Каквато държавата, такива и крадците й
Единствената логична причина да подходиш така, е да знаеш предварително, че всички защитни механизми са изключени
Капитал
Описаната от вътрешния министър Бойко Рашков и ГДБОП схема как авансите за изграждане на магистрала "Хемус" са се озовали през кухи фирми в "обикновен човечец" е стряскаща. Но изненадващото не е, че това се е случвало (всички имахме обосновани предположения от самото начало на инхаус инвазията в пътното строителство при третия кабинет "Борисов"), а как е реализирано.
Превеждането на милиони към новосъздадени фирми на малоимотни и криминално проявени лица, които са теглени на каса от пълномощници и предавани в сакове и чували на някого, не звучи като гениален план. Той би могъл да се провали на почти всяка стъпка - придвижването на подобни суми през банковата система не остава незабелязано, задължително се сигнализира до ДАНС и сметките могат светкавично да се окажат блокирани, a подставените лица - задържани и разпитани. Единствената логична причина да подходиш така, е да знаеш предварително, че всички защитни механизми са изключени.
Разбира се, мащабни кражби могат да се направят и без да се оставят отпечатъци навсякъде. Парите могат да обиколят няколко офшорни дестинации и да излязат чисти, а реалните собственици да се прикрият зад сложни корпоративни структури.
Всичко това обаче струва скъпо - може да глътне спокойно и 10-15% от откраднатата сума. Ако някой политик е присвоил средства и знае, че го чака дълга присъда, ще е склонен да се раздели с тази част, за да намали риска. Ако обаче знае, че няма кой да го накаже, защо да прави този разход?
Това е основната причина големите злоупотреби с публичен ресурс в България през годините да изглеждат малко като взети от AliExpress. Спомнете си КТБ, където Бисер Лазов, някогашната дясна ръка на Цветан Василев, бълваше десетки уж несвързани фирми на два-три адреса, които да усвояват десетки, а някои и стотици милиони левове кредити. За техни собственици и управители се водеха служители, секретарки и охранители от групата и схемата можеше да се проследи и с невъоръжено око чрез данни от публични регистри. Но гърбът, осигуряван от Делян Пеевски с неговите лостове в прокуратурата и съдебната система, даваше (както се оказа, измамна) сигурност, че и да се разкрие няма страшно.
При "Хемус" десетилетие по-късно сме неволни зрители на подобна постановка и тя стига до нас благодарение на практически същите продуценти.
