Тех гигантите и социалните мрежи доказано не могат да се саморегулират

Тех гигантите и социалните мрежи доказано не могат да се саморегулират

Поредният скандал с Facebook повдига въпроса дали не е време социалните мрежи да бъдат регулирани като традиционните бизнеси

1817 прочитания

Стивън Хил, бивш програмен директор в американския Център за хуманни технологии и автор на няколко книги за политически реформи, в статия за Project Syndicate

Ако показанията на бившия анализатор на данни и продуктов мениджър във Facebook Франсиз Хауген пред американския Сенат ни показаха нещо, то е, че тех компаниите не могат да бъдат оставени да се саморегулират. А и защо трябва да имат такава привилегия? Основен принцип на модерната икономика е, че правителствата диктуват условията, в които оперира бизнесът.

Facebook, Google, Amazon и други технологични гиганти бяха оставени да развият безпрецедентни бизнес модели, основаващи се на наблюдение/следене, които включват непрекъснато събиране на лични данни (включително къде се намират във всеки момент) и манипулация на потребителите с хипертаргетирано съдържание. Въпреки това, както свидетелства и Хауген, "почти никой извън Facebook не знае какво се случва във Facebook". И КГБ щеше да им завиди.

Същевременно тех компаниите изпълняват и полезни функции. Те създадоха голяма част от публичната инфраструктура на дигиталната ера - търсачките, глобалните портали за новини и социални мрежи, GPS базирани приложения за навигация, онлайн търговски пазари, както и дигитални пазари на труда, платформи за стрийминг на музика, филми и излъчване на живо.

За да може дигиталните платформи да продължат с полезната си за обществото дейност и да се минимизира тази, която нанася щети, те трябва да кандидатстват пред правителствата за "лицензи за дигитална работа". За подобен ход има повече от достатъчно прецеденти: от магазините за хранителни стоки до атомните електроцентрали или фармацевтичните заводи - традиционните бизнеси се нуждаят от най-различни лицензи и разрешителни, преди да могат да започнат дейността си. Най-малкото, за да се осигури безопасността на служителите, потребителите, околната среда и местната общност.

По същия начин, за да получат лиценз за дигитална работа, тех компаниите ще трябва да изпълняват определени условия. Първото би било да получават изричното разрешение на потребителите, преди да събират каквито и да е лични данни, като използват система на активно съгласие за включване в събирането на данни вместо периодичен отказ от автоматизираното събиране, който трябва да бъде подновяван.

Откакто технологичните гиганти развиха първоначално бизнес моделите си, личните данни се превърнаха в истинския им източник на сигурни доходи. Те продават психографски профили на потребители на рекламодатели и политически щабове, които след това ги таргетират с манипулативно съдържание. Има и течове на данни. През 2014 г. например политическата консултантска компания Cambridge Analytica извлича информация от профилите на над 87 млн. потребители на Facebook, която използва за изборна агитация. Пет години по-късно от Facebook изтекоха личните данни на 530 млн. потребители.

Мениджърите на тех компаниите твърдят, че заграбването на лични им данни помага на потребителите, като им осигурява персонализирани реклами, съобразени с индивидуалните им желания. Но колко пъти трябва да видим една и съща реклама за планинарски обувки, особено след като вече сме ги купили? Рисковете от бизнес модела на постоянно наблюдение са много повече от ползите.

Дигиталните лицензи може също да изискват от компаниите да осигурят съвместимост с middleware - външен софтуер, който да помага на потребителите да управляват онлайн присъствието си, например такъв, който блокира онлайн рекламите. Друг вид middleware е приложение за смартфони, което позволява на потребителите да изключват или включват събирането на данни и следенето на локацията им с един-единствен бутон, когато сами си решат. Искате да повикате такси? Включете проследяването на локацията, така че шофьорът да знае къде да ви намери, и след това го изключете - без повече проследяване и без запазени данни за транзакции. Ако тази функционалност, ограничена версия на която вече съществува в операционната система на iPhone на Apple, стане широкоразпространена, тя може да преобърне модела "заграбване на данни за печалба" на Facebook.

Други видове middleware могат да се насочат срещу "тъмните модели" в дизайна на онлайн платформи: трикове за ангажираност като безкрайния скролинг, автоматичното пускане на видеа, попъпите и автоматичните препоръки, които държат потребителите залепени за екрана. Платформи като Facebook използват подобни "поведенчески тласъци", за да са сигурни, че потребителите им ще видят колкото се може повече реклами - най-големият дял от приходите на Facebook, възлизащи на 86 млрд. долара годишно.

Системата на дигиталните разрешителни може да адресира и монополния проблем с Big Tech. Facebook например със своите 2.8 млрд. потребители, притежава WhatsApp (2 млрд. потребители) и Instagram (1.1 млрд. потребители). При все по-засилващия се натиск за антитръстови действия срещу компанията трите платформи биха били гиганти дори и поотделно.

Дигиталният лиценз може да помогне за намаляването на пазарния дял на водещите социални мрежи, като наложи строго лимити на размера на аудиториите за създадено от потребители съдържание. Критикът на социалните мрежи Тристан Харис предлага Facebook да изключва бутона си за споделяне (ре-споделяне), след като даден пост е бил прочетен на "два скока" от оригиналния си създател. Facebook знае, че този подход работи: компанията приложи версия на предложения метод по време на президентските избори през 2020 г.

Разбира се, ще има изключения - включително за легитимни новини, информация, музика и видеоклипове от лидери, художници и мислители. Технологичните платформи вече имат екипи от човешки модератори - във Facebook работят 15 000, на които може да бъде възложена задача да идентифицират такова "съдържание от обществен интерес". Този подход би намалил разпространението на фалшиви новини и дезинформация, като въведе необходим филтър в информационния поток, и би бил далеч по-добро използване на времето на модераторите, отколкото да продължават да се опитват да хванат всяка индивидуална лъжа.

Платформи като Facebook, Twitter и YouTube не са просто "социални пространства", ами представляват и вид издатели и разпространители на съдържание, каквито са New York Times, BBC, The Sun и т.н. Всъщност социалните мрежи оперират в много по-голям мащаб от което и да е от тези издания. Facebook е най-големият медиен издател в историята, а YouTube е най-големият визуално-медиен оператор. Едно изследване показва, че само 100 статии с дезинформация за COVID-19 са били споделени 1.7 млн. пъти и прочетени 117 млн. пъти във Facebook.

Платформите за социални мрежи не се колебаят да използват властта си на издатели. След нападението над Капитолия в САЩ на 6 януари те решиха да спрат да "публикуват" материали на тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп. По-рано тази година Facebook блокира достъпа до новинарско съдържание в цяла Австралия заради спор с правителството за споделянето на рекламни приходи. Google причини същото на Испания през 2014 г.

Въвеждането на дигитални разрешителни би позволило на социалните мрежи да останат "агори" на свободното слово за по-малки мрежи от приятели, семейства и познати, докато драстично ще намалее разпространяването на фалшивите новини и дезинформацията. Така работеше и Facebook в ранните си години, докато още беше готино изобретение.

Стивън Хил, бивш програмен директор в американския Център за хуманни технологии и автор на няколко книги за политически реформи, в статия за Project Syndicate

Ако показанията на бившия анализатор на данни и продуктов мениджър във Facebook Франсиз Хауген пред американския Сенат ни показаха нещо, то е, че тех компаниите не могат да бъдат оставени да се саморегулират. А и защо трябва да имат такава привилегия? Основен принцип на модерната икономика е, че правителствата диктуват условията, в които оперира бизнесът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Във водовъртежа на три кризи

Във водовъртежа на три кризи

КапиталНО

КапиталНО