Искаме още от същото

Протестите на пътните строители

Четвърти протест на компании от браншовата камара "Пътища"
Четвърти протест на компании от браншовата камара "Пътища"    ©  Юлия Лазарова
Четвърти протест на компании от браншовата камара "Пътища"
Четвърти протест на компании от браншовата камара "Пътища"    ©  Юлия Лазарова

Камиони, снегорини, рейсове и лилави жилетки, блокирани булеварди, свирки и викове. Цяла седмица центърът на София е поле на протести. Кой за какво и срещу кого обаче протестира не стана много ясно. Защото строителите например искат от служебното правителство да им плати парите, които са им обещани от правителството на ГЕРБ. А миньорите шестваха за максимално запазване на въглищната енергетика ден след като служебният премиер обяви, че ще предложи на Брюксел ТЕЦ-овете да работят до 2040 г. Но ги нямаше, когато в края на 2019 г. Бойко Борисов говореше, че краят на въглищата ще дойде през 2025 г.

Пътните строители дни наред викаха как не са получавали заплати от частните фирми, в които работят, защото държавата не била платила. Това обаче се оказа лъжа - няма работници, които не са получавали заплатите си, стана ясно на срещата между регионалния министър Виолета Комитова и представители на Браншова камара "Пътища". "Камара "Пътища" не е синдикална организация, а официално признатата работодателска организация и като такива протестираме, за да може държавата да изпълни ангажиментите си към фирмите", заяви председателят на камарата Стефан Чайков.

Да вземем Чайков. Той е бивш председател на Агенция "Пътна инфраструктура" - тази, от която сега се искат парите. Бившата му фирма - "Абак ДС", чийто собственик сега е съпругата му Антоанета Чайкова, има 41 договора с държавната "Монтажи" за ремонт на язовири на стойност 125 млн. лв. Тези пари са получени без конкурс и не е ясно каква работа точно е свършена срещу тях, а държавата няма и много опции да си ги получи обратно, тъй като няма реални обезпечения, а застраховки. Такива договори масово бяха преразгледани от Комитова и от Кирил Петков.

Нормално е тази нова ситуация да предизвика протест сред фирмите и собствениците им, които са свикнали да работят по този начин - с големи аванси като вид безлихвен оборотен капитал и без твърде много въпроси за качество, срокове и законност на договорите. Но също така е нормално хора, чийто бизнес години наред е зависел от това Бойко Борисов лично да разреши превода на наддоговорени извънбюджетни пари по техните сметки, да не са доволни, че него го няма. Това, което не е нормално, е един политически протест да се маскира под професионален.

При миньорите и енергетиците протестът е по-различен, но отново изглежда необясним на фона на случилото се в последните 10 години. Те нямат алтернатива, защото през последните 10 години, когато другите страни в ЕС се подготвяха, България не направи нищо по въпроса. Загубите в сектора започнаха да се трупат още през 2015 г., схемата с CO2 емисии върви от 2008 г., регулациите са ясни отдавна, но реформите все се отлагаха. Предишното правителство дори пропусна възможността да въведе механизъм за капацитети, чрез който да поддържа въглищната енергетика още няколко години. Тогава обаче протести нямаше.

А едно от обясненията може да е това, че бившият народен представител от ГЕРБ Андон Андонов е директор на "Мини Марица-изток". Той уж подаде оставка през лятото, но реално не е сменен и продължава да ръководи държавните мини. Това е същият човек, който в края на миналата година обеща още по-големи бонуси за 7-те хиляди служители, въпреки че мините бяха в изключително тежко финансово състояние заради намалената покрай пандемията нужда от електроенергия и взимаха компенсации по схемата на 60/40. Същият този Андонов години наред не направи нищо, за да се реформира дружество, не потърси възможности за алтернативни инвестиции, а продължи да налива пари в багери и камиони. Този, който не оптимизира многохилядни състав на дружеството, въпреки че половината работници нямаха работа и при пенсионирането на едни можеше да не се назначават нови. За няколко години такъв един подход щеше да направи социалния проблем от затварянето или ограничаването на сектора много по-малък.

В този момент, след тези пропуски, без парламент, служебното правителство е с вързани ръце. И да обещае на протестиращите каквото искат, няма никакви гаранции, че ще бъде изпълнено след това. Това е очевидно за всички, но миньорите пак са на улицата, което доказва явния политически елемент в протеста - подобно на строителите и те казват, че безвремието на Борисов им допада.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО

Последният окоп

Последният окоп