Едно, две, три, истината се скри

Ръчното преброяване на машинните резултати може само да създаде съмнения, не и да го разсее

   ©  Лили Тоушек
   ©  Лили Тоушек

На парламентарните избори през юли имаше две основни разлики от тези през последните 12 години:

  • те не бяха спечелени от ГЕРБ и
  • заради машинното гласуване резултатът беше ясен много по-бързо и съмненията дали някой не е ударил кантара в броенето практически липсваха.

Между двете, разбира се, не е задължително да има връзка. Изборите през юли обаче убедиха дори скептиците в машинното гласуване, че това е по-добрият вариант, сравнен с пълните с грешки, задрасквания и опити за фалшификация на протоколи във всички избори досега.

Сериозна част от партиите обаче не могат да плуват в ясни води. Преди няколко дни по предложение на ГЕРБ представителите на почти всички от тях в Централната избирателна комисия (без "Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!") приеха в допълнение към резултатите, които всяка машина сама събира, да се броят на ръка разпечатани разписки. Това е не само странно, но също абсурдно, нелепо и най-вече опасно.

Странно е, защото е безсмислено. Все едно някой счетоводител да смята с калкулатор, но за всеки случай и на ръка. Или да имате сложни сметки в excel-a, но понеже нямате много вяра на компютрите, да плюнчите молива и да надраскате няколко бързи събирания, умножения и проценти на листа отстрани.

Абсурдно е, защото смисълът от машинното гласуване е именно в това - да се смятат резултатите по-лесно, по-чисто и по-бързо. Нелепо е, защото в закона пише, че валидните данни са тези от машините. Всичко това води към истинското обяснение защо се случва този изборен приоритет и това е опасното в цялата история.

Твърде вероятно на места ще има разминавания, по същата причина, както ако резултатите се броят няколко пъти на ръка, всеки път ще са леко различни. Просто хората не са съвършени изчислителни машини и всеки път ще грешат по различен начин. Това разминаване обаче ще се използва от партиите, за да оспорят резултатите и да събудят съмнения - да подкопаят легитимността на следващото управление. Това е вероятно и истинската цел. Водата да е мътна, калта да е рядка - да не се вижда отвън какво се случва.

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?