Китай държи планетата за заложник

Позицията на Пекин за въглищата трябва да се чете като: докато вие се опитвате да спасявате нашата околна среда, ние ще съсипваме вашата

Китай отговаря за повече от половината световно потребление на въглища и има най-голям брой строящи се мощности на тях.
Китай отговаря за повече от половината световно потребление на въглища и има най-голям брой строящи се мощности на тях.
Китай отговаря за повече от половината световно потребление на въглища и има най-голям брой строящи се мощности на тях.
Китай отговаря за повече от половината световно потребление на въглища и има най-голям брой строящи се мощности на тях.
Крис Патън, последният британски губернатор на Хонконг, бивш комисар на ЕС по външните въпроси и канцлер на Университета в Оксфорд, в коментар за Project Syndicate.

Словесните емисии на неотдавнашната конференция на ООН за промяната в климата (COP26) в Глазгоу разбираемо бяха обширни, но за щастие по-малко вредни за околната среда от посоката в енергетиката, която светът продължава да следва. Правителствата постигнаха крехко споразумение, което все още едва-едва препотвърждава основната цел на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5° по Целзий над прединдустриалните нива. Но ако страните не направят много повече, и то бързо, действителното повишаване на температурите вероятно ще бъде поне с цял градус по-високо.

Най-голямото разочарование в Глазгоу беше разводняването в последната минута на предложеното (и широко подкрепяно) споразумение за "поетапно премахване" на въглищата от производството на енергия. Тъй като Индия предостави политическо прикритие на Китай, като наложи вето на фразата, последното предложение на конференцията беше въглищата "поетапно да намаляват"(phase down - бел. ред.). Формулировката е напълно лишена от ангажираност. Ако алкохолик обещае поетапно да "намали" употребата си на алкохол, резултатът почти сигурно ще бъде неблагополучен.

Китай отговаря за повече от половината от световното потребление на въглища и има най-голямото количество тепърва строящи се мощности на въглища. Притиснат с въпроса защо страната му няма да направи повече, за да помогне за спасяването на планетата, в Глзгоу главният преговарящ на Китай посочи ангажиментите в настоящия петгодишен план на Китайската комунистическа партия.

Така че нашето бъдеще сега зависи от програмата на ККП. Трагедията за света е, че партията не може да бъде "поетапно намалена", още по-малко да бъде премахната, въпреки факта, че е огромна заплаха за бъдещето на всички.

Китайският президент Си Дзинпин, който отказа да присъства лично на COP26, има един първостепенен приоритет - да запази властта на партията. По същата проста причина ККП прикри първоначалното огнище на коронавируса в Ухан в края на 2019 г., като така пренебрегна международните ангажименти на Китай към Световната здравна организация (СЗО). И пак по тази причина ККП засега няма да отиде по-далеч в намаляването на добива, закупуването и използването на въглища в Китай. Партията се страхува, че това може да застраши икономическия модел на страната и да подкопае стандарта на живот, което потенциално би отслабило властта й.

За съжаление поведението на Китай най-вероятно ще подкопае доверието към правителствата в отворените и свободни общества. Как могат демократичните правителства да поискат от гражданите да правят жертви и в някои случаи да намалят жизнения си стандарт, за да се справят с изменението на климата, когато Китай безгрижно продължава да изпомпва все повече въглероден диоксид в атмосферата?

И още - как може да се оправдаят мерките, засягщи бизнеса, ако се разрешава китайски внос, произведен с вид енергия, чието използване поетапно се прекратява в другите страни? Китай отново се опитва да наклони дъската за игра и да се състезава по собствен набор от правила.

Следователно е трудно за един американски политик днес да изложи аргумента за предотвратяване на промяната на климата във въгледобивните общности в Западна Вирджиния. А лидерите в Германия, Полша или Обединеното кралство ще срещнат големи затруднения в опита си да приспособят този аргумент към местните подобни избиратели.

Но демократично избраните правителства все пак трябва да се опитат да засилят усилията си за справяне с изменението на климата, за да спасят околната среда за всички, включително за китайците. И какъв ще бъде отговорът на Си? Просто е: правете това, което казва петилетката на Китайската комунистическа партия. Трябва да се опитате да спасите нашата околна среда, докато ние съсипваме вашата.

Освен това загуба в борбата за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C също може да застраши демокрациите, тъй като произтичащите от това екстремни метеорологични явления допълнително ще напрегнат отношенията между правителствата и избирателите. Демокрацията няма божествено право да съществува. Ако трудностите и напрежението станат твърде големи, някои могат просто да се разпаднат в хаотичен популистки авторитаризъм.

Този натиск едва ли можеше да дойде в по-лош момент. За начало Европа е изправена пред проблеми навсякъде по своите граници. На Балканите Дейтънското споразумение от 1995 г., което донесе своеобразен мир в Босна, е под заплаха от сръбския екстремизъм. Военното струпване на Русия близо до Украйна и балтийските държави може да се окаже прелюдия към още една война. Беларус, подтикван от Кремъл, създава мигрантска криза на границата си с Полша.

Русия използва всички възможни трикове, за да се опита да увеличи зависимостта на Европа от руския енергиен износ. Междувременно Германия ще има първия си нов канцлер от 16 години, а лидерството на Обединеното кралство в Brexit епохата, изглежда, се е загубило някъде по пътя в опитите си да намери глобална роля за страната. Държавите в Европа са изправени пред нарастваща инфлация, по-високи сметки за енергия и пред перспективата за студена зима, докато правителствата се опитват да намерят устойчив път за излизане от кризата с COVID-19.

САЩ пък се борят да реагират по подходящ начин на възхода на Китай, чийто изпълнен с несправедливости националистически наратив поражда безпокойство за Индийско-Тихоокеанския регион и по-специално за Тайван. Освен това глобалното положение на Америка се подкопава от превзетата от култа към личността на Доналд Тръмп Републиканска партия.

Екзистенциалните заплахи за планетата и за демокрацията се задълбочават от по-традиционни политически и геостратегически проблеми по света. Ще ни е необходимо силно лидерство, за да се измъкнем от тази каша през 2022 г. Президентът на САЩ Джо Байдън е изправен пред тежка задача. И кой друг ще му помогне?

За да се спаси планетата, стабилното демократично лидерство трябва да се увеличи, а не да се намалява или премахва. Вместо просто да стискаме палци и да се надяваме, трябва да започнем с нещо - например с порицаване на отвратителното поведение на диктатури като Китай и Русия.