Защо лидерите на ЕС се страхуват от мирен процес в Украйна

Междувременно френският и германският елит се присмиват на идеята, че ЕС може да бъде представляван във всеки мирен процес от хора като Кая Калас, министър-председателката на Естония, или Санна Марин, нейната финландска колега. "Моралните кръстоносни походи на максималистите на украинската война са модерни сега, но те ще попречат, а няма да помогнат на който и да е мирен процес" - така ми каза един германски служител.

Така че остава въпросът: Кой ще представлява ЕС в бъдещ мирен процес?

Ако ЕС се беше възползвал от мащабната банкова и дългова криза от ерата след 2008 г., за да демократизира своите институции, сега Европа можеше да бъде надеждно представена от своя президент и външен министър. Уви, както стоят нещата, европейските граждани и националните лидери биха потръпнали при мисълта да бъдат представлявани от Шарл Мишел, председателя на Съвета на ЕС, и Жозеп Борел, върховния ръководител на външната политика на ЕС. Макрон и Шолц заедно с почти всеки друг европейски президент или премиер със сигурност биха възразили.

Оптимистичното мнение в Брюксел е, че въпреки липсата на легитимни пратеници и въпреки военната си слабост, ЕС ще има значителна тежест във всички преговори, защото той е икономическата сила, която ще плати за възстановяването на Украйна и ще бъде арбитър на всеки процес, чрез който Украйна се присъединява към единния пазар на ЕС, митническия съюз или дори самия ЕС. Но оправдан ли е подобен оптимизъм?

ЕС несъмнено ще плати огромни суми и ще дирижира следвоенния процес на присъединяване на Украйна. Но няма причина да смятаме, че това ще гарантира на ЕС влиятелна роля по време на самия мирен процес. Всъщност има основателни причини да смятаме, че ролята на ЕС като основен финансиращ възстановяването на Украйна ще раздели и отслаби съюза повече от кризата преди десетилетие.

Собствената му Европейска инвестиционна банка оценява разходите за реконструкцията на Украйна на около 1 трилион евро - размерът на бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. и с 40% по-висок от фонда за възстановяване след пандемията NextGenerationEU. Вече затруднена от своя вътрешен пакет от 200 милиарда евро за укрепване на колабиращия индустриален модел на Германия и 100-те милиарда евро, които Шолц е заделил за разходи за отбрана, Германия няма фискално пространство, за да осигури дори малка част от тази сума.

Има основателни причини да смятаме, че ролята на ЕС като основен финансиращ възстановяването на Украйна ще раздели и отслаби съюза повече от кризата преди десетилетие.

Щом Германия не може да плати, е ясно, че и другите страни - членки на ЕС, не могат. Единственият начин да се плати за Украйна би бил ЕС да емитира общ дълг, повтаряйки болезнените стъпки, довели до създаването на фонда за възстановяване през 2020 г. ЕС може да тръгне по този път само за да открие, че той ще доведе до злобна ожесточеност. Вярно е, че лидерите на ЕС се споразумяха за общ дълг по време на пандемията. Но инфлацията беше отрицателна по това време и всички членки на ЕС бяха изправени пред икономическа имплозия, тъй като локдауните убиха търсенето в цяла Европа. След като мирът възтържествува в Украйна, те ще трябва да се съгласят на още по-общ дълг, за да финансират възстановяването на страната във време, когато лихвените проценти са се учетворили, инфлацията е скочила, а икономическите ползи за членовете на ЕС са обречени да бъдат крайно неравномерни.

Испания ще постави под въпрос справедливостта на споделения дълг, когато германските компании получат лъвския дял от бизнеса за възстановяване на Украйна. Полша ще протестира шумно, когато Германия и Италия обявят, че след възстановяване на мира отново ще купуват енергия от Русия. Унгария ще продаде скъпо своето съгласие за всеки украински фонд, изисквайки още повече изключения от условията на ЕС за прозрачност и върховенство на закона. В разгара на този хаос старото разделение Север - Юг (или калвинисти - католици) по същността на фискалния съюз ще се върне с отмъщение.

Германия вече се опасява, че Франция ще настоява за постоянно и сравнително редовно емитиране на общ дълг, на което германската политическа класа ще се съпротивлява - и то не само защото германският Конституционен съд вече се е произнесъл против идеята. По-дълбоката причина е, че фискалният съюз, който Франция, изглежда, предпочита, ще изисква германските конгломерати да се откажат от практика, която е в тяхната ДНК: да трупат американски активи през големия нетен износ за Америка, станало възможно благодарение на стагнацията на германските заплати и специалните цени на природния газ.

Така че, освен ако Законът за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън не промени мисленето на Германия чрез издигане на протекционистична бариера около САЩ, която убива германския нетен износ за Америка, всякакви преговори за прекратяване на войната в Украйна непременно ще влошат разделението на ЕС по линията Изток - Запад, което ще възобнови старото разделение Север - Юг.

Нищо от това не трябва да е изненадващо. След финансовата катастрофа през 2008 г. ЕС само замаскира появилата се разломна линия Север - Юг. Войната в Украйна неизбежно доведе до нов разлом Изток - Запад. След като настъпи мир, и двете линии на разлома само ще станат по-дълбоки, по-грозни и невъзможни за пренебрегване.