Стефан Тафров: С признаването на Македония преди 30 години България пое по пътя към НАТО и ЕС

Дългогодишният дипломат и двукратен посланик на България в ООН пред "Капитал"

Стефан Тафров е един от хората, изиграли ключова роля за признаването на Македония от България
Стефан Тафров е един от хората, изиграли ключова роля за признаването на Македония от България    ©  Велко Ангелов
Стефан Тафров е един от хората, изиграли ключова роля за признаването на Македония от България
Стефан Тафров е един от хората, изиграли ключова роля за признаването на Македония от България    ©  Велко Ангелов
Тази седмицa се навършват 30 години откакто България стана първата държава в света, признала Македония (сега Република Северна Македония) за независима държава. На 15 януари 1992 г. правителството на Филип Димитров с подкрепата на президента Желю Желев обявява, че признава независимостта на четирите бивши югославски републики - Словения, Хърватия, Македония и Босна и Херцеговина.

Особен принос за това решение имаше тогавашният зам.-външен министър и впоследствие дългогодишен дипломат Стефан Тафров. Разговаряме с него за значението на този акт на българската държава.

Как се случи признаването на независимостта на Македония от България преди 30 години?

Признаването на Македония се случи най-вече заради смелостта на тогавашния министър-министър председател Филип Димитров да вземе това решение. Това е негова голяма заслуга пред България и пред историята. Тогавашният външен министър Стоян Ганев отсъстваше от странатa в периода преди и в деня на признаването, така че аз го замествах и представлявах Министерството на външните работи.

Югославия беше тръгнала да се разпада. Четири републики през 1991 г. бяха провели референдуми, на които гражданите им бяха поискали техните страни да станат независими - Словения, Хърватска, Македония и Босна и Херцеговина. В Германия и Австрия и в някои други страни в Западна Европа имаше силни симпатии особено към Словения и Хърватска. Германия и Австрия признаха Словения и Хърватска преди Европейската общност да ги признае. В този контекст Македония остана в едно неясно положение и много опасно, тъй като югославската армия беше под контрола на Милошевич и на Сърбия и никой не можеше да предвиди дали националистическата политика на Милошевич няма да доведе до кръвопролития и в Македония. Той вече беше започнал война в Словения, а малко след това и в Хърватска. В тази ситуация много важен фактор беше Гърция, която отказваше да признае името на Македония и блокираше признаването й от Европейската общност.

Важната дата беше 15 януари 1992 г., защото на нея външните министри на европейската общност трябваше да вземат решение кои югославски републики да признаят. Имаше определени нюанси и различия и за да намерят решение, общността реши да възложи на една арбитражна комисия, съставена от видни европейски личности, да я посъветва кои точно югославски републики да признаят за независими. Това е т.нар. комисия Бадентер по името на тогавашния председател на френския конституционен съд Робер Бадентер. В този период аз бях провел няколко разговора с премиера Филип Димитров и с президента Желев - и двамата бяха на мнение, че България трябва да признае Македония.

Имаше много дълго заседание на Министерския съвет, което трая 3 дни с прекъсвания, включително имаше и съвет за национална сигурност при президента Желев, който подкрепи това признаване и направи обръщение към нацията по този въпрос.

Как се стигна до това решение беше драматично не защото правителството имаше съмнение за необходимостта от признаване. Ние бяхме подготвили дипломатически нещата сред страните-членки на Европейската общност преди комисията "Бадентер" да посъветва европейските министри да признаят Словения и Македония. Спомням си как след един телефонен разговор с Париж влязох при заседаващия МС и казах, че комисията ще посочи "Словения и Македония" и министрите станаха и започнаха да се прегръщат. Беше страшно емоционален момент и много звезден миг за нас.

По-късно научихме, че Гърция е заплашила, че ще блокира признаването и на Словения, и на Хърватска, ако Германия подкрепи Македония. И Стоян Ганев, който тогава беше в Германия, макар и неофициално, написа грама оттам, в която призова да не признаваме, следвайки съвета на германския външен министър Ханс-Дитрих Геншер. Тогава финансовият министър Иван Костов попита в МС каква е позицията на българското МВнР. Ние казахме, че смятаме, че трябва да признаем Македония.

