Петното върху наследството на Меркел

Под погледа на германския канцлер автократизацията се превърна в системен проблем на ЕС

Петното върху наследството на Меркел

Върховенството на правото

4842 прочитания

Под погледа на германския канцлер автократизацията се превърна в системен проблем на ЕС

© Shutterstock


Даниел Хегедюс, сътрудник по проблемите на Централна Европа в German Marshall Fund в САЩ, в статия за европейския "Политико"

Канцлерство на Ангела Меркел в Германия, продължило 16 години, премина през трите основни кризи на Европейския съюз в XXI век: финансовата и дълговата през 2008 г., мигрантската през 2015 г. и продължаващата криза на върховенството на закона и демокрацията. И докато тя се представи отлично с първата и успешно оцеля с втората, последната е тази, която ще остави отпечатък върху нейното наследство. Меркел не просто остави на наследника си проблема с върховенството на правото в ЕС - най-трансформиращото предизвикателство за европейската интеграция в дългосрочен план.

Именно под нейния поглед авторитарните амбиции на унгарския премиер Виктор Орбан и полския лидер Ярослав Качински успяха да се превърнат в системно предизвикателство за съюза. Меркел беше постоянно критикувана, че дава приоритет на интересите на германските производители и най-вече автомобилна индустрия пред демократичната цялост на ЕС. Тя беше обвинявана и за мълчанието си спрямо авторитарната динамика в тези страни, за да запази черните овце на Европейската народна партия (ЕНП) в рамките на консервативното политическо семейство. Можеше ли Меркел да постъпи по различен начин и да начертае твърди червени линии за Унгария и Полша? Несъмнено. А може ли Европа да очаква от този, който ще заеме поста й в Берлин, някакъв коренно различен подход към автократите в ЕС? Не е задължително.

В разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто ценности, които не са свързани с германските интереси.

Стратегическите избори на Меркел не бяха само нейни; те са дълбоко вкоренени в традициите на германската политика и дипломация. И се споделят не само от християндемократите, но и от германските социалдемократи, либералните свободни демократи и в по-малка степен дори и от зелените. Това, което оформи германския подход към Унгария и Полша, надхвърля факта, че тези страни са органична част от германското производствено ядро в Централна Европа, заради което са акумулирали огромни и непрекъснато растящи преки чужди инвестиции от Германия. Под повърхността има две стратегически движещи сили, които са оформили отношението на Берлин към нарастващата автократизация в Централноевропейския регион.

- Първо, това е традиционната неспособност на германските елити да определят националните интереси на страната през нещо, различно от икономически термини. При това мислене геоикономическите съображения надделяват над всичко останало - тенденция, която беше добре отразена в подхода на Германия към Русия и Китай.

- Второ, германската политическа и външнополитическа култура е изключително ориентирана към съгласие и диалог. Говорейки "с", а не "за" централноевропейските автократи, е мантра на германската дипломация от вече десетилетие.

Тази външнополитическа традиция обаче е практически безсилна по отношение на "партньори", които фалшифицират диалога - подобно на унгарското правителство, или не желаят да направят дори една крачка по-далеч от поддържането единствено на комуникационни канали - като Полша. Накратко, в разбирането на Берлин демокрацията и върховенството на закона са просто ценности, които не са свързани с германските интереси.

Приятно е да ги имате, но не са от съществено значение за печалбите. Те заслужават да бъдат изричани на глас, но нямат тежест по отношение на достъпа до пазара и поддържането на диалога. Социалдемократите, зелените и либералните демократи може да са по-привързани към тези две ценности, отколкото техните консервативни колеги, но те не представляват различна школа на мислене, когато става въпрос за формулиране на интересите. Те споделят същите традиции и структурни ограничения, оформили германската политика при Меркел.

Това петно върху наследството на канцлера е общо наследство на германската политическа класа, заседнала в празен капан на диалога. Наследникът на Меркел има възможност да излезе от него и да покаже, че подходът на Германия към автократизацията в ЕС може да бъде различен. Има основателни причини да се съмняваме, че това ще се случи. Но ако следващият канцлер не промени този подход, ще наследи и петното от него.

Даниел Хегедюс, сътрудник по проблемите на Централна Европа в German Marshall Fund в САЩ, в статия за европейския "Политико"

Канцлерство на Ангела Меркел в Германия, продължило 16 години, премина през трите основни кризи на Европейския съюз в XXI век: финансовата и дълговата през 2008 г., мигрантската през 2015 г. и продължаващата криза на върховенството на закона и демокрацията. И докато тя се представи отлично с първата и успешно оцеля с втората, последната е тази, която ще остави отпечатък върху нейното наследство. Меркел не просто остави на наследника си проблема с върховенството на правото в ЕС - най-трансформиращото предизвикателство за европейската интеграция в дългосрочен план.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon

    Освен Орбан и Качински има и друго петно. По-скоро леке. Това леке от банкя съсипа демокрацията, свободата на медиите и върховенството на закона в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Във водовъртежа на три кризи

Във водовъртежа на три кризи

КапиталНО

КапиталНО