Доклад за неравенствата: trickle down политиките не сработиха

Световното богатство е "протичало нагоре", твърдят авторите на изследване, което обхваща данните от последните 30 години

Световните неравенства остават огромни и дори са се увеличили по време на пандемията, показва ново мащабно проучване на Лаборатория за световните неравенствата (World Inequality Lab), базирана в Университета в Бъркли в Калифорния и в Парижкото училище по икономика (Paris School of Economics), публикувано преди дни. Докладът, редактиран от водещи и смятани за леви икономисти като Томас Пикети, Еманюел Саец, Гейбриъл Цукман и Лукас Шансел, обхваща данни за последните три десетилетия, които показват че trickle down политиките (теорията за "стичането надолу", според която ползите от данъчните облекчения за корпорациите и най-богатите ще се стичат към всички останали - бел.ред.) са довели единствено до още по-големи неравенства.

Неравенствата в доходите растат на национално ниво

Данните в доклада показват, че през 2021 г. най-богатите 10% от световното население са получили 52% от глобалните доходи, докато по-бедната половина от населението на света - само 8.5%. Някои от страните с най-високи доходи са изключително неравни, например САЩ, докато други като Швеция имат сравнително малки неравенства. Същото важи за държави със средни и ниски доходи.

Един от ефектите, който авторите измерват, е, че неравенствата в средните доходи между отделните държави всъщност се скъсяват през последните две десетилетия, но затова пък тези на национално ниво, независимо от това дали са развити или развиващи се страни, се увеличават значително. Разликата в доходите на национално ниво за последните 20 години се е увеличила от около 8.5 пъти до около 15 пъти. Това означава, че дори когато много от развиващите се страни започват да наваксват икономически, качеството на живота на мнозинството от хората в тях на практика не се променя.

Още по-големи неравенства в богатството

Глобалните неравенства в богатството са много по-високи от тези при доходите. Долните 50% от световното население (около 2.5 млрд. души) притежават само 2% от общото благосъстояние, докато най-богатите 10% (около 500 млн.) притежават 76% от всички активи. Според авторите на изследването това се дължи на растящите от началото на 80-те години на миналия век в целия свят неравенства както в доходите, така и в богатството. Те обясняват това с популярната на Запад от 80-те насам trickle down икономика.

Според авторите на доклада, вместо данъчните политики и регулации да водят до "стичане надолу" по веригата на богатството, данните показват, че то е "потекло нагоре" и се е концентирало още повече на върха, a правителствата, прилагащи тези политики, са обеднели и нямат капацитет да се справят със социалните последствия от тези неравенства. "Модерните глобални неравенства се приближават до тези от ранните години на 20-и век", твърдят те.

Концентрацията на богатството е още по-видима в горния 1% и сред милиардерите. Изследването твърди, че най-богатият 1% от населението на планетата е спечелил 38% от цялото благосъстояние, създадено от 1995 г. досега, спрямо едва 2% дял за по-бедната половина от населението. Според авторите това е резултат от прилагането на различни форми на "рейгъномика". Този процес се е повишил рязко по време на ковид пандемията, когато се наблюдава най-резкият скок в концентрацията на богатство сред споменатия 1% от световното население (виж графиката).

Богати и замърсяващи

"Социалните и икономическите неравенства са неразделно свързани с екологичните неравенства", се казва в доклада. Средно за света един индивид произвежда чрез дейността си 6.6 тона въглероден диоксид годишно. Разбивката на данните по региони и държави обаче показва, че най-богатите 10% са отговорни за 50% от глобалните емисии, а по-бедната половина от световното население - за 12%.

Проблемът обаче не е ограничен до богати и бедни страни - има страни с ниски емисии сред богатите и страни с високи емисии сред развиващите се. Данните, събрани от икономистите, показват диспропорционално разпределение на тежестта на зелените политики, които засега не засягат консуматорските навици в сегмента на най-богатите от развитите държави, но имат прекалено голяма тежест за по-бедните. Препоръката е зелените политики да се пренастроят така, че най-силно да засягат най-големите замърсители в дадените общества.

Идеята за данък богатство

Според авторите дори скромен прогресивен данък върху богатството на световните мултимилионери може да доведе към пренасочване на 1.6% от глобалния БВП към образование, здравеопазване и зелен преход - инвестициите, които са най-необходими за по-устойчиво развитие на света в близките няколко десетилетия. Те дават пример с постигнатото съгласие за международна минимална корпоративна данъчна ставка като знак за наличие на такъв потенциал.

Самите икономисти обаче са наясно, че подобен данък върху богатството, а не върху доходите би бил политически крайно непопулярен и идеята за него трудно би събрала подкрепа.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Три добри новини и една лоша

Три добри новини и една лоша