Ваксинирането: Какво не е наред с Източна Европа?
Регионът е залят от дезинформация и срив на общественото доверие в правителствените институции
През последните седмици, в които Европа отново се превърна в глобален епицентър на пандемията, нарастването на броя на заразените с ковид, на хоспитализациите и на смъртните случаи очерта една специфична група европейци - тези в бившия социалистически блок. Докато 75.6% от гражданите на ЕС са напълно ваксинирани, делът им в България е 26.2%, а в Румъния - 39.6%. Извън ЕС данните са още по-мрачни: само 20.2% в Украйна и 36.3% в Русия са напълно ваксинирани.
Какво не е наред с Източна Европа? Регионът е залят от дезинформация и срив на общественото доверие в правителствените институции. Трескави конспиративни теории са обхванали тези държави - истории за микрочипове и генетични мутации вървят ръка за ръка с призиви срещу ваксинацията, а социалните мрежи преливат от абсурдни слухове. Сега, когато смъртността надвишава предишните пикове и страхът расте, нивата на ваксиниране най-сетне започнаха да се повишават. Но в много страни фалшивите сертификати за ваксинация са широко разпространени - в България например могат да се купят за 150-300 евро. Никой не знае колко от тези фалшиви документи са в циркулация.
Разбира се, слухове има и на Запад. Fox News, най-гледаният новинарски канал в САЩ, от години разпространява дезинформация въобще за ваксините. Но 70% от възрастните американци вече са напълно имунизирани срещу ковид. Защо източноевропейците са по-податливи? Ниското обществено доверие, с което се отличава регионът, е наследство от дълбоките рецесии на прехода в много страни и неуспеха на постсоциалистическите правителства да смекчат последиците им.
С много малко изключения изследването на ценностите, което се прави по поръчка на Европейската банка за възстановяване и развитие, показва стабилен спад в бившите комунистически държави в дела на съгласните с твърдението, че "на повечето хора може да се има доверие". Той е най-изразен в държавите, в които посткомунистическата рецесия е била най-тежка и ситуацията не се е преобърнала, когато икономическият растеж се е завърнал. В България между 1995 и 1998 г. - един от най-лошите периоди на прехода, 23.7% от запитаните са имали доверие на съгражданите си спрямо само 17.1% за периода 2017-2020 г.
Дори в сравнително успешните случаи на Полша и Чехия доверието се е понижило. През 1989-1992 г. 31.3% от поляците и 30.2% от чехите са смятали, че на повечето хора може да се има доверие. Между 2017 и 2020 г. тези дялове са съответно 24.1% и 21.1%. Показателно е, че докато в периода 1991 - 2007 г. общественото доверие се е свило в цяла Източна Европа, в Западна Европа е растяло.
Всъщност данните от проучването показват, че посткомунистическите рецесии са най-лошите в съвременната история, дори в сравнение с Голямата депресия. Но не всички страни са пострадали еднакво. Докато страните от Централна Европа са се възстановили сравнително бързо и са напреднали към стандартите на ЕС, в други страни хората са претърпели много по-големи загуби. Средностатистическата постсоциалистическа държава е достигнала нивата на БВП отпреди 1989 г. едва 17 години след промените. Това подхранва и чувството за изоставеност в тези държави.
Опитът на Източна Европа с пандемията показва, че много държави още не са успели да спрат и обърнат дълбоката ерозия в общественото доверие. Много преди настоящата криза да избухне, те вече се бяха превърнали в плодородна почва за кампании за дезинформация, често от руски произход, стремящи се да настроят общественото мнение срещу ЕС, срещу Запада и срещу авторитетни експерти. Ширещият се скептицизъм към ваксините е видим резултат от продължилите десетилетия социални несгоди след падането на комунизма.
