Маргинализиран частен сектор и мегадържава, харчеща ужасно много пари - това ли е новият "консенсус"?

Да се освободи дясното политическо пространство за пореден път, така че да се узурпира отново от ГЕРБ и ДПС, би било непростима грешка

Никола Янков, основател и управляващ съдружник на Expat Capital, в коментар в профила си във фейсбук

Така организирани, "преговорите" за съставяне на коалиция бяха новаторски тактически ход за предварително дифузиране на напрежението и непозволяване на потенциалните противници да влязат в остри сблъсъци, често с личностен оттенък. Това бе положителната им страна, но те си останаха само това - тактически ход без реално съдържание.

Обявяването на процеса за успешно приключил изненадва. Всъщност той никога не е започвал по същество. Обединяване около пожелателни лозунги в стил "никаква корупция повече!", "по-добро образование!", "по-добро здравеопазване!", "по-добра администрация!", "повече чужди инвестиции!", "бизнес с по-висока принадена стойност!", "по-висок икономически растеж!", "по-високи доходи за всички!", "по-добра инфраструктура!" и още доста подобни не може да се нарече нито политически консенсус, нито програма за коалиционно управление. Защото това са целите на всяко модерно общество. Всеки потенциален спор около конкретните истински важни държавни политики и мерки, измерими с конкретни разходи на публичен ресурс, времеви рамки, отговорни лица и методи на изпълнение, бе отлаган от домакините на преговорите "за по-нататък".

Малкото конкретност, която бе спомената изрично обаче, буди сериозни притеснения за стила и отношението на следващото правителство към ролята на държавата в икономиката и в обществото. Доминиращата логика в тези "преговори" може да се опише най-ясно с две думи: повече държава. Навсякъде. Повече държавни фирми, повече държавни разходи във всяка сфера, повече бюджетен дефицит, повече публичен дълг. И по-малко стимули за частни инвестиции, никаква приватизация на държавни активи, никакви стимули за развитие на капиталовите пазари, никакви конкретни мерки за либерализиране (в смисъл на повече свобода и по-малко държавна намеса) на икономиката в нито една сфера.

Конкуренция на частния сектор от страна на държавата с бюджетни средства. Това, за което най-малко се говореше, бе за приходите, с които държавата ще финансира огромните апетити за рязко увеличение на държавните разходи. Ясна е и заявката за "отлагане" - в посока отменяне - на стратегическата цел за влизане на България в еврозоната. Защото това ще е резултатът от издънването на бюджетния дефицит до ниво "само" 4.5% догодина, с "договорена" заявка за ревизия още нагоре в средата на годината. Влошаването на съотношението дълг - БВП също ще отдалечи значително перспективите България да бъде политически приета в еврозоната. Това се комбинира със странното настояване за някаква сериозна "информационна кампания" сред населението за членството в нея.

Заявки за увеличаване на държавните и общинските приходи чрез повишаване на данъчната и осигурителната тежест също влязоха като част от "коалиционните приоритети". За голям "успех" бе отчетено, че плоският данък ще остане в този му вид "следващата година". А по-следващата? За сметка на това осигурителните вноски и прагове ще скочат значително. Както и данъчните оценки на имотите, вероятно и други основни косвени данъци и такси.

Приказките, че всичко щяло да се финансира от "спиране на кражбите", не заблуждават никого. "Коалиционните преговори" приличаха малко на разговор в кръчма и правене на сметката без кръчмаря. А кръчмарят в случая е българският данъкоплатец. И още по-конкретно българските предприемачи, на които се пада основната част от бремето да финансират щедрите обещания за бъдещи държавни разходи.

Българският бизнес и българският данъкоплатец като цяло не бяха представени от никого на тези преговори. Това не вещае нищо добро за стабилността на бъдещото "коалиционно" управление. Отделен е въпросът, че повече държавни харчове - през държавни фирми и през бюджетни програми - винаги значат и повече корупция. Не по-малко. Който вярва в обратното, е просто наивник. А наивниците обикновено плащат сметката най-накрая.

Българският бизнес и българският данъкоплатец като цяло не бе представен от никого на "коалиционните преговори".

Твърди се, че има "консенсус", но липсва конкретност за него. Ето няколко сфери, където е необходимо да се внесе яснота:

Образование

Не виждам никакви мерки за развитие на частното образование в България и за стимулиране на инвестиции в него. Най-добрите университети и училища в света всъщност са частни. Не вярвам, че в скоро време българските държавни чиновници ще могат да произведат държавен образователен продукт на световно ниво. С бюджетни пари.

Здравеопазване

Не виждам никакви планове за либерализация на здравноосигурителния модел и премахване на монопола на НЗОК. Докато го има, ще има (неразкрити) злоупотреби, неефективни (и неанализирани) харчове и липса на обективни измерители за успех/подобрение в системата. Няма дума за приватизация на държавни и/или общински болници. Напротив, има заявка за инвестиране на доста пари само в държавни болнични заведения и за преобразуване на държавните болници в бюджетни единици. По този начин реално държавата казва на частния сектор да се откаже - ще го конкурира с бюджетни пари, субсидирано, с дъмпингови цени. Тоест залага се модел в България да няма частно здравеопазване. А - подобно на образователните институции - най-добрите болници по света са частни.

Околна среда

Не се коментират огромните инвестиции, които са необходими (всъщност неизбежни) за пречиствателни съоръжения, обновяване на ВиК инфраструктурата и изграждане на мощни преработващи (рециклиращи) отпадъците съоръжения. Не се предвижда никакво привличане на частни капитали в този сектор, каквато е установената практика в ЕС и другите развити страни. Изграждането на нови такива съоръжения на концесионен принцип би премахнало тежестта от държавния бюджет, би елиминирало огромния риск от корупция при държавното възлагане на поръчки и би гарантирало най-модерни технологии с най-добра поддръжка на активите и най-качествена услуга към населението и бизнеса. Но такъв модел няма в "консенсуса". Говори се за насърчаване на енергийната ефективност, електрификация на транспорта и т.н., но не са казва как ще стане това. В нормална пазарна икономика става с фискални механизми - взимаш повече данъци от тези, които цапат или потребяват над нормите, и даваш на тези, които чистят или пестят енергия. Само че това срамежливо се пропуска, за да не се припознаят повечето данъкоплатци в групата на плащащите.

Енергетика

Тук ми липсва думата "приватизация". Вместо нея обаче има амбиция за "по-добро управление" на държавните дружества. Това е доста тъжно. Явно ще се разчита пак на държавна енергетика, която да се управлява от незнайно откъде появили се некорумпирани супермениджъри. Единствените по-конкретни "мерки" са заявките за повече държавни харчове, включително за нови огромни енергийни мощности. Липсва и разработването на български находища на газ в Северна България и Черно море (от частни оператори на концесия) като фактор за диверсификация и енергийна независимост.

Икономика

Не се предвижда никаква приватизация на държавни фирми. И никакви мерки за развитие на капиталовия пазар като основен фактор за лесен достъп до капитали и оттам за конкурентоспособност на българския бизнес в местен и международен план. Не се предвиждат конкретни мерки за привличане на чужди инвеститори (най-лесно отново през капиталовия пазар). Както и качване на държавни дружества на борсата. ББР остава като банка с държавно бъдеще.

Заклинания за превръщане на България в "международен финансов център" и за развитие на иновации звучат добре за широката публика, но доста кухо за частните инвеститори, особено за големите чужди компании. България може да се превърне в добро място за чужди инвеститори само ако се подобри драстично работата на регулаторите и съдебната система. Иначе и нулеви данъци да сложим и без пари да работим - пак няма да има сериозни чужди компании, които да базират бизнеса си тук. За българските фирми, в допълнение към добрата регулация и нормална съдебна система (тоест ниския политически риск), е изключително важен и лесният достъп до дялови и дългосрочни заемни капитали - това е критично за оцеляването и развитието на малкия и средния бизнес, а за по-големия е задължително условие за прескачане на границите и добиване на международен мащаб. Пак опираме до неработещия капиталов пазар и неработещата държавна ББР. България няма нито една истински международна компания. Това, изглежда, не притеснява никого.

България може да се превърне в добро място за чужди инвеститори само ако се подобри драстично работата на регулаторите и съдебната система.

Земеделие

Липсват идеи за привличането на частни капитали в проекти за изграждане на напоителна инфраструктура (канали и водоеми) чрез концесии. Въвеждането на нови технологии в земеделието е преди всичко въпрос на пари: кой ще го финансира (и при какви условия) и дали ще се изплати инвестицията. И каква част от риска остава за финансиращата страна (частна банка с държавна гаранция или самата държава през Фонд "Земеделие" например) или за собственика фермер. Развитието на селските райони (от гледна точка на обществени услуги) е също важен елемент за гарантиране на бъдещето на земеделието в България. Така ще се спре обезлюдяването на селата и ще се гарантира наличието на работна ръка. Няма конкретност и в тази посока.

Инфраструктура и региони

Идеите тук могат да се обобщят с едно изречение: яко държавно харчене на много милиарди за всичко, което не е направено за последните 50 години в България. Срамежливо не се споменава откъде ще се вземат тези пари и кой и как ще ги харчи. Изглежда ясно обаче, че за съжаление няма да се разчита на привличане на частни капитали в проекти на концесия при изграждане на национална инфраструктура. И всичко това при нулева корупция, разбира се.

Като цяло може да се каже, че т.нар. консенсус прилича на "програмата-мечта" на всяка социалистическа партия в ЕС. Маргинализиран частен сектор и мегадържава, харчеща ужасно много пари, които няма. И не казва откъде ще вземе. Вариантите са два - по-високи данъци или огромни дългове. А най-вероятно и двете. Вторият вариант ще ни дисквалифицира за еврозоната, тъй като ще наруши маастрихтските критерии за бюджетен дефицит и държавен дълг като процент от БВП. Но в същото време се говори (условно) за запазване на данъчните ставки, което значи, че със сигурност ще се жертва перспективата за европейска интеграция и ще се издънят дългът и бюджетът.

Липсата на разумни консервативни икономически идеи, ориентирани към намаляване на ролята на държавата и стимулиране на растежа на частния сектор в тези "преговори" поставя въпроса кой всъщност представлява в момента българския бизнес и дясно ориентираните избиратели. Логичният отговор би бил ГЕРБ и ДПС - партиите, неучастващи в коалиционните преговори. Да се освободи дясното политическо пространство за пореден път, така че да се узурпира отново от ГЕРБ и ДПС, би било непростима грешка.

Още от Капитал

Ковид влезе в съда

Ковид влезе в съда