Краят на "безплатните" пари за ЕС

Европейският съюз натисна газта на финансовите стимули в момент на ограничения в доставките, което доведе до стагфлация

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард продължава да настоява, че няма риск от устойчива инфлация.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард продължава да настоява, че няма риск от устойчива инфлация.    ©  Shutterstock
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард продължава да настоява, че няма риск от устойчива инфлация.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард продължава да настоява, че няма риск от устойчива инфлация.    ©  Shutterstock
Ханс-Вернер Зин, почетен професор по икономика и обществени финанси в Мюнхенския университет и бивш председател на Института за икономически изследвания "Ifo", в анализ за Project Syndicate.

Въпреки че Федералният резерв на САЩ сега обмисля да намали месечните си покупки на активи заради увеличаващата се инфлация, председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард продължава да настоява, че не е налице риск от устойчива инфлация. Измерената в момента, казва тя, е временен проблем, който ще изчезне, след като проблемите в доставките бъдат преодолени, така че ЕЦБ няма да променя политиките си. Позицията на ЕЦБ е като на кочияш, който отказва да затегне юздите на панически бягащи коне, защото така или иначе по някое време ще се изморят сами.

Няма значение, че според договора от Маастрихт ЕЦБ е длъжна да гарантира ценова стабилност при всякакви обстоятелства. Възможността да оставиш цените да се рзвилнеят за известно време не присъства в нито една разпоредба. И за разлика от Федералния резерв ЕЦБ няма законовото право да се опитва да балансира ценовата стабилност спрямо други цели на паричната политика.

Настоящите ограничения в доставките в голяма степен се дължат на карантинните мерки в пристанищата, особено в Китай, но не само там. Корабите не могат да разтоварят своите товари и следователно също не могат да бъдат натоварени с продуктите, с които европейската икономика трябва да може да снабди своите потребители. Цените за превоз на стоки на международен морски транспорт са се увеличили осем пъти от 2019 г. Но сегашните проблеми отразяват и локдауните, наложени в европейските икономики миналата зима и пролетта, които доведоха до недостиг дори на местна дървесина и други строителни материали, произвеждани в Европа.

Не е изненадващо тогава, че в проучване на Ifo Institute от есента на 2021 г. 70% от германските производители са посочили трудности при снабдяването със суровини по веригата. За сравнение, най-високият такъв дял, достиган през последните 30 години на проучвания, е 20%. Ifo смята, че ограниченията в доставките ще струват на Германия около 40 милиарда евро загубена добавена стойност, еквивалентна на 1.15% от БВП на страната, през 2021 г.

Проблемите с доставките очевидно не си подхождат с огромните стимули и пакети за спасяване, които европейските правителства приложиха по време на ковид кризата. Германското федерално правителство например прие програми, възлизащи на приблизително 10% от германския БВП, разпределени за две години, а Европейският съюз прие допълнителни програми в размер на 4.5% от БВП на ЕС за две години. Тези програми бяха до голяма степен финансирани от нов държавен дълг, който от своя страна беше незабавно монетизиран от ЕЦБ и по този начин беше издаден при свръхниски лихви.

Никога досега Европа не е въвеждала програми за стимулиране в такъв мащаб. Но предвид затрудненията в логистиката политиците ефективно натиснаха газта при все още дръпната ръчна спирачка. Резултатът е особена форма на икономическо прегряване, който икономистите наричат стагфлация.

Ако политиците искат да изсмукват пари от икономиката за своите цели, те трябва да намалят други разходи със сравними обеми.

Инфлацията днес е много висока не само в САЩ, където е 6.2%, но и в Европа. Към октомври 2021 г. цените в еврозоната като цяло са се увеличили с 4.1% на годишна база; в Германия, най-голямата икономика на континента, цените се повишиха с 4.5%. И сякаш това не е достатъчно лошо само по себе си, но германската федерална статистическа служба току-що обяви, че годишните цени за промишлените производители са се увеличили с 18.4% през октомври. Това е най-високото увеличение от 1951 г. насам, малко след основаването на Федерална република Германия, надхвърлящо дори пиковото месечно увеличение на цените по време на петролните кризи през 70-те години (14.6% през юни 1974 г.).

За разлика от индекса за потребителски стоки, който измерва само цените на крайните продукти, цените за промишлените производители обхващат всички междинни етапи на производство. Следователно те имат известно прогностично значение за потребителските цени, въпреки че цените на крайните продукти няма да покажат чак такива екстремни скокове.

Новите данни за инфлацията са толкова екстремни, че поведението на ЕЦБ изглежда като умишлено. В момента Германия преминава през най-тежката инфлация за цяло едно поколение. А положението не е много по-добро в другите европейски страни. През септември Франция отчете 11.6% годишно увеличение на цените за промишлените производители, в Италия този дял възлизаше на 15.6% , 18.1% във Финландия, 21.4% в Холандия и 23.6% в Испания.

По-лошото е, че този ръст в инфлацията не изглежда като временно явление. Въпреки че ограниченията в доставките най-вероятно ще бъдат преодолени до следващото лято, профсъюзите дотогава ще са приспособили исканията си за по-високи заплати към инфлационните данни от тази година. Това ще предизвика серия от покачващи се цени и заплати, която може да продължи с години. Покупките на дълготрайни потребителски стоки ще бъдат изтеглени напред, което допълнително ще ускори инфлацията.

Нещо повече, дори когато първата инфлационна вълна започне да намалява, може би още през следващата есен, на хоризонта ще се появят нови опасности. Ако ЕЦБ се поколебае и не последва веднага предвидимите отсега повишения на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ, еврото ще се обезцени, което ще повиши допълнително цените на вноса. Пенсионирането на поколението на бейби бумърите предполага много допълнителни потребители, които вече не поддържат производството и следователно създават предпоставка за инфлационно търсене. От гледна точка на разходите постепенното спиране на всички изкопаеми горива - и на атомните електроцентрали в Германия - ще бъде основен двигател на ръста на цените. Не е нужно много въображение, за да си представим как Европа може да се озове обратно в ситуация, подобна на 70-те години на миналия век - на упорита инфлация, която може да продължи до края на десетилетието, а и след това.

Предвид тези обстоятелства, европейските икономики и ЕЦБ трябва да получат ясен сигнал да спрат тегленето на всякакъв по-нататъшен монетизиран дълг. Ако политиците искат да изсмукват пари от икономиката за своите цели, те трябва да намалят други разходи със сравними обеми. Ако връщането чрез повишаване на лихвените проценти не проработи заради отказ на ЕЦБ да играе отборно, то ще бъде заменено от механизъм за директно изтласкване чрез цените на стоките.

Така или иначе днешният инфлационен скок бележи края на празната надежда за ресурси, създадени от нищото. Добрият лесен живот, финансиран от печатната преса на еврозоната, приключи веднъж завинаги.

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?