Секторите и регионите, които дръпнаха напред въпреки пандемията

Столицата - заради строителния бум и концентрацията на дигиталния сектор, както и общините със силна минна индустрия са с най-добрите показатели

Рудникът "Ада тепе" в Крумовргад.
Рудникът "Ада тепе" в Крумовргад.    ©  Цветелина Белутова
Рудникът "Ада тепе" в Крумовргад.
Рудникът "Ада тепе" в Крумовргад.    ©  Цветелина Белутова
Петър Ганев в коментар за седмичния бюлетин на Института по пазарна икономика

В края на ноември НСИ ще разполага с окончателните данни за дейността на нефинансовите предприятия в страната през 2020 г. със секторни и регионални разбивки. Тези данни са ключови за детайлното проследяване на ефекта от пандемията и въобще за икономическото състояние на общините. На база на предварителните данни за някои общини, в т.ч. столицата, можем да очертаем общата картина в страната в годината на пандемията.

Общо произведената продукция от нефинансовите предприятия намалява от 194 млрд. лв. през 2019 г. до 188 млрд. лв. през 2020 г. (спад от 3.2%). Представянето на различните сектори обаче е разнопосочно, като ясно си личат най-тежко ударените от пандемията дейности. Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в културата, спорта и развлеченията губят съответно 36% и 50% от своята продукция. Общо свиването на продукцията в тези сектори е за близо 3.9 млрд. лв. Преработващата промишленост губи 9.2% от произведената продукция, като в номинално изражение това е спад от над 6.3 млрд. лв. Нарушените вериги на доставки оказват своето влияние върху промишлеността, като валутните приходи от износ в производствения сектор спадат с над 3.8 млрд. лв. Транспортът губи 7.3% от своята продукция, или близо 1.3 млрд. лв. Това са сферите, които са най-тежко ударени от пандемията и влошават своите резултати в почти цялата страна.

Поне четири сектора обаче успяват да повишат резултатите си през 2020 г. Строителството бележи много сериозен бум, като продукцията в сектора нараства с 34%, или с близо 6 млрд. лв. Почти целият спад на продукцията в промишлеността е компенсиран от номиналния ръст в строителството. Най-интересното е, че това бурно развитие е изцяло в София - 97% от ръста в продукцията на строителството на национално ниво през 2020 г. е концентриран в столицата. Добивната промишленост също се развива добре, като продукцията в сектора на национално ниво нараства с близо 20%, или с над 500 млн. лв. Това е провокирано от доброто представяне на минните компании в Средногорието, както и от разработването на рудника в Крумовград. Данните за Панагюрище например показват, че там икономиката отчита ръст през 2020 г., което се дължи на това, че нарастването в добивната промишленост компенсира спада в другите сектори, които са директно засегнати от пандемията.

Почти целият спад на продукцията в промишлеността е компенсиран от номиналния ръст в строителството.

Здравеопазването също расте на национално ниво с 9%, което представлява ръст с над 400 млн. лв. Фирмените данни показват, че в годината на пандемията болниците са увеличили както своите приходи, така и печалбата. Последният с положителна динамика е секторът на информационните и комуникационните технологии, който продължава да се развива и по време на пандемията. Тук ръстът в продукцията през 2020 г. е над 900 млн. лв. (7.6%), което се дължи на продължаващото търсене на външни пазари към този тип услуги - над 1 млрд. лв. е увеличението на приходите от външни пазари в информационния сектор в страната в годината на пандемията. Голяма част от този ръст е концентриран в столицата, която по принцип доминира дигиталния сектор в България. Всички останали сектори са оцветени в червено, с изключение на търговията, която на национално ниво успява да запази сходни резултати с тези преди пандемията.

Нарушените вериги на доставки оказват своето влияние, като валутните приходи от износ в производствения сектор спадат с над 3,8 млрд. лв.

Общата картина показва, че поне два типа общини успяват да преминат сравнително добре през пандемията. Първата е столицата София, която заради огромния бум в строителството и продължаващата положителна динамика в дигиталния сектор остава над водата въпреки проблемите в много други сектори по време на пандемията. Другата група включва някои специфични общини с много силна минна индустрия - добив на цветни метали, която остава почти незасегната от кризата и отбелязва ръст в показателите. Всички останали региони регистрират отчетливо негативния ефект на пандемията, най-вече през удара по преработващата промишленост, туризма и дейностите в сферата на културата и развлеченията.

Още от Капитал