Петното върху наследството на Меркел

Под погледа на германския канцлер автократизацията се превърна в системен проблем на ЕС

Петното върху наследството на Меркел

Върховенството на правото

4763 прочитания

Под погледа на германския канцлер автократизацията се превърна в системен проблем на ЕС

© Shutterstock


Даниел Хегедюс, сътрудник по проблемите на Централна Европа в German Marshall Fund в САЩ, в статия за европейския "Политико"

Канцлерство на Ангела Меркел в Германия, продължило 16 години, премина през трите основни кризи на Европейския съюз в XXI век: финансовата и дълговата през 2008 г., мигрантската през 2015 г. и продължаващата криза на върховенството на закона и демокрацията. И докато тя се представи отлично с първата и успешно оцеля с втората, последната е тази, която ще остави отпечатък върху нейното наследство. Меркел не просто остави на наследника си проблема с върховенството на правото в ЕС - най-трансформиращото предизвикателство за европейската интеграция в дългосрочен план.

Именно под нейния поглед авторитарните амбиции на унгарския премиер Виктор Орбан и полския лидер Ярослав Качински успяха да се превърнат в системно предизвикателство за съюза. Меркел беше постоянно критикувана, че дава приоритет на интересите на германските производители и най-вече автомобилна индустрия пред демократичната цялост на ЕС. Тя беше обвинявана и за мълчанието си спрямо авторитарната динамика в тези страни, за да запази черните овце на Европейската народна партия (ЕНП) в рамките на консервативното политическо семейство. Можеше ли Меркел да постъпи по различен начин и да начертае твърди червени линии за Унгария и Полша? Несъмнено. А може ли Европа да очаква от този, който ще заеме поста й в Берлин, някакъв коренно различен подход към автократите в ЕС? Не е задължително.

В разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто ценности, които не са свързани с германските интереси.

Стратегическите избори на Меркел не бяха само нейни; те са дълбоко вкоренени в традициите на германската политика и дипломация. И се споделят не само от християндемократите, но и от германските социалдемократи, либералните свободни демократи и в по-малка степен дори и от зелените. Това, което оформи германския подход към Унгария и Полша, надхвърля факта, че тези страни са органична част от германското производствено ядро в Централна Европа, заради което са акумулирали огромни и непрекъснато растящи преки чужди инвестиции от Германия. Под повърхността има две стратегически движещи сили, които са оформили отношението на Берлин към нарастващата автократизация в Централноевропейския регион.

- Първо, това е традиционната неспособност на германските елити да определят националните интереси на страната през нещо, различно от икономически термини. При това мислене геоикономическите съображения надделяват над всичко останало - тенденция, която беше добре отразена в подхода на Германия към Русия и Китай.

- Второ, германската политическа и външнополитическа култура е изключително ориентирана към съгласие и диалог. Говорейки "с", а не "за" централноевропейските автократи, е мантра на германската дипломация от вече десетилетие.

Тази външнополитическа традиция обаче е практически безсилна по отношение на "партньори", които фалшифицират диалога - подобно на унгарското правителство, или не желаят да направят дори една крачка по-далеч от поддържането единствено на комуникационни канали - като Полша. Накратко, в разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто ценности, които не са свързани с германските интереси.

Приятно е да ги имате, но не са от съществено значение за печалбите. Те заслужават да бъдат изричани на глас, но нямат тежест по отношение на достъпа до пазара и поддържането на диалога. Социалдемократите, зелените и либералните демократи може да са по-привързани към тези две ценности, отколкото техните консервативни колеги, но те не представляват различна школа на мислене, когато става въпрос за формулиране на интересите. Те споделят същите традиции и структурни ограничения, оформили германската политика при Меркел.

Това петно върху наследството на канцлера е общо наследство на германската политическа класа, заседнала в празен капан на диалога. Наследникът на Меркел има възможност да излезе от него и да покаже, че подходът на Германия към автократизацията в ЕС може да бъде различен. Има основателни причини да се съмняваме, че това ще се случи. Но ако следващият канцлер не промени този подход, ще наследи и петното от него.

Даниел Хегедюс, сътрудник по проблемите на Централна Европа в German Marshall Fund в САЩ, в статия за европейския "Политико"

Канцлерство на Ангела Меркел в Германия, продължило 16 години, премина през трите основни кризи на Европейския съюз в XXI век: финансовата и дълговата през 2008 г., мигрантската през 2015 г. и продължаващата криза на върховенството на закона и демокрацията. И докато тя се представи отлично с първата и успешно оцеля с втората, последната е тази, която ще остави отпечатък върху нейното наследство. Меркел не просто остави на наследника си проблема с върховенството на правото в ЕС - най-трансформиращото предизвикателство за европейската интеграция в дългосрочен план.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Освен Орбан и Качински има и друго петно. По-скоро леке. Това леке от банкя съсипа демокрацията, свободата на медиите и върховенството на закона в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото