Първо трябва да решим нужен ли ни е толкова репресивен закон за КПКОНПИ

Някои държави прилагат гражданска конфискация като част от борбата срещу престъпността, но го правят много внимателно

Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.    ©  Юлия Лазарова
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", в изборното тв студио на "Дневник" в неделя вечерта.    ©  Юлия Лазарова

Аз съм, така да се каже, живата история на КПКОНПИ. Защото когато ние бяхме депутати в НДСВ, тогава за пръв път проф. Георги Петканов се беше върнал от Ирландия и каза: "Абе знаете ли, там по гражданска процедура на бандитите им взимат имуществото." Проучиха този опит, правиха, струваха, аз признавам, че бях доста скептичен. После се създаде комисията, която беше наречена "Кушлев", по името на нейния първи председател. После тя еволюира и т.н.

Но ето според мен къде е проблемът. Гражданската конфискация означава независимо от наказателното преследване, дори когато те признаят за невинен, тя да продължи, ако има несъответствие в имуществото. Това много прилича на едновремешната глава 3 от Закона за собствеността на гражданите по времето на Тодор Живков, когато бяхме студенти, според който можеше да ти конфискуват нещо, ако не ти отговарят приходите и разходите.

Това е репресивен закон, няма никакво съмнение. Въпросът е, че някои държави - дадох пример за Ирландия, не съм проучвал къде още има - считат, че е правилно да навлезеш по-дълбоко в личната сфера, макар и в една либерална демокрация, в името на това да лишиш престъпността от имуществото. Но те го правят много внимателно. А ние какво направихме? При всяка промяна в закона разширяваме все повече и повече възможностите да попаднеш в доклада на тази комисия.

Ние първо трябва да решим на нас нужен ли ни е толкова репресивен закон, ако смятаме, че в България е толкова зле с организираната престъпност. Да кажем: да, ще има такъв закон. Второ, ако на един човек бъде образувано такова производство във връзка с това, че има наказателно преследване, и той бъде оправдан, да решим наистина ли искаме това, другото, да продължи. Защото ние ги разделяме - това е гражданска конфискация. Та наистина ли искаме да има толкова толкова широки възможности тази комисия?

И последното нещо. Чувам някои от новоизбраните депутати, които се очаква да управляват, да казват, че щяло да й се дадат разследващи функции. Извинете, но това пък няма нито логика, ни граматика. Разследващи функции има орган, който способства за развитие след това на наказателно производство. Смисълът на тази комисия е за "гражданска" конфискация.

И последното нещо - ако искаме да бъдем коректни, добре е да кажем, че да, ние ще сменим еди-какво си, ще направим едно или друго, но в крайна сметка ще довършим започнатите производства по стария начин. Защото иначе ще излезе, че Васил Божков изведнъж ще излезе от обхвата на комисията. Значи всички тези неща трябва много внимателно да ги преценим, преди да започнем да правим някакви големи промени. Това е все едно като в една стая с хора да оставиш едно заредено оръжие на масата и да кажеш: виж сега, този е лош, по-хубаво да го бутнем малко до ъгъла, а добрите ще са около оръжието. Но заредено на масата оръжие според мен не е добре да има. Ние нямаме нужда от толкова репресивен закон. Нека да го има, но нека малко да го очовечим.

А иначе как се сменя председател на такава комисия - много лесно. Променяме закона, става от 5 на 7, или от 5 на 3 или Бог знае какво и го сменяме за една седмица. Това не е проблем.

Още от Капитал

Зимната приказка на Фандъкова

Зимната приказка на Фандъкова

КапиталНО

КапиталНО

Последният окоп

Последният окоп