Когато демокрациите остаряват

Заради все по-застаряващото си население развитите страни все по-трудно се приспособяват към глобалните промени

Федерико Фубини, икономически журналист и главен редактор на италианския вестник Corriere della Sera, в коментар за Project Syndicate.

Тази седмица президентът на САЩ Джо Байдън ще бъде домакин на виртуална среща на върха за демокрацията, която след около година ще бъде последвана и от събиране на лидери от целия свят лице в лице. Над 100 правителства са поканени да участват.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pyj1605600755693051 avatar :-|
    Simeon Todorov
    • + 1

    Здравейте,

    Според мен има неточности в статията:
    1. "От 146-те държави с повече от два милиарда жители". В света още няма нито една държава с 2 милиарда население. Китай е с около 1.4 милиарда.
    2. "Както показва графиката, нито една по-голяма страна не е едновременно и млада, и свободна." Графиката е двудименсионна, има информация за медианата на възрастта на населението и за свобода, но не показва големината на държавата. Комбинираме го с точка 1 и получаваме доста объркващи твърдения. Също така има клъстър от 4-5 държави с ниска свобода и висока възраст. Бих предпочел да видя line of best fit за да се добие визуално по-добра представа.
    3. "Единствената причинно-следствена връзка, която може да се посочи, е, че благосъстоянието, осигурено от отворените общества, има тенденция да удължава продължителността на живота и позволява по-добро семейно планиране." Доколокото разбирам графиката е снимка на моментното състояние и не показва свободата в минали периоди. Възможно ли е нация с висока свобода днес в миналото да е била по-малко свободна? Тоест сегашните възрастни да са живели младостта си в по-малка свобода тоест благосъстоянието да не е производна на свободата. Всички тези въпроси показват ,че данните са недостатъчни за да се потвърди тезата в статията.
    4. "По-лошото е, че няма очевиден антидот за този процес, освен да се опитаме да дадем на младите хора повече тежест във взимането на решения". Как може да се даде по-голяма тежест на една група в обществото при вземане на решения без да се намали свободата на друга група и съответно да се намали свободата и отвореността на обществото? Щом статията твърди, че свободата е двигател за растеж и благополучие то заключението е в противовез на първоначалния анализ.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Как Западът си отрови парите

Как Западът си отрови парите

Блокчейн свят, пещерна политика

Блокчейн свят, пещерна политика