Вярно или не: Колко държавен дълг тегли служебният кабинет и за какво
Лидерът на ГЕРБ се опита да критикува дълговата политика на служебния кабинет, но без да посочи къде е реалният проблем
Капитал
Странната политика по управление на дълга на служебното правителство, което реши да не излиза на международните пазари тази година и така вдигна цената, на която се финансира държавата, беше забелязана и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Той, разбира се, коментира ситуацията в свой стил:
"Сумарно с днешния дълг (последната емисия ДЦК от 500 млн. лв. - бел. ред.) бъдещите поколения бяха задължени от Радев някой ден да връщат 3.3 милиарда лева и да плащат лихвите по тях. "Промяната" продължава", коментира Борисов в своя фейсбук профил.
От началото на годината досега Министерството на финансите наистина е пласирало 3.3 млрд. лв. ДЦК, като 800 млн. лв. от тях обаче бяха набрани още докато Борисов беше премиер и в тази сума няма нищо извънредно. По закона държавата има право да емитира нов дълг в размер на до 4.5 млрд. лв. през тази година. Такъв таван има всяка година и конкретното ограничение беше разписано от кабинета на Борисов още при приемането на бюджет 2021 в края на миналата година. С актуализацията тя не беше променяна, така че реално той е заложен още от ГЕРБ. Държавните финанси са планирани на дефицит от 4.6 млрд. лв. и ако той бъде реализиран, до края на годината ще е нужно практически да се изтегли целият дълг до заложения лимит 4.5 млрд. лв., т.е. още 1.2 млрд. лв.
Накратко: проблем има, но той не е с размера на дълга, а с начина, по който държавата реши да се финансира. За да избегне неизбежния политически шум около обвиненията за "нов дълг за милиарди" в предизборна обстановка, служебният кабинет реши да опита да набави сумата на части на вътрешния пазар, с което пък рязко вдигна цената. А това означава и повече разходи за лихви, но за последните няколко емисии оскъпяването ще коства едва няколко милиона лева годишно. През предходни периоди, включително и при управлението на ГЕРБ, България е минала през моменти, когато са теглени и по-големи суми, а също и при доста по-висока доходност. Нейното ниво също не е толкова заслуга на Борисов или който и да е друг премиер или финансов министър - поддържаната фискална дисциплина от страната помага, но определено нивото се движи предимно от външни фактори и най-вече от политиката на нулеви лихви на ЕЦБ.
Борисов започна с дълговите коментари още преди седмица, като обясни, че "теглят по половин милиард лева дълг всяка седмица" и че "така през декември ще отиде на 30 процента външният дълг".
Според закона за бюджета за тази година максималният размер на държавния дълг към края на 2021 г. не може да надвишава 31.9 млрд. лв., което е под 30% от очаквания БВП на страната (ако Борисов реферира към това). А за да надхвърли този лимит, служебният кабинет трябва да наруши закона. Към края на септември номиналният размер на държавния дълг е 30.1 млрд. лв., което е 23.5% от БВП, показва статистиката на финансовото ведомство. И тук проблемът отново не е в размера, защото съотношението остава сред най-ниските в ЕС насред корона кризата, а в това, че покачващата се цена на вътрешния пазар може да настрои инвеститорските очаквания за по-добра доходност от българските книжа, а през март догодина предстои падеж на 1.125 млрд. евро облигации. Все още няма и представен бюджет за 2022 г., но той вероятно също ще е на дефицит, а за да бъде финансиран, при равни други условия ще е нужен... още дълг. A политическото говорене без разбиране не помага особено много.
