаде крепостническа структура в сектора

4057 прочитания

В този сектор бизнес на пазарна основа няма

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Авторът е експерт по пътно строителство

Ако имаше класация на бизнесите в сиво-черния спектър на икономиката в България, строителството със сигурност заслужава златния медал. Това е секторът у нас, който в продължение на десетилетия е най-мащабният източник на корупция, пълнеща партийните каси и личните чекмеджета на хората във властта, системно неглижиращ данъчно-осигурителните закони и тези, регулиращи дейността му, а продуктът му е с ниско и далеч от европейските стандарти качество. Това е и секторът, който (заради горното) най-малко е проверяван и санкциониран от институциите и по същество се е превърнал в своеобразна "джунгла", където принципите на пазарната икономика и на правовата държава са останали почти само на хартия.

През годините омертата между властта и бизнеса превърна строителството в нещо като "коалиционен партньор" и в един от най-мирните и тихи сектори. Моментите, в които браншът е надигал глава, се броят на пръсти, като това е ставало само когато сключените договорки са били застрашени от някоя "неблагоразумна" партия или политик. Така се случи през 2018 г., когато лидерът на БСП Корнелия Нинова и евродепутатът от левицата Елена Йончева поискаха независими експерти от Европейската комисия да оценят качеството на строящите се магистрали у нас. Тогава строителите извиха километрична опашка от тежка механизация по бул. "Цариградско шосе" в столицата.

Същото става и сега, след като служебният кабинет на президента Румен Радев отказа да носи отговорност за възложените от правителството на ГЕРБ дейности по текущ ремонт и поддръжка (ТРП), надхвърлящи с 1.3 млрд. лв. планираните в бюджета за 2021 г. разходи. Докато депутатите приемаха актуализацията на бюджета, водещи компании от пътно-строителния бранш изкараха работниците си пред прозорците на парламента с искания за изплащане на определените без значение по какъв начин средства.

Анексите в договорите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) с фирмите не са новина, а дългогодишна незаконна практика на правителствата "Борисов", която обезсмисля бюджетирането. В разрез със Закона за обществените поръчки (ЗОП) през годините АПИ ангажираше дружествата по т.нар. договори за ТРП с проекти, в пъти надхвърлящи гласуваните от парламента средства, като в края на всяка година ги разплащаше от бюджетните излишъци с постановления на Министерския съвет. Отказът на служебното правителство да продължи порочния модел изобличи престъпната безотговорност на предишните управляващи и хвърли в паника бранша.

При гласуването на промените във финансовата рамка депутатите решиха през 2021 г. да бъдат изплатени само изпълнените и фактурирани към момента 222 млн. лв., както и 100 млн. лв., планирани за зимно почистване. За останалите около 1.1 млрд. лв., които са възложени и се очаква да бъдат фактурирани до края на годината, не е ясно кога и как ще бъдат платени. Сред възможностите е това да се случи на две равни части през следващите две години, като преди това фирмите подпишат анекси за разсрочване на вземанията си. За да се премине към такова предоговаряне обаче ще бъде необходима санкция на Народното събрание.

Създалата се ситуация наистина е проблемна. Това са колосални за размерите на българската икономика разходи за труд, материали и механизация, които вече са довели до висока вътрешнофирмена задлъжнялост. Това са и тежки задължения към държавата. Само декларираното ДДС върху неразплатените суми след фактурирането им ще бъде близо 200 млн. лева. То се разпределя между главните контрагенти и наетите от тях подизпълнители. Към него ще се прибавят и обявените, но неплатени данъци и осигуровки на работниците и служителите. Върху тези задължения ще се начисляват лихви, а върху дружествата ще виси опасността във всеки момент да им бъдат образувани производства от НАП. За многото малки фирми, добавяли стойност по веригата, това може да се окаже фатално.

Намеците на регионалния министър Виолета Комитова, че някои от фирмите разполагат със средства от получени аванси, са колкото верни, толкова и наивни и не променят съществено картината. Първо, не всички са получили аванси, а само фирмите, които имат договори с държавната "Автомагистрали" по линия на ин хаус възлаганията, и то за дейности, които тепърва предстои да бъдат извършвани (изграждането на магистрала "Хемус"и укрепването на 73 свлачища, за които все още няма разрешения за строеж).

От една страна, тези пари следва да бъдат използвани целево, а не за покриване на разходи по изпълнени други дейности. От друга страна, едва ли има мислещ човек, който да не си дава сметка, че значителна част от тези аванси отдавна вече я няма, тъй като е върната под формата на комисиони на тези, които са ги отпуснали. Това лесно може да се провери през касовите наличности на тези фирми или сделките, които са правили в месеците след получаването на авансите.

С оглед на всичко това и на фона на ковид предизвикателствата, нарастващата инфлация и увеличаващите се социални разходи досегашният комфорт на пътно-строителния бранш и на строителния сектор изглежда силно разклатен. Същото би се случило и при всяка реформа, свързана със съществените проблеми в сектора, за които рядко се говори или пише публично:

  • Състоянието на строителния сектор е образ на блатото, в което е затънала цялата държава - мнозинството от фирмите просто търпят произвола на малцинството и никой не смее да разклати лодката, за да не изпадне от нея.
  • В този сектор бизнес на пазарна основа няма. Няма никакво значение колко добре работи една фирма или каква корпоративна биография има, ако не е близка до управляващите.
  • Свръхконцентрацията на публичните проекти в няколко компании през последните 12 години доведе до крепостническа структура на сектора - шепа фирми се превърнаха в мега комисионерски организации без реален производствен капацитет и изстискват многото по-малки дружества, които реално добавят стойност.
  • По тази причина малките масово укриват нетните възнаграждения на работниците си (което е инкриминирано), нямат средства за осигуряване на безопасни условия на труд, за инвестиции в модерна техника и в професионалното развитие на служителите си.
  • Масово не се спазва ЗОП, който изисква главните изпълнители още при представянето на офертите си да посочат официално подизпълнителите си, а не да ги наемат впоследствие, както им е угодно.
  • Камарата на строителите обслужва интересите единствено на големите фирми и не е решила нито един от проблемите на сектора, превърнал се в джунгла.

Всичко ще си остане така, ако не започне тотално преосмисляне на правилата и регулациите в бранша, което да го извади на светло и да нормализира средата в него.

Авторът е експерт по пътно строителство

Ако имаше класация на бизнесите в сиво-черния спектър на икономиката в България, строителството със сигурност заслужава златния медал. Това е секторът у нас, който в продължение на десетилетия е най-мащабният източник на корупция, пълнеща партийните каси и личните чекмеджета на хората във властта, системно неглижиращ данъчно-осигурителните закони и тези, регулиращи дейността му, а продуктът му е с ниско и далеч от европейските стандарти качество. Това е и секторът, който (заради горното) най-малко е проверяван и санкциониран от институциите и по същество се е превърнал в своеобразна "джунгла", където принципите на пазарната икономика и на правовата държава са останали почти само на хартия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • evpetra

    Всичко ще си остане така, докато Каскета държи прокуратурата. Всички сигнали за нарушения на законите биват изпращани в прокуратурата и потъват там като в черна дупка. Докато никой не бъде вкаран в затвора, тези практики няма да бъдат преустановени.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

БНР има да ви каже нещо важно

БНР има да ви каже нещо важно