Намалява ли свободното време или така ни се струва

Илюстрация shutterstock.com.

Намалява ли свободното време или така ни се струва

Изследване на ОИСР показва тенденции, които не подкрепят разпространеното схващане, че всяко поколение работи по-малко от предишното

4811 прочитания

Илюстрация shutterstock.com.


"Една от загадките на модерния живот е, че толкова много от нас изпитват недостиг на време, въпреки че работим по-малко от предците ни. През XIX век профсъюзите водят кампании за "осем часа за работа, осем часа за почивка и осем часа за каквото си искаме". През ХХ век те успяват в борбата си за скъсяване на работното време. Но какво се случва със свободното време, което би трябвало да сме спечелили "за каквото си поискаме"? Този въпрос поставя в днешен коментар за "Файненшъл таймс" авторката Сара О'Конър. И той съвсем не е неоснователен.

Актуално голямо проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че разпространеното схващане, че всяко ново поколение работи по-малко от предишното като време, не се покрива с данните от проследяването на средното работно време през последните 25 години. В отделни държави тенденциите се различават - то се увеличава с малко през последното десетилетие в Белгия, Италия, Гърция и Португалия, стагнирало е в САЩ и намалява малко в други държави. Средното работно време на работещите на пълен работен ден в страните от ОИСР като цяло е стабилно (от 40.6 часа на седмица през 1995 г. до 40.3 часа през 2019 г.).

Средната честота на платения извънреден труд сред наетите остава стабилна между 2006 г. и 2019 г. Честотата на неплатения извънреден труд се е понижила с малко - от 6.2% през 2006 г. до 5.1% през 2019 г.

И тези усреднени стойности варират в различните държави. В Португалия например честотата и на платения, и на неплатения извънреден труд се е увеличила значително - от 3.9 до 7.7% от работещите през посочения период, в Дания е тройно - от 2% от работещите до 6%, а във Франция отчетената тенденция е стряскаща - от 4.3% през 2006 г. до 19.1 на сто през 2019.

В Гърция, обратно - и двете статистики показват понижение. В Австрия е най-голямо при платения извънреден труд - от 9.8 до 3.5 процента. В Словения се е увеличила честотата на платения извънреден труд, но е спаднала тази на неплатения.

Общият брой реални отработени часове (нормално и извънредно работно време) годишно се понижава в ОИСР между 1985 и 1995 г., но това се дължи главно на намаляването на дела на работещите на пълен работен ден от общо наетите. Между 1995 и 2019 г. и между 2000 и 2019 г. спадът се дължи главно на намалените часове на наетите на пълен работен ден и в много по-малка степен - на намаляването на дела на работещи на пълен работен ден.

За държавите от ОИСР, за които има данни, за периода 1970 - 2019 г. годишният брой работни часове на служител е намалял със 17.9% (0.4% годишно). Този спад обаче не е равномерен, а се е забавил с времето. Отработените часове са спадали с 0.8% годишно между 1970 и 1985 г., с 0.2% годишно между 1985 и 2000 г. и с 0.3% между 2000 и 2019 г. Тези данни подкрепят предишни изводи, че тенденцията за намаляване на работното време от XIX век насам се е забавила значително в държавите от ОИСР, ако не е и спряла изцяло.

Същевременно свободното време в държавите от ОИСР се е понижило, макар и с малко. В сравнение със 70-те години на миналия век то е намаляло средно с 15 минути дневно (час и половина на седмица) за работещ на пълен работен ден. Докато средното време, отделено за отдих, се е увеличавало през 70-те и 80-те, през следващите десетилетия е започнало да намалява, като тенденцията е към по-голям спад. През първото десетилетие на този век средното време за отдих се е свило в 8 от 13 държави, за които има данни. То намалява с 14% в Южна Корея, с 11% в Испания, с 6% в Нидерландия, с 5% в Унгария и с 1% в САЩ. Други изследвания потвърждават тенденциите в свободното време в САЩ за скромно увеличение между 60-те години и 2000-ата, последвано от спад в следващите.

ОИСР използва и термина time poverty за хората, които изпитват хроничен недостиг на време за отдих и възстановяване, чийто дял се е увеличил значително през последните години в някои държави. Наблюдава се обаче и по-фундаментална промяна, допълва публикацията във FT - че дори когато работим по-малко, ни е по-трудно да си починем.

"Въпреки че донякъде винаги сме работили върху няколко задачи едновременно, технологиите затрудняват ясното разделение между работа и отдих. Както Дерек Томпсън пише в The Atlantic, "отдихът има течове". Ако гледам телевизия, докато проверявам служебния си имейл на телефона си, почивам ли си или съм на работа? А ако гледам смешно видео, докато съм на бюрото си? И когато границите между работата и отдиха се топят, дали това прави работата по-приятна или отдиха по-неприятен", пита авторката.

И припомня думите на икономиста Джон Мейнард Кейнс, който през 1930 г. прави погрешната си прогноза за преминаване към 15-часова работна седмица: "Смятам, че няма държава и нация, които да не очакват епохата на отдиха и изобилието без поне малко притеснение - защото прекалено дълго сме учени да се стремим, вместо да се наслаждаваме."

"Една от загадките на модерния живот е, че толкова много от нас изпитват недостиг на време, въпреки че работим по-малко от предците ни. През XIX век профсъюзите водят кампании за "осем часа за работа, осем часа за почивка и осем часа за каквото си искаме". През ХХ век те успяват в борбата си за скъсяване на работното време. Но какво се случва със свободното време, което би трябвало да сме спечелили "за каквото си поискаме"? Този въпрос поставя в днешен коментар за "Файненшъл таймс" авторката Сара О'Конър. И той съвсем не е неоснователен.

Актуално голямо проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показва, че разпространеното схващане, че всяко ново поколение работи по-малко от предишното като време, не се покрива с данните от проследяването на средното работно време през последните 25 години. В отделни държави тенденциите се различават - то се увеличава с малко през последното десетилетие в Белгия, Италия, Гърция и Португалия, стагнирало е в САЩ и намалява малко в други държави. Средното работно време на работещите на пълен работен ден в страните от ОИСР като цяло е стабилно (от 40.6 часа на седмица през 1995 г. до 40.3 часа през 2019 г.).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    esb12648395 avatar :-|
    esb12648395

    Проблемът не е в намаляващото свободно време, а в самото време, което тече все по-бързо или поне така се усеща поради куп фактори. От там и свободното време изглежда недостатъчно. Сякаш всичко се развива на бързи обороти.

  • 2
    dimitar_stoyanov avatar :-P
    DS

    От зяпане в телефона не Ви остава време за живеене.........
    /да...... и нямам фейсбук, туитър и инстаграм профил/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тука няма, там има

Тука няма, там има

Искаме още от същото

Искаме още от същото