Проф. Анна Кръстева: Всички пречки и подводни камъни пред новото правителство ще бъдат задействани

Голямата промяна би дошла с постепенно отвоюване на парчета от държавата от олигархичните интереси, казва политологът от НБУ пред "Капитал"

"Трябва да се обърне цикълът на два много дълбоки негативни прехода от корупция към ендемична корупция и към превзета държава", казва проф. Анна Кръстева
"Трябва да се обърне цикълът на два много дълбоки негативни прехода от корупция към ендемична корупция и към превзета държава", казва проф. Анна Кръстева
"Трябва да се обърне цикълът на два много дълбоки негативни прехода от корупция към ендемична корупция и към превзета държава", казва проф. Анна Кръстева    ©  Личен архив
"Трябва да се обърне цикълът на два много дълбоки негативни прехода от корупция към ендемична корупция и към превзета държава", казва проф. Анна Кръстева    ©  Личен архив

Визитка

Анна Кръстева е професор по политически науки, създател и ръководител на CERMES (Centre for European Refugees Migration and Ethnic Studies), доктор хонорис кауза на университета "Лил" във Франция, главен редактор на международното списание Southeastern Europe (Brill). Тя преподава курс "Права на човека" и е един от инициаторите и ръководителите на семинара по права на човека в Нов български университет. Преподава също в европейската магистърска програма "Демокрация и човешки права" (Университет в Сараево и Университет в Болоня). Aвтор e на над 100 публикации в 15 страни, гост-професор в множество чуждестранни университети, председател и член на множество международни научни съвети, ръководител и участник в европейски и национални научни проекти. Работи в сферата на миграционната политика, мобилизацията на избиратели онлайн, постдемокрацията, популизма и др.

Разговаряме с нея за възможностите и рисковете пред управлението на държавата във връзка с новата и разнородна четворна коалиция.

От третия опит за тази година вече имаме редовно правителство - какво ви направи най-голямо впечатление около сформирането му?

Приятната изненада беше осигурената донякъде прозрачност, защото действително имаше публични разговори за политики. Персоналните обсъждания преминаха в обичайната затъмнена среда. Това безспорно поставя въпросителни, но все пак в световната практика няма преговори, които да се водят наистина 100% публично, защото те представляват търсене на работещ вариант. Обирането на ъглите в тези срещи няма как да не предизвика негативни реакции от идеологически най-запалените привърженици на дадена партия.

За мен същественото е какъв е резултатът накрая, а той е неизбежно компромисен. Виждаме това, което протестите искаха - слизане от джипката и влизане в XXI век, който е дигитален и зелен. Това е ярко заявено. За първи път имаме вицепремиер по екологията - чисто символно това е изключително важно. България дълго време живееше с парадокса, че българските граждани и избиратели позеленяваха все повече, особено младото поколение, а нямаха никакво представителство. Сега не просто имат, а е изведено на най-високо ниво. Другото са дигиталните заявки.

В същото време виждаме и политици, носещи миналото си и дълбоко затънали в него. Става дума за категоричното разминаване между личните теми на един политик и публичния дневен ред. Голямото предизвикателство е дали това ще се окаже прът в новото управление. Най-ясен пример е Корнелия Нинова с Истанбулската конвенция. На кой български гражданин днес в ситуация на енергийна криза, на ковид криза, на икономическа криза в първите приоритети стои Истанбулската конвенция, и то след като вече има и решение на КС? За да изваждаш една тема като ключова червена линия, когато това не е в дневния ред на обществото, може да се обясни само с лична обсесия.

Ако ставаше дума за политики, тази партия нямаше да се превърне от системна в дребна малка партия. В ресора земеделие толкова ли не можа да се намери някой, който хем да има експертиза, хем да няма въпросителни в биографията си...

Много широко е разгърната ножицата в посланията на лицата в тази коалиция.

Това ли е основното предизвикателство пред новото правителство?

По отношение на политиките огромното предизвикателство пред това правителство е работата в две различни темпоралности. Всички журналисти питат кои са най-спешните задачи и кризи в близките месеци. Това безспорно е едната темпоралност, другата е стратегическата. Това правителство дойде като отговор на очакванията на гражданите за дълбока радикална промяна. Тя не се прави само с гасене на пожари от днес за утре.

Новият премиер е много PR човек и дефинира промяната като нулева толерантност към корупцията. Реалната промяна обаче трябва да започне да завърта цикъла на два много дълбоки негативни прехода, които вече са осъществени. Това са преходите от корупция към ендемична корупция и от системна ендемична корупция към прихваната държава - от олигархия, от икономически интереси на изключително тесен кръг, така че да няма кой да се бори срещу корупцията. Ярък израз и днес на това е, че обектът на безпрецедентните санкции по закона "Магнитски" седи на първия ред в парламента.

Толкова дълбоко е затънала държавата в олигархични интереси, че постепенното отвоюване на парчета от нея би била голямата промяна. Въпросът е да не се създава нова олигархия, която да замести досегашната. Това е дълбоката промяна, която очакват гражданите, и тя предполага работа едновременно на две много различни нива.

Къде виждате най-голям потенциал за успех?

