Сверяване с реалността

Недостигът и зелената инфлация ще сложат край на идеализма в енергийната политика, прогнозира Патрик Фулис

Тъй като енергийните инвестиции трябва да се повишат, сметките и данъците трябва да се вдигнат
Тъй като енергийните инвестиции трябва да се повишат, сметките и данъците трябва да се вдигнат    ©  The Economist
Тъй като енергийните инвестиции трябва да се повишат, сметките и данъците трябва да се вдигнат
Тъй като енергийните инвестиции трябва да се повишат, сметките и данъците трябва да се вдигнат    ©  The Economist

Политици, потребители и компании са на пътуване за опознаване на климатичните промени и енергийния бизнес. Първата фаза, в началото на миналото десетилетие, бе характеризирана от безразличие. Втората, през последните няколко години, включва поставяне на идеалистични цели за намаляване на емисиите в далечното бъдеще, които струват малко днес. През 2022 ще започне третата фаза на пътуването на фона на опасно волатилни цени на енергията, страхове от зелена инфлация и нарастващи геополитически рискове. Това ще изисква реализъм относно бъдещата задача.

През 2021 светът беше залят от лесни обещания. Близо 70 държави, отговарящи за две трети от глобалните въглеродни емисии, имат цели за нетни нулеви емисии към средата на века. Мнозинството от хората в богатия свят, включително в Америка, изразяват тревога за климатичните промени. Компаниите също дават амбициозни обещания за въглеродна неутралност - особено онези, които така или иначе нямат много емисии. Бумът на рисковия капитал в сферата на зелените технологии сочи за масирано местене на фондове. А устойчивото инвестиране се превърна в една от най-големите тенденции във финансите от subprime дълга насам.

Сблъсъкът с реалността беше брутален. Отскочилата икономика в средата на 2021 вдигна търсенето на енергия. До октомври цената на кошница от изкопаеми горива беше поскъпнала с 95% на годишна база. Индия и Китай се изправиха пред прекъсвания на тока, а Европа - пред липса на газ (идващ често от автократична Русия). Недостигът на изкопаеми горива, които съставляват 83% от първичното потребление на енергия, заплашва да повиши глобалната инфлация над 5%, да спъне растежа и да стресне обществото. В отговор политиците върнаха часовника наобратно. Китай и Индия увеличиха производството на въглища, Великобритания включи отново най-мръсните си електроцентрали, а когато цената на петрола удари 80 долара за барел, Белият дом призова ОПЕК да повиши износа.

През 2022 вниманието ще се насочи към това как енергийната система да стане по-малко уязвима. Най-лесната част е основно техническа. Повечето електропреносни мрежи се справят трудно с непостоянния характер на тока от възобновяемите източници като слънце и вятър, ето защо е нужна по-надежда енергия за базовото натоварване, която да не е от въглища. Природният газ ще се завърне на мода и ще има глобална реабилитация на ядрената енергия, която не произвежда парникови газове. В годините след аварията в АЕЦ "Фукушима" през 2011 нейният дял в първичното енергийно потребление е намалял до 4%, но все повече държави ще подражават на Франция, където е 36%. Нови батерии, хидроген и технологии за улавяне на въглерод може да помагат, но все още не са готови да бъдат водещи.

Междувременно хаосът от смесени сигнали - стигматизиране, превъзнасяне, субсидии, съдебни дела и регулации - означава, че инвестирането в енергийната индустрия е на ниво под половината от нужните 5 трлн. долара годишно за достигане до нетна нула до средата на века. Понякога преобладаващите стимули са контрапродуктивни - твърде малкото инвестиции в нови проекти за природен газ затрудняват Азия да използва газа като чисто "мостово" гориво в прехода от въглища към възобновяеми източници.

В отговор правителствата ще разширят употребата на ценообразуването на въглерода, което действа като механизъм за регулиране на емисиите в цялата икономика. Те ще експериментират с поставянето на цени за далечното бъдеще, за да осигурят на инвеститорите повече предсказуемост по отношение на продължаващия 20-30 години жизнен цикъл на енергийните проекти. Америка ще остане изключение с липсата на федерална цена на въглерода, но все повече републиканци ще осъзнават, че ценообразуването е капиталистическият начин за реформиране на енергийния бизнес.

Не е лесно да си зелен

Най-трудното в идващата година на реализъм ще е свързано с това да бъдем честни с обществото. Тъй като енергийните инвестиции трябва да се повишат от 2% от световния БВП до 5%, сметките и данъците трябва да се вдигнат. Политиците може да опитат да изпреварят неизбежната реакция, като използват приходите от въглеродните данъци, за да помогнат на бедните. Ако цените на енергията продължават да летят нагоре през 2022, ще има протести както по улиците, така и пред урните. Но ако примката се разхлаби, тогава годината може да приключи с енергийна политика, поставена на по-солидна основа. Шансовете светът да постигне целите си за нетна нула ще са все така далечни, но устойчивостта на електропреносните мрежи, инвестиционните стимули и фискалните планове може да са в по-добра форма.

Но ще останат огромни проблеми за разрешаване. Близо половината от емисиите идват от индустриални потребители като производителите на цимент. Често няма незабавен чист заместител. Умиращата икономика на изкопаемите горива ще засили геополитическите рискове, като се очаква общият дял на Русия и ОПЕК в производството на петрол да достигне 50% до 2030. А някои нови електродържави може да се окажат по-нестабилни от старите петродържави - близо 70% от кобалта, използван в електромобилите, идва от ДР Конго, 90-милионна държава, чийто БВП е почти равен на приходите на Tesla, водещият производител на електрически коли.

Развиващият се свят произвежда две трети от идващите от енергетиката въглеродни емисии, но няма нужните средства и иновативна база, за да инвестира във или да изобрети път към по-чиста енергийна система. Осъзнаването, че това е проблем и за богатия свят, ще бъде в центъра на четвъртия етап на климатичното пътешествие и след 2022 г.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?