Всичко това се добавя към един вече брутален авторитаризъм. Като президент Си направи чистка на съперниците си и изпрати над 1 млн. уйгури в лагери. Той контролира всички дебати в страната и не търпи разногласие. Най-новата му кампания ще покаже дали е идеолог, който в желанието си да укрепи властта си е готов да забави икономическия ръст на страната и да причини страдание на народа си, или е самодържец, готов да смекчи догмата с капка прагматизъм. Визията му, в която контролът на партията гарантира, че бизнесът и държавата се движат в една посока, а гражданите послушно служат на държавата, ще определи съдбата на 1.4 млрд. души.

Си наистина се изправя и срещу реални проблеми, много от които имат свои паралели и в Запада. Един от тях е неравенството. Партийният лозунг в момента е "общ просперитет" - комунистическият Китай е неравен колкото някои капиталистически държави. Горните 20% от домакинствата в Китай изкарват над 45% от разполагаемия доход в страната; най-богатият 1% притежават над 30% от благосъстоянието на домакинствата. Друг проблем в Китай е влиянието на тех гигантите, обвинявани от партията в нелоялна конкуренция, корумпиране на обществото и неограничен достъп до лични данни (само държавата се ползва с тази привилегия). Трета тревога е, че врагове ще се възползват от стратегически уязвимости във веригите на доставки, като възпрепятстват достъпа на Китай до стоки и жизненоважни технологии.

Въпреки това кампанията на Си представлява заплаха за китайската икономика. Болката от фалита на задлъжнели компании като Evergrande може да се разпространи по непредвидими начини. Строителният сектор в Китай има заеми на стойност 2.8 трилиона долара. Строителството и обвързаните с него индустрии представляват около 30% от БВП на Китай. Домакинствата влагат спестяванията си в недвижима собственост отчасти и защото другите видове активи имат ниска възвръщаемост. Разходите им за все още недовършени жилища представляват половината финансиране на строителните компании. Местните власти, особено извън големите градове, разчитат на продажбите на земя и строителство, за да генерират приходи за бюджетите си.

Репресиите на Си затрудняват правенето на бизнес и го правят по-малко печеливш. Партията беше в процес на създаване на комплексна регулаторна и правна рамка, но Си налага големи промени отгоре толкова бързо и често, че регулациите започват да изглеждат все по-произволни. Да вземем за пример "третичното преразпределение", при което публично засрамени тех компании плащат пари в брой на правителството, за да изчистят името си.

Тъй като видният успех в Китай става опасен, частните компании ще станат по-предпазливи. Управляваните от държавата фирми и стратегически индустрии, включително "твърдият тех" като полупроводниците, може и да спечелят от това, но не и предприемачите, които бяха истинският източник на китайския динамизъм. Един показател за безпокойството е, че чужденците, които не са ограничени от капиталов контрол, плащат с 31% по-малко за китайски акции от местните инвеститори. Разликата се е увеличила остро от началото на 2020 г. насам.

Всички тези фактори заплашват да създадат пробойна в китайската икономика. Тя вече беше притисната от намаляващата възвръщаемост на инфраструктурните инвестиции и от ефектите от свиващата се работна сила и увеличаващия се брой възрастни хора. След 40 години главозамайващ ръст повечето китайци са непълно незапознати с трудните избори, които едно продължително забавяне на икономиката може да им наложи.

В политиката опасността е, че кампанията на Си Цзинпин ще дегенерира до култ към личността. Той заграби повече власт от всеки китайски лидер от Мао насам. Си се подготвя да наруши правилата и на 20-ия конгрес на комунистическата партия догодина да се опита да получи трети петгодишен президентски мандат, на какъвто иначе няма право. Той използва настоящата кампания едновременно, за да проведе чистка и реорганизация в редиците на държавната администрация като основание за идеологически репресии и като причина защо трябва да остане начело. Всяко от тях крие политически опасности.

Едната е, че бюрокрацията му ще се провали. Си Цзинпин иска тя да е отзивчива на пазарни сигнали, но когато и повишенията и чистките витаят във въздуха, бюрократи са изнервени. Една от причините за въведените режими на тока в около 20 провинции в последните седмици е паниката на местните партийни управители, които изведнъж са осъзнали, че най-вероятно няма да изпълнят поставените им цели за намаляване на въглеродните емисии. В същото време партийните чиновници от страх, че ще бъдат обвинени в корупция или идеологически отклонения, имат навика да не правят нищо. Опасно е да вземеш инициативата и да се провалиш. Но успехът също може да е опасен.

Друга опасност произхожда от идеологическите репресии. "Съвети за морален преглед" и "клиники за морала" налагат ортодоксално поведение чрез кампании на публично засрамване. Въпреки че все още няма изгледи за нещо толкова ужасно колкото Културната революция, китайците стават все по-малко свободни в думите и в мислите си. Освен че промотира собствените си доктрини, Си Цзинпин усилва и червената носталгия и представя маоизма като жизненоважен етап от създаването на "Новия Китай" - за да разшири подкрепата си преди партийния конгрес догодина.

На последно място идват и политиките на самия Си Цзинпин. В дългосрочен план, ако той се задържи на власт, борбата кой ще го наследи може да се окаже изключително дестабилизираща за Китай. В краткосрочен план, ако опитът му да наложи новата си доктрина мине гладко, той ще бъде изправен пред съдбовния избор още повече да наблегне на досегашните си политики или да отстъпи. До този момент репресиите изглеждат като по-вероятен избор от компромисите.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved