Първо трябва да решим нужен ли ни е толкова репресивен закон за КПКОНПИ

Някои държави прилагат гражданска конфискация като част от борбата срещу престъпността, но го правят много внимателно

Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.    ©  Юлия Лазарова
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.    ©  Юлия Лазарова

Аз съм, така да се каже, живата история на КПКОНПИ. Защото когато ние бяхме депутати в НДСВ, тогава за пръв път проф. Георги Петканов се беше върнал от Ирландия и каза: "Абе знаете ли, там по гражданска процедура на бандитите им взимат имуществото." Проучиха този опит, правиха, струваха, аз признавам, че бях доста скептичен. После се създаде комисията, която беше наречена "Кушлев", по името на нейния първи председател. После тя еволюира и т.н.

Но ето според мен къде е проблемът. Гражданската конфискация означава независимо от наказателното преследване, дори когато те признаят за невинен, тя да продължи, ако има несъответствие в имуществото. Това много прилича на едновремешната глава 3 от Закона за собствеността на гражданите по времето на Тодор Живков, когато бяхме студенти, според който можеше да ти конфискуват нещо, ако не ти отговарят приходите и разходите.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове