Какъв да е следващият председател на Върховния касационен съд според обществото

Национално представително социологическо изследване: Българите слабо се интересуват от кадруването в съдилищата, макар да го оценяват като важно

Българите като цяло слабо се интересуват от кадровите въпроси на съдилищата, включително и от такъв сериозен въпрос като избора на председател на Върховния касационен съд, който предстои. Близо 40% (38.4%) знаят името на настоящия председател на ВКС Лозан Панов, който и е кандидат за президент, 61.6% не знаят. Същевременно те оценяват важността на този избор, ако се съди по отговора на въпроса кой трябва да направи избора и кой не, както и какви качества трябва да притежава избраният. Това са част от изводите на национално представително социологическо изследване на тема "Какъв трябва да е следващия председател на Върховния касационен съд (ВКС)", проведено по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) с цел да провери запознати ли са българските граждани с работата на ВКС, какъв според тях трябва да бъде следващият председател на съда, какви качества да притежава и др. Изследването е осъществено от агенция "Глобал метрикс" в периода 12 - 24 октомври 2021 г. чрез 1007 ефективни интервюта, формирани в двустепенна гнездова квотна извадка с критерии на подбор по признаците възраст, пол, образование и тип на населеното място.

Реазултатите от него са особено актуални на фона на провеждащата се процедула по избор на нов председател на ВКС, в рамките на която на 28 октомври (четвъртък) изтече последната възможност за номиниране на кандидати. В края на срока единствената кандидатура е на сегашния заместник-председател на ВКС - Галина Захарова, която преди седмица бе издигната от Пленума на съда с безпрецедентно единодушие.

"Капитал" предлага с малки съкращения анализа на БИПИ за нагласите на обществото за председателя на ВКС, публикуван първо на сайта на организацията. БИПИ се занимава особено активно с въпросите на съдебната реформа и кадруването в съдебната система, като интензивно използва методите на социологията, за да интегрира в анализите си гледната точка на обществото по тези въпроси. Организацията припомня, че през 2019 г. е направила подобно изследване за това какъв главен прокурор очакват гражданите преди избирането на Иван Гешев на поста.

Генерален извод от изследването "Какъв трябва да е следващия председател на Върховния касационен съд" е, че българското общество като цяло е слабо заинтересовано от кадровите въпроси на съдилищата. На питането знаят ли кой е сегашния председател на ВКС едва 34.6% от анкетираните отговарят правилно. (Съществено е да се отбележи, че изследването е проведено след издигането на Лозан Панов за кандидат за президент.)

Към момента за широката общественост няма отчетливи критерии за това какъв трябва да е профилът на бъдещия председател на ВКС. За 68% от българите полът на следващия председател на ВКС няма значение. Същевременно 51.2% отговарят, че и възрастта няма значение, въпреки че кандидатът за председател на ВКС трябва да има поне 12 години професионален стаж и може да се предположи, че има непреки възрастови ограничения за заемането на този пост. От друга страна, това е и показателно, че хората намират за по-важни други качества на кандидатите спрямо пола и възрастта.

Въпросникът на изследването включваше и списък с конкретни имена на изтъкнати магистрати и юристи, от които респондентите можеха да посочат предпочитано от тях име за председател на ВКС. 57% не разпознават нито едно име от списъка, а 10.6 % не могат да преценят кого биха искали да видят като председател на ВКС. Тези отговори отново навеждат на заключението за ниска заинтересованост към процесите в съдебната власт и в частност - към конкретната процедура за избор на председател на ВКС. Възможното обяснение за това е слабото отразяване в медиите на темата и перманентната здравна и политическа криза, в която е изпаднало българското общество през последните две години.

Най-важното качество, което трябва да притежава следващия председател на ВКС според гражданите е професионализмът (4.85), оценен по скалата от 1 до 5, където едно е маловажно, а 5 е много важно. На следващо място се подреждат почтеността (4.83), способността да устоява на натиск и влияние (4.81), да има визия как да подобри работата на съда (4,80) и да е активен участник в реформите на съдебната система (4.80). Всички тези качества биха могли да бъдат оценени от ВСС при задълбочена и обективно проведена процедура. Като други важни качества гражданите определят политическата независимост, да се ползва с добро име в обществото, както и да има способност за работа в екип. Международният опит е определен като най-маловажното качество.

Най-много хора считат, че следващият председател на ВКС трябва да бъде съдия от самия съд (32.3%) или съдия от друг съд, но с ранг на съдия от ВКС/ВАС (28.7%). Приблизително еднакви дялове получават подкрепа за това да бъде известен юрист (25.6%) или изявен друг магистрат (25.6%). Не се радва на широка подкрепа възможността той да бъде представител на академичната общност (6.6%), общественик (6%) или депутат (1%). Според 11.7% професионалният опит няма значение.

По отношение на това какви трябва да са приоритетите в работата на следващия председател на ВКС българите определят като най-важен приоритет достъпа до правосъдие - 4.76 по скалата от 1 до 5, където 1 е маловажно, а 5 е много важно. Въпреки че председателят на ВКС има ограничени правомощия и функции за достъпа до правосъдие, запитаните отговарят спрямо личната си призма. Това означава, че на практика обществото чувства съда като отдалечена институция, която не е активен участник в общностния живот. На второ място (4.75) от гражданите са посочили като важен приоритет ефективното използване на правните механизми, чрез които може да се подобри работата на съда, тоест това е индикация за ефективността на работата му и за необходимите управленски качества на председателя. На трето по важност място (4.72) се откроява отстояването независимостта на съдиите, което ни говори за това, че, първо, в обществото има усещане за проблеми при независимостта на съдии и второ, че гражданите възприемат председателя на ВКС като своеобразен говорител на съдийската общност.

Интересни отговори са дали гражданите на въпроса "Кой трябва да избира председателя на ВКС?". Според по-голяма част от обществото той трябва да бъде избиран пряко от всички съдии в страната (21.3%), докато 20.5% считат, че той трябва да се избира от всички граждани. Въпреки настроенията за повече пряко участие на гражданите в обществения и политическия живот на страната, трябва да се отбележи, че международните стандарти и препоръки са категорични в подкрепа на избора на магистрати от строго специализиран професионален орган при обективни критерии и прозрачни процедури. Интерес представлява, че гражданите отдават по-големи предпочитания на това Съдийската колегия на ВСС да избира следващия председател на ВКС (16%), отколкото Пленума (12.5%), който в момента е избиращият орган. 12.5% считат, че председателят на ВКС трябва да се избира от всички съдии в самия съд.

Въпреки че 58% от гражданите не могат да отговорят на въпроса дали сегашният състав на ВСС трябва да избере следващият председател на ВКС, преобладаващата част от тези, които имат мнение, считат, че този състав на ВСС не трябва да го избира (22.6%). Отговорите на този въпрос отново показват, че като цяло гражданите не са запознати с работата на органите на съдебната власт, включително и на Висшия съдебен съвет. Доколкото част от обществото е наясно за съществуването, структурата, функциите и резултатите от дейността на този ВСС, той се оценява по-скоро негативно и към него липсва доверие, че може да проведе процедурата спрямо високите очаквания на обществото. Може да се предположи, че гражданите асоциират сегашната процедура за избор на председател на ВКС с проведените процедури за председател на Върховния административен съд и главен прокурор от този състав на ВСС, които бяха съпроводени със скандали и съмнения. Мандатът на този ВСС изтича през октомври 2022 г.

Още от Капитал