COP26 в Глазгоу ще бъде едновременно ключово важна и разочароваща

Овладяването на световните въглеродни емисии изисква азиатските държави, стремящи се към интензивен ръст, да ограничат зависимостта си от изкопаеми горива

"А пък дъждът вали, вали...", обръща се към публиката шутът Фест в края на "Дванадесета нощ" на Шекспир. А пък COP си върви, върви. От 1995 г. държавите, обвързани от Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (UNFCCC), са изпуснали една-единствена конференция - през 2020 г. в пика на пандемията. Срещите за климата могат да произвеждат планове за действия (Бали, 2007 г.), мандати (Берлин, 1995 г.), протоколи (Киото, 1997 г.), платформи (Дърбан, 2011 г.), горчиви провали (Копенхаген, 2009 г.) или споразумения (Париж, 2015 г.). Нарастването на нивата на парникови газове в атмосферата и свързаното с това затопляне на климата продължава въпреки конференциите на ООН за климата, дори когато, как често се случва, те биват обявявани за последния шанс на света.

Въпреки че дипломати, учени, лобисти, активисти, артисти, медии, политици и представители на бизнеса се събират за COP26 в Глазгоу, която започна, е лесно да се отпише цялото събитие. Това би било погрешно. Конвенцията за измененията в климата на ООН и срещите COP въпреки всичките си недостатъци играят ключова роля в исторически и жизненоважен процес: премахването на основното ограничение за човешкия напредък, наложено от зависимостта от изкопаеми горива.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове