Трудно ли е да се дели на четири

По-важното от новия брой на "Капитал"

Едно от най-трудните действия и в бизнеса, и в политиката не е толкова в това да взимаш много - пари, или власт, а в това да ги даваш. Умножението е сравнително лесно упражнение, делението обаче е трудно.

Този урок в момента научават ударно политиците от четирите партии, които се опитват да направят коалиция. Всяка от тях може да претендира за уникална роля в бъдещото мнозинство, защото без която и да е то не може да се случи. В същото време всички в момента имат интерес да се направи правителство и поне за близките месеци да няма нови избори. Нещо повече - всички имат интерес не просто да бъдат във властта, но и от престоя им там да има много видими резултати за хората. Въпреки че четирите партии ще управляват заедно, конкуренцията между тях продължава и това е хубаво за всички "миноритарни акционери" във властта - данъкоплатците.

В този брой на "Капитал" сме обобщили най-важното от преговорите за новото правителство. В темата на броя ще видите последните (към сряда вечерта) разпределения на министерствата между четирите партии, кой най-вероятно ще ги оглави, както и какви ще са най-важните задачи в различните сектори. Тази картина се оформи след две седмици на интензивни преговори, в които водеща роля имаше "Продължаваме промяната". След публичните обсъждания между експерти от различните партии разговорите продължиха на лидерско ниво, като обаче до момента те се водят само двустранно. Кирил Петков и Асен Василев се виждат поотделно с лидерите на другите партии и така постепенно се разпределят министерските места. Как изглежда картината малко преди обявяването на окончателния състав на правителството ще видите и от интервюто на Кирил Петков.

Нуждата от промяна е очевидна, но този текст припомня какво се случва основно в българската политика през последните почти две десетилетия. Там е разказана историята за това как през кмета на Варна Иван Портних (ГЕРБ) един от доскоро силните функционери на БСП, Георги Гергов, се опитва да получи пълен контрол върху Пловдивския панаир.

Малко след това е друг показателен за почти същия тип отношения текст. Тази седмица редакцията на "Труд" трябваше да се изнесе от имот на Министерството на културата след дълъг и шумен спор със служебния министър Велислав Минеков. В основата му стои фактът, че медиата, притежавана от Петьо Блъсков, на практика е била субсидирана от предишното правителство с много нисък наем, като в дълги моменти дори и той не е бил плащан. В замяна в "Труд" никога не е имало една лоша дума за Бойко Борисов или примерно за Делян Пеевски. Това е един леко маргинален, но много показателен пример за контрола върху медиите през последните десет години.

Този тип истории - с Пловдивския панаир и "Труд", вече изглежда като да са от миналото, но това усещане е малко измамно. Усещането за промяна категорично е тук, но тя всъщност още не е започнала. Старото вече си отива, но с какво ще бъде сменено, ще се разбира през идващите седмици и месеци.

В броя ще видите още:

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал