Глобалният корпоративен данък е ужасна грешка

Shutterstock

Глобалният корпоративен данък е ужасна грешка

Отдалечаването от класическия либерален принцип, че конкуренцията симулира растежа, е признак за краткосрочно мислене от страна на G7

3628 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Кейт Андрюс,

икономически редактор на The Spectator, в коментар в британското списание*.

Международното сътрудничество си е съвсем живо и активно, поне когато става дума за увеличаване на данъците. 136 държави вече са подкрепили идеята за глобален минимален корпоративен данък от 15%, предложен от G7 през юни и промотиран усилено от британското финансово министерство. Това е още една стъпка напред в смятания за най-масивния от цял век насам ремонт на международната данъчна система.

Въвеждането на минимален корпоративен данък е част от по-широко усилие да се реформира облагането на мултинационалните компании с данъци - целта е по-прецизно да се таргетират местата, където компаниите изкарват печалбата си, вместо местата, където продуктите се произвеждат. Фирми с марж на печалбата над 10%, което важи за около 100 мултинационални компании, ще видят как 20% от печалбата им над този марж се пренасочва към данъчни юрисдикции, в които оперират. Изчислява се, че мярката ще преразпредели приблизително 120 млрд. долара, след като новата система влезе в сила.

Компаниите, които ще претърпят най-много промени, включват успешни глобални играчи от Силициевата долина като Google - ключова причина защо лидерите в САЩ от години се съпротивляват на лансираните от други държави данъчни предложения, които биха засегнали тех гигантите.

Засега американският президент Джо Байдън съдейства под условието, че плащането на повече данъци от американски компании ще върви ръка за ръка със затягане на мерките и за конкурентните на САЩ данъчни режими. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която от години призовава за повече данъчно хармонизиране, настоява, че 15-процентният минимум няма да "елиминира" конкурентната данъчна среда, а само ще я "ограничи".

Но застъпниците за по-високи минимални ставки вече се оплакват, че сделката не е достатъчно амбициозна. В Щатите се водят дискусии за увеличаване на корпоративния данък дори до 28%, а във Великобритания има планове най-високите ставки да скочат до 25% до 2023 г. Не е трудно да видим как тази глобална минимална ставка ще започне да върви нагоре. Данъчната конкуренция ще може и да е възможна, както твърдят поддръжниците на схемата, но без съмнение в много по-ограничен мащаб. По-трудно е да се разбере защо държавите от G7, които вече са решили да повишават корпоративния си данък, биха били против увеличението на минималната глобална ставка, която на практика би понижила конкуренцията от други държави.

Това по-специално е и случаят, когато една от най-големите пречки пред корпоративния минимум като че ли изчезна без особена съпротива. Много държави с конкурентни данъчни режими, включително и Ирландия (където в момента корпоративният данък е 12.5%), подписаха споразумението без кой знае какви възражения. Само четири от 140 държави в Приобщаващата рамка на ОИСР/G20 продължават да се съпротивляват.

В становището на ОИСР за сделката не се казва нищо за последствия за държавите, които отказват да приложат 15-процентния корпоративен данък. Надеждата вероятно е, че те ще променят позициите си, докато дойде време за официалното подписване на "многостранната конвенция", което се очаква да стане през 2022 или най-късно през 2023 г., когато новите правила ще влязат в сила.

Изключенията също вече се появяват, повдигайки въпроси дали начинанието наистина ще гарантира "по-справедлива" система или такава, която ще определя победителите и губещите на глобално ниво. На Унгария например е отпуснат по-дълъг срок да увеличи корпоративната си ставка (други държави като Швейцария заявиха, че 2023 г. е прекалено амбициозна цел за въвеждане на всички предложени данъчни промени).

Минималната глобална корпоративна ставка все още не е свършен факт: този 15% данък на теория трябва да замести призивите за дигитални данъци, насочени към компании като Google и Amazon, защото ще изисква "замразяване и премахване на разпоредби, свързани с всички съществуващи данъци за дигитални услуги и други подобни едностранни мерки". Това означава, че държави като Франция трябва изцяло да се откажат от заплахите си за дигитален данък срещу американски компании. Ако междинни избори в САЩ догодина, както и президентските през 2024 доведат до възход на Републиканската партия и дори до нов президент, сегашната американска позиция може да се промени радикално. А без подкрепата на САЩ, към които са насочени много от предложените данъчни промени, сделката трудно би останала непокътната.

Но независимо от това, което се случва сега, се създаде консенсус, че данъчната конкуренция е нещо, което трябва да се преодолява, а не да се насърчава. Създава се прецедент, че най-големите икономики в света могат да определят данъчните системи на по-малките държави.

Това отдалечаване от либералното икономическо мислене - че конкуренцията привлича бизнеса и стимулира растежа - вероятно е много по-важно от самата предложена сделка. За страни като САЩ и Великобритания, които са използвали пазарната конкуренция, за да изградят просперитета си, отказът от този принцип може да се окаже знаков за краткосрочно мислене в тези държави.

*Темата е предмет на широк дебат сред икономистите и представители на различни организации в света. "Капитал" ще продължи да публикува различни мнения по нея.

Кейт Андрюс,

икономически редактор на The Spectator, в коментар в британското списание*.

Международното сътрудничество си е съвсем живо и активно, поне когато става дума за увеличаване на данъците. 136 държави вече са подкрепили идеята за глобален минимален корпоративен данък от 15%, предложен от G7 през юни и промотиран усилено от британското финансово министерство. Това е още една стъпка напред в смятания за най-масивния от цял век насам ремонт на международната данъчна система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Във водовъртежа на три кризи

Във водовъртежа на три кризи

КапиталНО

КапиталНО