Приказка за гората

Нещо като басня разказва за състоянието на държавата

Текстът, който ще прочетете по-долу, е в странен жанр - нещо като басня. Изпрати ни го един от едрите български бизнесмени - собственик на голяма компания за хранителни продукти. По негово изрично желание той се е подписал с псевдоним. Публикуваме го, защото и текстът, и желанието на автора за анонимност са изключително показателни за състоянието на държавата и бизнес средата в момента.

Гората се намирала в райската част на земята. Стелела се през планини, реки, поля, опирала до море. През цялата й територия бликали стотици минерални извори, кой от кой по-топъл и по-лековит. Четирите годишни времена създавали условия за богат и разнообразен живот. Богата била на всякакви цветя, животински видове, птици, насекоми и целебни растения. Плодородните й поля раждали всичко.

Най-големият обитател на гората била баба Меца. Много векове живяла в тази гора, много видяла и препатила, но обичала да подремва. Преживяла и период, през който хищни вълци, хитри лисици и гладни чакали така я заградили, че цели 45 години прекарала с подвита опашка от страх. Случила се някаква промяна, дошла от други гори и от нежеланието на баба Меца да живее в страх и ограничения. Голяма била еуфорията от свободата, но нравът на баба Меца да дреме й изиграл лоша шега. Дремейки, не забелязала, че вълците не са се разбягали, а само си сменили козината, лисиците увеличили броя си, а гладните чакали станали нагли. Пчеличките в гората все така събирали мед и кога послъгвали, кога поскривали, но пълнели с мед кацата на баба Меца. Всички обитатели на гората вярвали, че свободна баба Меца ще пази горската каца с мед, ще го разпределя справедливо и ще има за всички през цялата година. Сменилите козината си вълци, нарасналите на брой лисици и овълчените чакали объркали свободата със слободия. Под носа на дремещата баба Меца започнали да бъркат в кацата с мед и да пълнят все по-големи гърнета само за себе си. Настанали кризи, недостиг, даже глад, а най-възрастните пчелички били обречени на мизерия. В същото време вълците, лисиците и чакалите заграбвали все повече мед. Дали побутнат от други гори или поради дрямката на баба Меца и нейната наивност, най-големият черпак за кацата с мед се озовал в ръцете на един голям вълк. На младини бил чел някаква книга за индианци, та от тогава се мислел за вожд.

В горската кръчма трябвало да се решават всички проблеми от представители на всички горски обитатели, издигнати и избрани от самите тях. Неусетно и неясно как за дремещата баба Меца кръчмата се напълнила с глутници кучета от разни породи, та дори и помияри. За да не ги изпускат от контрол, пременените в нова лъскава козина вълци внедрявали във всяка кучешка глутница по някоя лисица и по някой вълк, но не чак като вожда с големия черпак.

Вълкът с големия черпак до такава степен се вживял в ролята на вожд, така решил, че горската каца с мед е негова, че започнал да праща свои кучета при пчеличките с най-големи кошери да им ги прибират за него. Видели това пчелички с малки и големи кошери, започнали да се изнасят в други гори, където баба Меца не дремела, а поддържала по-добър ред и справедливост. Влюбен в себе си и в големия черпак, вълкът, който се мислел за вожд, решил да си гарантира за вечни времена господството над кацата с мед. За целта щедро раздавал канчета мед на ято мисирки, които му правели постоянно вятър с крила да не го кацат мухи. Сред ятото се откроявала и една овца, която постоянно питала и подхвърляла ябълки. Осъзнал, че само вятър против мухи не е достатъчен, вълкът забелязал, че и други вълци хвърлят поглед към черпака му. За да си гарантира пълна сигурност срещу вълчите погледи към черпака му, вълкът си назначил язовец да го пази. За благовидност язовецът нахлупил каскет, стоял близо до вожда, но така вонял, че никой не смеел да го доближи. Даже пеперуди и пчелички не прелитали наоколо.

Разчуло се из цялата гора какви ги върши вълкът, появили се снимки с гърнета мед в чекмеджето му. Нито мисирките, нито язовецът можели да спрат мълвата. Един сокол прелитал дискретно от сарай на сарай и се чудел какво да прави. Едно диво прасе ту затлъстявало, ту заслабвало, неясно за горските обитатели защо влизало и излизало в кръчмата, когато си поиска. Не щеш ли, в небето се появил орел. Вълкът започнал да вие както никога преди, кучетата в кръчмата бясно се разлаяли, мисирките неудържимо се разкрякали, а овцата сред тях още по-чевръсто заподхвърляла ябълки. След орела се появило ято различни гълъби, летели на по-високо и на по-ниско, познавали добре гората, кръчмата и всички обитатели на гората. Имало и пощенски гълъби, летели в далечни гори. Много искали гората да е като най-красивите, които са виждали. Видели какво се случва с горската каца мед и оповестили видяното. Е тогава в кръчмата настанала пълна олелия. Няколко кучета побеснели, бутилка мента се газирала и започнала да бълва пяна в защита на вълка, себе си и бесните кучета. Основният им аргумент бил, че при появата си в ятото един гълъб носел кленово листо, което бил хвърлил. Даже съветът на бухалите, който се изказвал по най-важният закон в гората, вкупом закрещял: единият гълъб носеше листо от дърво, каквото нямаме в нашата гора, неговите думи не важат за нашата гора. А в гората много дървета падали и умирали, поразени от дървояд, защото много кълвачи отлитали и продължавали да отлитат в други гори, да спасяват техните дървета от вредители. Привличали ги гори, в които баба Меца не дреме, вълкът пази кацата с мед, а не краде от нея. Бягали и от пеликаните, които вълкът им натрапвал за директори. Хиляди сладкопойни птички също намирали добър прием в други гори. Останалите тук пеели ангелогласно. В цял свят се възхищавали на песните им. Само вълкът и кучетата му в кръчмата нищо не чували. Винаги пред кръчмата глутниците кучета обещавали на сладкопойните птици лъжичка мед повече, но щом влязат вътре, забравяли.

След появата на орела и ятото гълъби у горските обитатели трепнала надежда, че скоро ще видят вълка и бесните кучета в памперси за възрастни, гората ще разлисти красиви корони, а отлетелите птички и пчелички ще започнат да се връщат. Воят на вълка вече будел насмешка, мисирките прегракнали и никой не обръщал внимание нито на тях, нито на овцата с ябълките, пеликаните носели спомена за возенето в някаква джипка. Соколът потънал в дълбок размисъл за нови ходове. Само кучетата на вълка хаотично джавкали, а бутилката мента хвърляла пяна по всички студиа на горските телевизии, замествайки чувството за вечността й в кръчмата с отвращение. Язовецът се скрил в зловонната си дупка, от където нищо не виждал и нищо не чувал.

Приказката за гората не завършвала с щастлив край като другите приказки. Очаквало се за пореден път отбрани представители на горските обитатели да се запътят към кръчмата. Не искали вътре да влязат пак глутници кучета и помияри, бутилки мента и да превърнат горската съвест в гонещи мухите мисирки. Залогът бил дали гората ще разлисти богатия си потенциал с отреденото от Бог или ще се самоунищожи от собственото си невежество и глупост. Баба Меца трябвало да се раздели завинаги с нрава си да дреме.

Приказката разказа Ежко Бежко

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?