Опит за преврат в МВФ

Положителният резултат от този епизод може би е прекратяването на докладите за индекса Doing Business

Криисталина Георгиева на срещата на върха в София на инициативата "Три морета".
Криисталина Георгиева на срещата на върха в София на инициативата "Три морета".    ©  Велко Ангелов
Криисталина Георгиева на срещата на върха в София на инициативата "Три морета".
Криисталина Георгиева на срещата на върха в София на инициативата "Три морета".    ©  Велко Ангелов
Джоузеф Стиглиц, американски икономист и Нобелов лауреат, в коментар за Project Sindicate

В ход са действия за отстраняване или най-малкото за значително отслабване на действията на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд от 2019 г. Същата Георгиева, която идеално реагира на пандемията и бързо предостави средства, за да не потънат държавите и да се справят със здравната криза. Тя успешно защити отпускането на 650 млрд. долара "пари" на МВФ (специални права на тираж или SDR), които са много важни за възстановяване на страните с ниски и средни доходи. Нещо повече - тя направи така, че фондът да се нареди сред водещите лидери в отговора на екзистенциалната криза на климатичните промени. За всичко това Георгиева трябва да бъде аплодирана. Какъв е проблемът тогава? И кой стои зад опита тя да бъде дискредитирана и отстранена?

Проблемът е в доклад, която Световната банка е поръчала на адвокатската кантора WilmerHale във връзка с годишния ѝ индекс Doing Business, класиращ страните според това колко е лесно да регистрираш и да управляваш фирми. В доклада има твърдения - или по-точно е да се каже "намеци" - за нередности, свързани с Китай, Саудитска Арабия и Азербайджан в индексите за 2018 и 2020 година.

Георгиева е атакувана за индекса от 2018 г., в който Китай е поставен на 78-о място, същото като предходната година. Но има и внушение, че би трябвало позицията да е по-ниска и това не се е случило като част от сделка за осигуряване китайска подкрепа за увеличаване капитала на Световната банка, за което тогава банката настоява. По това време Георгиева е главен изпълнителен директор.

Положителният резултат от този епизод може би е прекратяването на докладите за този индекс. Преди четвърт век, когато бях главен икономист на Световната банка и Doing Business се публикуваше от друг отдел - Международната финансова корпорация, мислех, че това е един ужасен продукт. Държави получаваха добър рейтинг заради ниски корпоративни данъци и слаби регулации на пазара на труда. Данните винаги бяха "хлъзгави", като малки промени в тях водеха до потенциално голям ефект в класирането. Неизбежно страните бяха разочаровани, когато наглед случайни решения водеха до понижаване на класирането им в индекса.

След като прочетох доклада на WilmerHale, след като говорих директно с ключови участници и като познавам целия процес, цялото разследване ми прилича на безпощадна персонална атака. През цялото време Георгиева е действала изцяло професионално, вършила е точно това, което аз бих сторил (и което понякога съм правил като главен икономист): да настоявам работещите за мен да бъдат сигурни, че данните са точни или, доколкото е възможно, акуратни, предвид изначалните ограничения на информацията.

Шанта Девараджан, ръководител на отдела, наблюдаващ изработването на Doing Business, който директно е докладвал на Георгиева през 2018 г., настоява, че никога не е бил под натиск да променя данни или резултати. Служителите на банката са направили точно това, което Георгиева ги е инструктирала, и отново са проверили данните, въвеждайки минимални промени, водещи до леко подобряване в ревизирания вариант.

Самият доклад на WilmerHale е интересен по много причини. Той оставя впечатление, че е имало услуга срещу услуга: банката опитва да увеличи капитала си и в замяна подобрява класирането на Китай, за да си помогне да го получи. Но Пекин беше най-ентусиазираният привърженик на увеличаването на капитала. САЩ при Доналд Тръмп се бавеха. Ако целта е била да се гарантира увеличаване на капитала, най-добрият начин би бил да се понижи рейтингът на Китай.

Докладът не обяснява защо не са включени целите показания на Девараджан, който лично знае какво е казала Георгиева. "Часове наред разказвах моята част от историята на адвокатите на банката, които включиха само половината от казаното от мен", споделя Девараджан. Вместо това докладът се занимава основно с инсинуации.

Реалният скандал всъщност е докладът на WilmerHale, включително как Дейвид Малпас, президентът на Световната банка, се измъква незасегнат от него. Докладът отбелязва друг епизод - опит да се повиши класирането на Саудитска Арабия през 2020 г. в Doing Business, но стига до заключение, че ръководството на банката няма нищо общо със случилото се. Малпас ще отиде в Саудитска Арабия да агитира за реформи на базата на Doing Business едва година след като саудитски служители по сигурността убиха и разчлениха тялото на журналиста Джамал Кашоджи.

Изглежда, че който плаща, той поръчва музиката. За щастие, разследващата журналистика разкри далеч по-лоши неща, включително брутален опит на Малпас да промени методологията в Doing Business, за да понижи рейтинга на Китай.

Ако докладът на WilmerHale може да се опише - в най-добрия случай - като поръчка за очерняне, то какви са мотивите? Не е изненадващо, че някои са недоволни от посоката, в която МВФ пое под ръководството на Георгиева. Някои си мислят, че фондът трябва да се придържа към основната си мисия и да не се ангажира с климатичните промени. Други не харесват поврата, при който се поставя по-голям акцент върху строгите бюджетни политики и повече - върху бедността и развитието, както и върху повече осъзнаване на това, че има предели в това, което пазарите могат да постигнат.

Мнозина играчи на финансовия пазар а недоволни, че МВФ, изглежда, не действа силово като събирач на кредити - централна част от моята критика към фонда в книгата ми "Глобализацията и нейните недоволства" (Globalization and Its Discontents). В Аржентина преструктурирането на дълговете започна през 2020 г. и фондът показа, че има предел на това, което страната може да изплати, т.е. колко устойчиво е задлъжняването. Понеже мнозина частни кредитори искаха страната да плати повече, отколкото беше устойчиво, само този простичък акт промени рамката за преговори.

Тогава имаше прояви на дългогодишното институционално съперничество между МВФ и Световната банка, подчертано сега от спора кой да управлява предложения нов фонд за "рециклиране" на отпуснатите нови SDR за всички - от развити до бедни икономики.

Към това може да се добави и изолационисткото течение в американската политика, олицетворено от Малпас, избор на Доналд Тръмп - в комбинация с желанието да се отслабва президентът Джо Байдън, като се създава пореден проблем за администрацията, изправена пред толкова други предизвикателства. И, накрая, идват обикновените междуличностни конфликти.

Но политически интриги и бюрократични съперничества са последните неща, от които светът се нуждае във времена, когато пандемията и икономическите последици от нея оставиха много държави пред дългови кризи. Повече от всякога светът се нуждае от здравата ръка на Георгиева начело на МВФ.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО

Последният окоп

Последният окоп