Най-голямата банкова сделка в България

Сливането на ОББ и Райфайзенбанк: ползи и негативи

Еволюцията към по-голяма концентрация носи ползи за банковия сектор, но и някои негативи, особено за малкия бизнес

Симеон Дянков е бивш финансов министър на България в първото правителство на Бойко Борисов, старши научен сътрудник в Института за международна икономика "Питерсън" и един от основателите на класацията "Doing Business" на Световната банка

Новината, че KBC - собственикът на ОББ, придобива бизнеса на Райфайзенбанк в България, не е изненадваща. Райфайзенбанк следва стратегия да концентрира операциите си в Австрия още от кризата в еврозоната преди близо десетилетие.

След като се осъществи сливането между ОББ и Райфайзенбанк, подлежащо на одобрение от БНБ, трите най-големи банки, опериращи на българския пазар (УниКредит, Банка ДСК и консолидираната ОББ - Райфайзенбанк) ще имат около две трети пазарен дял. Тази концентрация на върха е приблизително същата като в други сравними източноевропейски страни - Хърватия, Унгария и Словакия. Еволюцията към по-голяма концентрация носи ползи за банковия сектор, но и някои негативи, особено за малкия бизнес.

Трите най-големи банки, опериращи в България, ще имат около две трети пазарен дял.

Главните ползи са за печалбите на банките. Сливането без съмнение ще елиминира определен брой работни места и офиси, което ще намали оперативните разходи на банката. Тъй като все повече потребители преминават към онлайн банкиране, което се ускори като тенденция по време на пандемията, физическите офиси се превръщат в ненужно бреме за банковия сектор. И докато всички банки намаляват физическото си присъствие, сливането представлява възможност за по-значителни съкращения.

Втора полза от консолидацията на върха в сектора е очакваната по-голяма конкуренция между водещите три банки. Тя вероятно ще бъде за услуги за големи компании и за клиенти на дребно. За големите компании подобна конкуренция може да донесе по-евтини кредити, но също и най-различни други финансови услуги. Райфайзенбанк традиционно е силна в корпоративното финансиране и ще донесе този опит на ОББ, която пък е известна с по-добрата си експертиза в продуктите за потребители на дребно.

Трето предимство от обявеното сливане е, че по-голям дял от банковия надзор на БНБ ще се прехвърли към Европейската централна банка във Франкфурт. В рамките на Европейския банков съюз системно важните банки се надзирават на европейско ниво и разширената ОББ вече ще отговаря на изискванията.

Четвърта вероятна полза е, че може да последва по-нататъшна консолидация в сектора. Други възможности за банкови сливания, които витаят във въздуха от няколко години, могат да се случат в резултат от борбата за ниша на по-малките банки в страната.

Обявеното сливане идва и с възможни разходи за малкия бизнес. Изследвания от други страни в Източна Европа показват, че банковата концентрация намалява достъпа до кредитиране за малкия бизнес. Това е така, защото по-големите банки естествено се фокусират върху по-големи корпоративни клиенти, като напускат сегмента на малкия бизнес, който е по-труден за обслужване поради по-малкото налична информация и необходимостта от по-голямо физическо присъствие в близост до клиентите.

Изследвания от други страни в Източна Европа показват, че банковата концентрация намалява достъпа до кредитиране за малкия бизнес.

Тази дупка във финансирането на малкия бизнес, която вече е проблем в България, може да бъде запълнена до известна степен, ако банкирането на дребно се "изкачи нагоре", за да обхване и малкия бизнес. Автоматичното кредитно оценяване прави това изкачване възможно и за него вече има добри примери в региона - Румъния ни изпреварва в този процес. Все пак голям проблем в българската икономика ще стане още по-голям.

Именно за този проблем е актуална визията на бившите министри Петков и Василев за ролята на Българската банка за развитие (ББР). Ако тази държавна банка наистина фокусира подкрепата си върху сегмента на малкия бизнес, сливането между ОББ и Райфайзенбанк ще й остави по-голямо поле за запълване.

Финализирането на сливания от такъв мащаб отнема три-четири години - новата структура няма да бъде готова бързо. Докато мениджърите от двете страни работят по преструктурирането на бизнеса, те трябва да са наясно с няколко развития в българската икономика.

Първо, банковият сектор ще работи в среда с висока инфлация през следващите месеци, а може би и години. Кредитирането ще стане по-скъпо в сравнение и с опциите за финансиране в други европейски страни, които успяха да въведат по-обширни програми за икономическо възстановяване от пандемията. Това означава, че българският корпоративен сектор започва от неблагоприятна позиция спрямо повечето от европейските си аналози по отношение на цената на финансиране, като това изоставане ще продължи да се увеличава в близкото бъдеще.

Второ, влизането на България в еврозоната може да съвпадне с организационното приключване на сливането на OББ с Райфайзенбанк, което би поставило мениджмънта и банковите регулатори под допълнителен стрес. Влизането в еврозоната по модела, който видяхме най-наскоро в Латвия и в Литва, включва дълга образователна кампания както за клиентите на дребно, така и за бизнеса. БНБ и секторът на търговското банкиране вече закъсняват с подобна кампания поради политическата несигурност през изминалата година. Големите търговски банки традиционно са най-активните участници в обяснението на ползите от влизането в еврозоната и ОББ - Райфайзенбанк трябва да изиграе своята роля в предстоящата кампания.

И накрая, водещата тема на следващия програмен период на ЕС и на повечето национални програми за икономическо възстановяване в Европа е зелената икономика. България изостава значително във финансирането на зелен растеж - както чрез проекти на правителството, така и в частния сектор. Трябва да догонваме и се нуждаем от големите банки, които да подкрепят това усилие.

Още от Капитал

Капитализмът беше суспендиран

Капитализмът беше суспендиран

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО