Спасете София. И други градове

Историческото наследство продължава да се руши и изгаря. Нужно е преосмисляне на концепцията за опазването му.

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Пожарът тази седмица на бившия театър "Ренесанс", бивш Профсъюзен дом на културата и бивша чалготека, беше тъжен, защото беше неизбежен. Изоставена на произвола на съдбата, стихиите и неохранявана, историческата сграда в центъра на София рано или късно щеше да получи непоправим удар.

Затова и реакциите на хората, както и на институциите, бяха тъжно предвидими. Отново в социалните мрежи се тъгуваше по изгубеното историческо наследство, Софийска община се възмути и наложи глоба, културният министър обяви, че става дума за "престъпление", а полицията арестува клошар.

Нищо от гореизброеното няма да промени ситуацията или да гарантира, че тя няма да се повтори. Заклещена между общественото мнение, собствения си непукизъм и тихата алчност на общините, държавата не търси решение на проблема с историческото наследство, а влиза в каубойски битки: взира се очи в очи с инвеститорите, като тропа по правилата и се надява те да отстъпят първи.

Бланкетните забрани са могъщ инструмент, но той рядко работи върху толкова широк диапазон. Собственици на исторически сгради са и пенсионери, и купища наследници, и общини, и НПО, и богати инвеститори. Това са различни групи с различни възможности и мотивации. Държавата и общините трябва да ги мотивират различно.

Някои мотивации са градоустройствени. В случая с пловдивския Капан например затварянето на улици, подмяна на настилката и осветлението и програма за настаняване на артисти съживиха отново цяла част от центъра.

Други са финансови. Малките наследници биха се зарадвали много повече на програма, по която да могат да кандидатстват за възстановяването на сградите, подобна на тази за санирането (но доста по-малка и насочена). А при големите инвеститори, за да ги мотивират да възстановят и използват сградите, без да променят съществено облика им, общините има нужда заедно с рестрикциите (които могат дори да се засилят) да дават и стимули - например данъчни облекчения.

Сделката не е толкова лоша, колкото би звучала на някои пуритани: това са големи частни инвестиции, които облагородяват облика на цели квартали. Трябва само ясен и обоснован списък с обекти и зони, от който не могат да бъдат вадени сгради "по желание" и ясен модел за финансиране.

Компенсирането на част от пропуснатите от собствениците ползи е малка цена за град, който иска наистина да спаси миналото си.

Другото, както виждаме вече десетилетия наред, са вятър и дим.

Още от Капитал