Ако главният прокурор арестува 50 души и ги прати на съд... (По Анастас Герджиков)

Когато кандидатът за президент прави стъписващи изказвания, които не отчитат базисни принципи, въпросът е каква е причината

Анастас Герджиков
Анастас Герджиков    ©  Юлия Лазарова
Анастас Герджиков
Анастас Герджиков    ©  Юлия Лазарова

Смяната на главния прокурор Гешев и шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров не се налага, защото прокуратурата и антикорупционната комисия работят прилично. Но трябва да се сменят правилата за подбор на съдиите, за да сме сигурни, че те ще осъждат хората, които главният прокурор праща на съд. Това стъписващо прозрение обяви в сряда сутринта кандидатът за президент Анастас Герджиков в интервю по "Нова тв".

"Ако главният прокурор арестува 50 души и ги прати на съд, но в съда не успяваме да ги осъдим, това няма ли да е проблем? Трябва цялостно да сменим правилата, включително за подбор на съдии на всички нива", бяха думите му.

Стъписващо е не защото тази теза е нова. Напротив, с практически същите аргументи преди 10 години беше създадено специализираното правосъдие.

Работата е там, че отговорът на въпроса, който проф. Герджиков поставя, е съвсем простичък за всеки, който знае как работи правосъдието в една демокрация. Не е необходимо да си юрист, за да знаеш, че ако главният прокурор арестува и прати 50 души в съда, а съдът не ги осъди, това ще означава, че главният прокурор е пратил невинни в съда. И действително би било проблем в една демократична държава - за главния прокурор. След подобно нещо той няма да е главен прокурор. В България обаче само през последните няколко години съдилищата, включително и спецсъдът, произнесоха десетки оправдателни присъди по обществено значими дела, включително и с мотив, че деянието, за което е обвинен даден човек, не е престъпление. (Примерите с явно политическите дела срещу министрите от Реформаторския блок от второто правителство на Борисов са малка част от тези случаи, просто са най-известните.) Други просто бяха шумно обвинени, а прокуратурата тихомълком прекрати делата. (Последният известен случай беше на бившия пловдивски кмет Иван Тотев, за което прокуратурата още не иска да говори.)

Но по-сериозните проблеми са други. Дали проф. Герджиков, ректор на Софийския университет и кандидат за президент, не знае как функционира съдебната система? Дали, когато говори за върховенство на правото, той не знае, че в една правова държава само съдът казва кой е виновен и кой е обвинен неоснователно? Дали не е чувал, че в България над 97% от присъдите са осъдителни (според годишните доклади на съдебната власт), а останалите три процента са предимно по дела, с които прокуратурата практикува особено нагло политическо инженерство или рейдърство? Дали не е чувал също, че европейските институции определят като основен проблем на съдебната система в България именно дейността на прокуратурата и статутът на главния прокурор и по този въпрос има сериозен политически и обществен консенсус и у нас? А дали не е чувал, че независимостта на съда е основен принцип в демократичното устройство на държавата, а в докладите на ЕС за върховенството на закона в България неизменно тя се сочи като застрашена?

Едва ли проф. Герджиков не знае всичко това (ако знае лошо, ако не знае - още по-зле). По-скоро изявлението му прозвуча сякаш от устата му говорят Пеевски и ДПС, защото това са техните тези: за смяна на Гешев и Цацаров не бива да се говори, защото това е самоцелна смяна на личности, но пък за сметка на това трябва да се направи реподбор на съдиите (да си припомним Полша), които са единствената все още непревзета докрай част от съдебната система. Нещо повече - изявлението на проф. Герджиков в сряда идва само ден след като Кирил Петков заяви, че един от приоритетите на следващото управление трябва да е смяната на Цацаров и Гешев.

Какво каза проф. Анастас Герджиков

"Какъвто е да е Гешев или който и да е, в деня, в който сменим Гешев, ще имаме ли върховенство на правото, ще имаме ли поне съдебна реформа? Няма да имаме. Съдебната реформа не само не засяга лично г-н Гешев, тя изобщо не засяга само тримата големи. Много пъти казах, тя засяга всички нива. Първо, правилата и, второ, правилата за назначаване на съдии. Същото и КПКОНПИ. Казахте да променим правилата за КПКОНПИ - разбира се, ако това ще помогне за по-добро спазване на закона, разбира се, но вие веднага след това на един дъх казвате: И да сменим Цацаров. Кое от двете?"

***

"Ние нямаме наложено върховенство на закона от 32 години - това е проблем. Конкретната работа на Главна прокуратура и на прокуратурата изобщо, и на КПКОНПИ е според мен прилична в последните три години, независимо кой е начело на тези институции, и ние виждаме резултата.

Какво означава прилична?

Това означава, че имаме резултат. Някакви олигарси бяха разследвани, някакви средства бяха конфискувани. Според мен това е крайно недостатъчно, но казвам прилична, защото все пак нещо се направи.

Но казвате, че нямаме наложено върховенство на закона.

Нямаме. 32 години нямаме правила.

Ако закони имаме, а нямаме върховенство на закона, значи проблемът е в хората.

Не, проблемът никога не е в хората. Ако стигнем дотам да разчитаме, че ще дойдат добри хора, ще сбъркаме много. Този филм сме го гледали вече преди 70 години, а някои - дори и преди 100.

Правилата са важни. Правилата са важни. Очевидно законите ни, а ако трябва и конституцията, трябва да се променят, така че да установим правила, които не допускат злоупотреби, които не допускат кражби, не допускат безнаказаност, не допускат някой да е над закона. Това е ключовото. Както и да сменяме хората, резултатът ще е същият, ако правилата са същите. Ако утре сменим и Цацаров, и Гешев, че и правилата, обаче оставим нещата в съда по същия начин, няма ли това да означава, че пак има проблем. Да, има главен прокурор, арестувал е 50 души, пратил ги е на съд. В съда обаче не успяваме да ги осъдим, това няма ли да е проблем? Трябва цялостно да сменим правилата, включително за подбор на съдии на всички нива."

Има ли смисъл от избори? На каквито и да е нива

Всъщност само с една фраза проф. Герджиков обезсмисли въобще провеждането на избори. "Проблемът никога не е в хората, по-добри няма да дойдат."

Ако идеята е, че няма значение какви хора се избират на важни държавни постове, за да осъществяват определени политики, какъв е смисълът да се провеждат избори за каквото и да е - за парламент, местна власт, Висш съдебен съвет, регулаторни органи и т.н.? Какъв е смисълът да се избира нов президент, щом няма да е по-добър от стария? Какъв е смисълът да се изготвят правила за прозрачен избор, критерии за кандидатите, концепции и дебати?

Да, вярно е, че в деня, в който сменим Гешев, все още няма да имаме върховенство на правото, нито съдебна реформа. Но и в деня, в който сменим конституцията, също няма да имаме върховенство на правото и съдебна реформа. Това са процеси - движение в някаква посока, и всяка отделна стъпка е важна, защото всяка поотделно определя посоката.

Да, правилата са важни. Хората също. Техният опит, познания, идеи, принципи, интегритет. Публичните послания, които правят.

Още от Капитал