Къде бърка Варуфакис за България и еврото

При сравнението с Гърция не споменава безумната държавна политика на гръцката държава, която вземаше нови и нови дългове, за да вдига предизборно заплати и пенсии

През 2019 г. Варуфакис участва без успех в изборите за ЕП с основаната от него паневропейската партия "Европейска пролет".
През 2019 г. Варуфакис участва без успех в изборите за ЕП с основаната от него паневропейската партия "Европейска пролет".
През 2019 г. Варуфакис участва без успех в изборите за ЕП с основаната от него паневропейската партия "Европейска пролет".
През 2019 г. Варуфакис участва без успех в изборите за ЕП с основаната от него паневропейската партия "Европейска пролет".
Коментар на Евгений Кънев, икономист, в Linkedin

Четох интервюто на бившия гръцки финансов министър Варуфакис пред "Капитал".

След фалита на Гърция той изпробва ролята на поборник срещу "гнета" на ЕЦБ, еврозоната и ЕС, но претърпя пълен крах. Оттогава се бори за Федерална Европа, която да поеме тежките дългове на Южна Европа. Написа доста книги, произнесе много речи и спечели немалко последователи и у нас.

И наистина, по някои теми за слабата политическа интеграция на Европа и доминацията на Германия има резон. Аз също съм критикувал многократно статуквото, при което с решителната роля на Бундесбанк Германия трупа търговски излишъци, а повечето други членки на еврозоната - дефицити.

Всъщност ако не беше решителността на италианеца Марио Драги през 2012, който въпреки съпротивата на германците в борда на ЕЦБ все пак се намеси категорично да спре спекулациите срещу еврото, можеше днес да говорим за него в минало време.

Прекалено много политически капитал е инвестиран в еврото и надали еврозоната ще се разпадне - защото цената за повечето страни в нея ще е трагична.

И все пак Варуфакис не показва задълбочени познания за влиянието на еврото върху българската икономика, като се обявява срещу неговото въвеждане:

1. Не отчита де факто членството на България в еврозоната заради валутния борд и синхронизацията на икономическите цикли, инфлационните тенденции и паричните политики.

2. Често реферира към абсолютно неадекватния пример на Гърция с опита й в еврозоната при съвсем други икономически реалности, държавни политики и стопански практики.

3. Привижда му се някакво нахлуване на парични потоци след влизането в еврозоната, които щели да вдигнат рисковия профил на страната - вместо да види, че самото ни приемане би било предхождано от намаляване на високия сега рисков профил заради лошо управление и бандитски имидж.

4. Банките щели усърдно да почнат да кредитират, заредени с европари - ами те и сега преливат, но не кредитират, защото е прекалено рисков профилът на икономиката и проектите на получателите.

5. Щели да напуснат при криза тези потоци и да причинят гръцки сценарий - ами това вече се е случвало през 2009-2010 г без някакви макроикономически сътресения.

6. Никъде не споменава безумната държавна политика на гръцката държава, която вземаше нови и нови дългове, за да вдига предизборно заплати и пенсии, и фалшивия висок жизнен стандарт на гърците, който нямаше икономическо покритие. И която всъщност причини кризата.

Истината е, че при многото критики към еврото няма нищо по-добро за нашата икономическа и политическа интеграция с Европа. Това е не просто икономическа, а геополитическа задача на България.

Няма нито една държава, която да иска да напусне еврозоната; няма нито една нация, в която това да е национална кауза или народно въжделение. Единствените страни, които са влезли с нашия профил, са балтийските и те не само се справят успешно, но и печелят от членството.

Алтернативата е да продължим с фасадното членство в ЕС, далеч от правилата и реда на Европа.