Когато интернетът беше бърз

По-важното от новия брой на "Капитал"

Вкусни домати, Стоичков и бърз интернет. Това бяха устойчивите клишета за България в очите на много чужденци преди десетилетие и назад. От тях днес не е останало почти нищо. Доматите вече са вкусни само по дворовете на хората, а славата на Стоичков (поне в чужбина) избледня. Третата промяна обаче - скоростта на интернета в България, е особено интересна история, която този брой на "Капитал" разказва.

Някога България имаше една от най-бързите скорости на домашен интернет в света. В самото начало на класациите. Докато в Западна Европа интернетът едвам капеше, тук течеше с пълна сила. От днешна гледна точка това изглежда удивително. Днес България е в самото дъно на почти всички възможни класации. Води само в отрицателните - най-много жертви от катастрофи, най-много пушачи, най-висока смъртност от ковид и пр.

Успехът със скоростта тогава се дължеше изцяло на пълната свобода, в която се развиха доставките на интернет. Кварталните фирми опъваха кабели както намерят за добре. Изобилното и безнаказано предлагане на пиратско съдържание - филми и игри, допълнително стимулираше хората да се свързват с мрежата. Компромисите с морала и закона бяха много. Но България беше на първо място в света по бързина на домашния интернет. Това отдавна не е така.

Интернетът тук не е станал по-бавен, сравнен с пред 10 години. Случило се е нещо по-различно - други държави са се развили. В момента България е на 53-то място в света по бързина на домашния интернет. Това не е въпрос на цена. Парите, които плащат българските потребители тук, не са пет пъти по-малко от тези на хората в сегашната първа десетка. Просто България е буксувала на едно място по отношение на качеството, но не и по отношение на цените.

Причините за това са две. Първата е консолидацията на този пазар. Хилядите квартални, градски и селски доставчици през последните години бяха изкупени първо от по-големите оператори на кабелна телевизия, които после бяха изядени от големите телекоми. Така в момента голяма част от българите получават интернета си или от БТК/"Виваком", или от А1. Липсата на конкуренция съвсем естествено отнема и от енергията за развиване на услугите. Участници на пазара посочват като причина и това, че хората нямат осъзната нужда от бърз интернет. Те получават качество, което ги устройва, и понеже няма търсене, няма и предлагане. (Вижте всичко по темата тук.)

Това, разбира се, не е добра новина. Бързият интернет от началото на века даде важен тласък на България, ефектът от който се усеща и до днес. Първата вълна технологични предприемачи, първото поколение софтуерни инженери, първите големи IT инвестиции тук - за всичко това отчасти има вина и високата скорост на достъп до мрежата. България тогава не изглеждаше точно модерна, но обещаваше, че може да стане. Бъдещето изглеждаше много по-различно от това, което се случи после.

Поуката от тази история е и за избраното тази седмица ново правителство (вижте за първите му стъпки тук). Извън скоростта на интернета има и много други области, в които България може спокойно да е на първо място. Първите му стъпки бяха свързани с разрешаването на текущи кризи - в енергетиката и достъпа до европейски пари за възстановяване на икономиката. Това е разбираемо, но по-важната игра е другаде - как България отново да създаде впечатлението, че става модерна държава.

(И между другото завръщане на вкусните домати - тоест на човешкото земеделие, също би била хубава цел.) А за какво служат добрите продукти вижте в рецептите на "Коледата на Мария Жекова", фотографката, която спечели MasterChef.