Всички пречки и подводни камъни, които си представяме, ще бъдат реализирани. Това, което аз си представям, не е едно хармонично движение - целият този екип да се движи с равномерна скорост напред, а очаквам по-скоро пробиви. Има заявки това да се случи в няколко сфери. Едната е изключително силна - за дигитализацията и оптимизацията на управлението, с ново министерство плюс вицепремиер. Може би е леко преиграване, но дигитализацията би трябвало да бъде един от пробивите, доколкото тя се отнася до абсолютно всички граждани. И ще се следи най-отблизо от най-образованата, активна и динамична част от тях. Очаквам да има друг начин на правене на политика - чрез конкретни, измерими и проверими индикатори в ясни срокове, а ние по тях да съдим.

Другата сфера е правосъдието. В заявката на новия министър на правосъдието Надежда Йорданова имаше точно този аргумент - че ще се отнася към прокуратурата на базата на определени индикатори за ефективността й. Това трябва да се отнася и за собственото й министерство.

Всяко министерство трябва да предостави много ясни измерими критерии за напредък по дадени политики. Това са критерии на Европейската комисия за оценка на която и да е политика, на която и да е програма, на който и да е проект. Тези много ясни изисквания трябва да станат практика, която ще обърне новото правителство и управление към гражданите - много по-лесно можем да наблюдаваме движението по индикатори, тъй като не можем да сме в кухнята на всяко министерство.

На трето място е зеленият пробив. Тук е доста противоречива ситуацията. От една страна, имаме символната и политическа приоритетност на тази политика чрез новия вицепремиер. От друга страна е изключително компромисната позиция на България по отношение на зеления преход. ГЕРБ беше категорично против този преход, но в България не виждаме никой ярък негов говорител. Само един Радан Кънев казва, че зеленият преход е не просто друга енергия, а е начин на динамизиране на икономиката и поставянето й на по-нова технологична и перспективна основа. Но като цяло у нас няма чуваемост за това. Като говорим за компромиси, те не са само между партиите, а са компромиси и между новите лидери и избирателите. Лидерите на "Продължаваме промяната" лично се ангажираха с продължаване, доколкото могат, на въглищните региони вместо много по-активно да се мисли за тяхната трансформация.

А къде според вас се крият най-големите рискове?

Ако има сфери, където ще се скърца до полуразпад, безспорно това е енергетиката. Толкова различни са визиите, толкова огромни са интересите - и икономически, и геополитическите, че ще бъде изключително сложно. Там ще бъдат най-големите противоречия.

Риск е и високата степен на непредвидимост на един от коалиционните партньори - "Има такъв народ". Тази партия си остава една енигма - какво точно изразява и какви са намеренията й. На последните избори гражданите дадоха изключително ясен сигнал и показаха санкция, че доверието не може да се проиграва по този начин. Въпросът е най-вече какво стои отзад и дали зад една партия не стои друга партия. Навремето Бареков беше силиконовото ДПС. Още не можем да кажем нещо такова за ИТН, но можем да си го мислим. И ще наблюдаваме тяхното поведение.

Лидерът на БСП в оставка, за която всички, включително опозицията, гласуваха да отиде на който и да е държавен пост, само да остави партията на мира - това също носи риск от превръщането на управлението в заложник на този конфликт.

Ключов риск е и отношението между президента Румен Радев и новото правителство. Стратегически важно за държавата е да има независимо правителство, излъчено от парламента. И не трябва да се създава нова парламентарно легитимирана форма на служебно правителство. Тук въпросителните също са много.

Първият сигнал е срещата на европейските лидери след броени дни, където всички очакваха да отиде новият премиер. Урсула фон дер Лайен дори беше подготвила писмо да представи Кирил Петков на другите лидери, но отива президентът. Което е продължение на собствените му външнополитически приоритети и ключовият за Република Северна Македония. Кирил Петков отвори все пак някакъв хоризонт за вкарване на други теми в преговорите - повече икономика, повече свързаност, както трябва и да бъде, но отива говорителят, който многократно вече е заявил своята теза.

Не казвам да има война между институциите, но трябва да има една здравословна политическа дистанция и известна еманципация на правителството.

А може ли прокуратурата да инициира война на институциите, след като реформата за нея e сочена за приоритетна?

Прокуратурата, от една страна, втвърди тона, но, от друга страна, виждаме главният прокурор да пресреща физически президента и да го кани на разговор по "важни за президента теми", както докладваха медиите. Прокуратурата играе на двете писти и затова е много важно да се остане на полето на политиките и да се намерят начини за преодоляване на тези огнища на напрежение. Ако заради сблъсъка между МВР и прокуратурата не се довърши разследването на АМ "Хемус", за какво говорим?

Чувалите с пари за строежа на "Хемус" е един от основните образи на това, което докара на власт това правителство. Такъв беше и скандалът "Росенец" - конкретен образ, който резюмира прихващането на държавата. В момента тактиката на МВР е като на булдозер, тъй като има много за разчистване, но не трябва да се взривяват пътищата за разследвания. Голямото предизвикателство и към бившия и настоящ министър е широко да се покрие цялата палитра от дейности на МВР и да се търсят пътища. Ако носителите на реформата са извън прокуратурата, трябва да се даде възможност смислени квалифицирани и отворени към промяна кадри в нея да могат да бъдат овластени и да започнат промени.

Интервюто взе Деян Димитров

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 2
    • + 1

    Това включва ли борба с червенобузестия ви собственик или за него може да се направи изключение!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Три добри новини и една лоша

Три добри новини и една лоша