Време е за ренесанс на европейските железници

Освен намаляването на вредните емисии замяната на късите полети с влак прави пътуването много по-комфортно

Тимъти Гартън Аш, историк, политически наблюдател и преподавател в университета в Оксфорд, в колонката си в британския "Гардиън"

Покрай конференцията COP 26 в Глазгоу си мислех какво мога да направя, за да помогна в борбата с климатичната криза. Да ям по-малко месо? Да си купя електрическа кола? Да сменя стария газов котел с термопомпа? Да пътувам с влак вместо със самолет на къси разстояния?

Със сигурност всичко по-горе може да се направи. Но като човек, който е прекарал голяма част от живота си, летейки из Европа, последното изглежда особено уместно. Около половината от всички тези полети са на къси разстояния, определени от ЕС като пътувания на по-малко от 1500 км. Едно подробно проучване показа, че кратките полети по избрани маршрути в цяла Европа могат да произведат до 19 пъти повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от еквивалентното пътуване с влак. (Това е разликата от Цюрих до Милано - колкото по-кратък е полетът, толкова тя е по-голяма). Британската кампания за по-добър транспорт наскоро организира "състезание" от центъра на Лондон до центъра на Глазгоу. Пътуващият с влака пристигна само две минути по-късно от човека, дошъл със самолет, а емисиите на CO2 бяха приблизително 20 кг в сравнение със 137 кг за полета. Но тъй като това е Великобритания, билетът за влака струва два пъти повече.

Не навсякъде е така. Например през декември трябва да пътувам от Бремен, в Северна Германия, където в един от дните имам ангажимент, до Мюнхен, Бавария, където на следващия ден имам друг ангажимент. Доскоро автоматично щях да резервирам полет. Сега откривам, че има отлична връзка с влак между двата града за по-малко от шест часа. Да, отнема малко повече време от полета, който би бил само час и четвърт, и Lufthansa предлага поне пет директни полета този ден. Но тази разлика не включва пътуването до летището, времето за регистрация и изчакването, а след това и дългото пътуване до града от отдалеченото летище на Мюнхен. И за разлика от Лондон до Глазгоу влакът е и много по-евтин - 28 евро е икономичната цена.

Освен това пътуването почти сигурно ще бъде по-приятно. Ще се избегнат задръстванията по пътя за летището, потният стриптийз при проверките за сигурност, висенето наоколо в очакване на повикването за полета. Няма да се завързвам към тясна седалка в метална тръба, пълна с рециклиран въздух под налягане. От влака ще мога да гледам променящия се пейзаж, да чета и да пиша удобно, с добър, макар и неравномерен wifi, да се разтъпча и да обядвам във вагон-ресторант. И в края на пътуването ще сляза направо в центъра на Мюнхен.

Представете си, ако преди 40 години беше надделял подходът, даващ приоритет на европейските железопътни връзки пред полетите на къси разстояния. Можете да се обзаложите, че и сега авиокомпаниите тихо лобират, обяснявайки цената, включително загубени работни места, с намаляването им.

Италия показва впрочем какво може да се направи. През последните 20 години тя изгради впечатляваща мрежа от удобни високоскоростни междуградски влакове. Можете да стигнете от Рим до Милано за три часа. Старата национална авиокомпания Alitalia обаче вече я няма.

В социологическо проучване, проведено миналата година за моя изследователски екип в "Оксфорд", респондентите в ЕС-27 и Обединеното кралство бяха попитани: "За да помогнете в борбата с изменението на климата, бихте ли подкрепили забраната на къси полети до дестинации, които могат да бъдат достигнати в рамките на 12 часа от влак?" Почти две трети (65%) заявиха, че са съгласни. Една от причините за високата подкрепа може да е, че сравнително малко европейци всъщност правят много вътрешноевропейски полети - 76% казват, че летят веднъж годишно или по-рядко. Проблемът е на често пътуващите като мен.

За да преминем по-бързо от самолет на къси разстояния към влак, се нуждаем от промяна в търсенето (това сме ние) и предлагането, както и от регулаторна рамка. ЕС се опитва да играе някаква роля, но най-вероятно не знаете, че 2021 е Европейската година на железопътния транспорт. Брюксел наскоро проведе инициативата за пътуване с влак през целия континент, наречена Connecting Europe Express, която подчерта някои от съществените проблеми. Например нуждата от три различни влака: един за основното европейско междурелсие, друг за иберийското и трети за габаритите от съветско време в балтийските държави.

Важни са и влаковите оператори, и агенциите за резервации, и потребителските групи за натиск. Все още е много по-лесно да резервирате полети в цяла Европа, отколкото пътувания с влак. Едно от най-добрите места за начало е леко ексцентричният уебсайт - seat61.com, управляван от британския влаков фанатик Марк Смит. Той ви казва къде можете да направите своята резервация онлайн за почти всяко пътуване из Европа, добавяйки и съвети. За общоевропейски резервации можете да опитате raileurope.com и trainline.com, но и двете имат значителни географски ограничения. Твърде често се налага да резервирате в отделните национални железопътни сайтове със съпътстващите проблеми.

Друго положително развитие би било възраждането на нощните влакове на дълги разстояния. Нощният влак някога е бил част от голямата романтика на европейските пътувания (брилянтно и забавно представена във филма по сценарий на Стивън Поляков "Хванат във влак"). Малко са останали. Върнете нощните влакове и междувременно направете кушетките по-удобни.

Състоянието на планетата спешно изисква такава промяна, а като цяло тя би трябвало да носи и удоволствие.

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?