Каквато държавата, такива и крадците й

Единствената логична причина да подходиш така, е да знаеш предварително, че всички защитни механизми са изключени

Път строителство на участък от магистрала Хемус край Шумен
Път строителство на участък от магистрала Хемус край Шумен    ©  Надежда Чипева
Път строителство на участък от магистрала Хемус край Шумен
Път строителство на участък от магистрала Хемус край Шумен    ©  Надежда Чипева

Описаната от вътрешния министър Бойко Рашков и ГДБОП схема как авансите за изграждане на магистрала "Хемус" са се озовали през кухи фирми в "обикновен човечец" е стряскаща. Но изненадващото не е, че това се е случвало (всички имахме обосновани предположения от самото начало на инхаус инвазията в пътното строителство при третия кабинет "Борисов"), а как е реализирано.

Превеждането на милиони към новосъздадени фирми на малоимотни и криминално проявени лица, които са теглени на каса от пълномощници и предавани в сакове и чували на някого, не звучи като гениален план. Той би могъл да се провали на почти всяка стъпка - придвижването на подобни суми през банковата система не остава незабелязано, задължително се сигнализира до ДАНС и сметките могат светкавично да се окажат блокирани, a подставените лица - задържани и разпитани. Единствената логична причина да подходиш така, е да знаеш предварително, че всички защитни механизми са изключени.

Разбира се, мащабни кражби могат да се направят и без да се оставят отпечатъци навсякъде. Парите могат да обиколят няколко офшорни дестинации и да излязат чисти, а реалните собственици да се прикрият зад сложни корпоративни структури.

Всичко това обаче струва скъпо - може да глътне спокойно и 10-15% от откраднатата сума. Ако някой политик е присвоил средства и знае, че го чака дълга присъда, ще е склонен да се раздели с тази част, за да намали риска. Ако обаче знае, че няма кой да го накаже, защо да прави този разход?

Това е основната причина големите злоупотреби с публичен ресурс в България през годините да изглеждат малко като взети от AliExpress. Спомнете си КТБ, където Бисер Лазов, някогашната дясна ръка на Цветан Василев, бълваше десетки уж несвързани фирми на два-три адреса, които да усвояват десетки, а някои и стотици милиони левове кредити. За техни собственици и управители се водеха служители, секретарки и охранители от групата и схемата можеше да се проследи и с невъоръжено око чрез данни от публични регистри. Но гърбът, осигуряван от Делян Пеевски с неговите лостове в прокуратурата и съдебната система, даваше (както се оказа, измамна) сигурност, че и да се разкрие няма страшно.

При "Хемус" десетилетие по-късно сме неволни зрители на подобна постановка и тя стига до нас благодарение на практически същите продуценти.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО

Последният окоп

Последният окоп