Глобалният корпоративен данък: Няма да е обещаният "справедлив дял"
Малка сума от печалбата на 100-те най-големи мултинационални компании ще се разпредели в пазарни юрисдикции по целия свят срещу отказа им от данъци върху цифровите услуги
Предложеният от ОИСР пакет от реформи, които трябва да променят данъчното облагане на най-големите мултинационални компании, има за цел да гарантира, че "технологичните гиганти ще плащат справедлив данък в държавите, в които оперират". За съжаление това няма да бъде "огромната награда" за данъкоплатците, която беше обещана от Риши Сунак (британският финансов министър - бел. ред.) по-рано тази година.
Важно е да се разбере как се стигна дотук. Не случайно повечето технологични гиганти са базирани в САЩ, които от десетилетия прилагат данъчна система, предназначена да експлоатира задграничните пазари. Американските компании са създали структури, с които минимизират печалбите и данъците си в места като Великобритания чрез плащане на големи такси и роялтис (авторски и лицензионни възнаграждения) за използването на интелектуална собственост. Тези плащания се оказват в данъчни убежища, във фирми-черупки без персонал, без офиси и без видима дейност. Резултатът е, че печалбите се натрупват в офшорните дъщерни дружества без данъци. Съгласно данъчните правила на САЩ, доколкото тези печалби не са донесени у дома, те могат да останат необлагаеми завинаги.
Покрай световната финансова криза през 2008 г. правителствата в най-големите икономики се съгласиха, че тези практики трябва да бъдат прекратени, като се ангажираха да търсят решение в преговори с посредничеството на ОИСР. Ключът към намирането му беше въпросът как да се разпредели облагането на трилионите долари, които американските компании бяха скрили в офшорки. Дълго време преговорите не стигаха доникъде, затова Обединеното кралство, Франция и други страни решиха сами да въведат данъци върху цифровите услуги, за да гарантират, че поне нещо е платено. В отговор САЩ заплашиха с търговски санкции.
До 2017 г. компаниите от Fortune 500 са успели да складират над 2,6 трилиона долара печалби в офшорни зони.
Междувременно американските компании продължиха да трупат пари в данъчни убежища. Според Института по данъчно облагане и икономическа политика (ITEP) до 2017 г. компаниите в списъка на Fortune 500 са успели да складират над 2,6 трилиона долара печалби - всички, получени извън САЩ - в офшорни зони, където не са облагани с данък. През 2017 г. администрацията на Доналд Тръмп наложи еднократен данък върху тези пари и въведе форма на минимално данъчно облагане върху печалбите на американските корпорации, декларирани в данъчни убежища. В същото време САЩ намалиха данъците върху плащанията на роялтис, извършени от чужбина към американски компании. Комбинацията от тези данъчни промени премахна стимула за запазване на интелектуална собственост в офшорни зони. Тези структури станаха проблемни за имиджа им и те започнаха да ги демонтират.
Промените значително увеличиха данъчната основа в САЩ, но не направиха нищо за размера на облагаемата печалба в другите държави. С влизането на Джо Байдън в Белия дом заплахите за търговски санкции бяха заменени с преговори. Съгласието на Г-7 с очертанията на глобална данъчна сделка през юни беше повод за ликуване.
Сделката се състои от две части: глобална минимална данъчна ставка ("втори стълб"), която действа по същия начин като реформите в САЩ от 2017 г. - всички ползи отиват за страната, в която е централата на мултинационалната компания, независимо къде са изкарани парите. Другата част ("първи стълб") ще използва формула за разпределяне на малка сума от печалбата на 100-те най-големи мултинационални компании в пазарни юрисдикции по целия свят срещу отказа им от данъци върху цифровите услуги.
Нашият анализ показа, че вместо "справедлив дял" новият план представлява намаляване на данъците за технологичните гиганти във Великобритания и много други европейски страни. Ето защо държавите не бива да се отказват от данъци за цифровите услуги без бой - това подкопава позициите им в преговорите за обема на разпределяната печалба. И докато преговорите продължават, трябва да сме наясно, че не е работа на президента на САЩ да защитава нашите интереси във връзка с големите технологични компании.
* Текстът е част от активната дискусия в чуждите медии между опонентите и поддръжниците на въвеждането на глобална данъчна ставка за най-големите мултинационални компании.