Някои министри имаха колебания дали да се признае в същия ден или да се изчака Стоян Ганев, но Филип Димитров добре знаеше какво можеше да се случи и успя да убеди Министерският съвет да го упълномощи той сам да избере момента на признаването. На 15 януари тогавашният говорител на правителството Надежда Михайлова съобщи по БНТ новината, че България признава независимостта на четирите републики - Словения, Хърватска, Македония и Босна и Херцеговина.

Какво беше значението на този акт?

В сложния международен контекст тогава за България бяха особено важни две неща. Първо да помогне на Македония да излезе от това неясно международно правно състояние, в което се намираше, и да даде ясен знак, че на България не й е все едно какво се случва с Македония и дали ще стане част от това кърваво разпадане на Югославия. На второ място България трябваше да даде знак и към света и към Европа, че България няма да стане част от една нова Балканска война. Това беше сложен въпрос, защото никой друг не се очертаваше да признае Македония освен България.

Една от фундаменталните причини за това решение беше, че самият факт на съществуване на независима македонска държава на Балканите решава трайно дълговековните кръвопролитни конфликти между балканските държави около Македония, която винаги е била ябълката на раздора помежду им. Не по-малко важно е, че това беше желанието на самите граждани на Македония и те трябваше да получат силен знак, че България не им е враг, а напротив, че искаме да укрепят своята държавност и че в този критичен за тях момент, ние заставаме твърдо зад тях. Това беше послание на приятелство и на братство, което ние изпращахме към македонците, противно на цялата пропаганда по време на Титова Югославия.

По този начин искахме да сложим началото на един процес, който да предотврати формирането на новата държава върху антибългарска основа.

Втората причина е да разсеем всякакви съмнения сред нашите европейски и атлантически партньори, че след рухването на комунизма България ще стане част от проблема на Балканите. Искахме по този начин да кажем, че поемаме по нов път, който води към Европа и не минава през войни и насилствени действия. Това послание, както и поведението на България като цяло по време на югославската криза в крайна сметка ни отведе и в НАТО, и в ЕС. Както виждате, една страна като Сърбия, която по времето на комунизма беше много по-напреднала от България в много отношения и много по-интегрирана в международната система, не стана член на ЕС, само защото тогавашните й лидери заеха една силна националистическа линия и изолираха страната за дълго от международната общност.

Как се развиха впоследствие отношенията между България и Македония и как стигнахме до днешното смразяване?

Първо, официалната реакция на Скопие на признаването - про-югославските среди бяха на власт тогава, не беше много радваща за нас. Те смачкаха новината като четвърта или пета в емисиите си, макар че по свидетелство на много македонци те много са се радвали, че България е признала Македония.

А под влиянието на Стоян Ганев България твърде късно установи дипломатически отношения със Скопие въпреки ранното признаване. България беше и в тежко икономическо положение и нямахме икономическия потенциал да установим по-тесни отношения с Македония. Нито от наша страна, нито от тяхна страна бяха направени усилия дори за изграждане на свестен път между България и Македония. Още няма и железопътна линия.

Като цяло от тяхна страна имаше една инерция от времето на сдържане на връзките с България, което до някаква степен беше преодоляно по време на управлението на Любчо Георгиевски.

Когато Гърция наложи блокада на Македония - да не може да използва солунското пристанище за своята търговия, България й се притече на помощ. Бургас стана македонското пристанище. При управлението на Иван Костов в България и на Любчо Георгиевски в Македония, по време на Косовската криза България оказа много силна подкрепа на Македония. Имаше много силно сближаване и чувствата към България там бяха много топли.

Но ние в един момент престанахме да водим активна политика и се стигна до сегашното положение, в което отношенията са на много ниско равнище.

Сгреши ли в отношенията някъде България - например с изричното непризнаване на македонския език?

Не можеш да признаеш език - няма такава международноправна формула. Смешно е. И да искаш не можеш да признаеш език. Никой не е признал българския, нито ние сме признали английския език. Езикът не е предмет на международноправна регулация.

Това са неща, които ние проблематизирахме в един момент. Разбира се, това се подклаждаше и от македонската страна в ясно отричане на очевидни факти за свързаността на македонския език с българския. Това беше в основата да се влезе в една отрицателна спирала.

Една от основните цели на България с признаването на Македония беше да изпрати послание на приятелство, за да предотврати тази омраза, в която бяха възпитани македонците към България. Отношения между две съседни държави, които са толкова тясно свързани исторически, са безперспективни, ако са основани на вражди и омраза. От това губим всички - и те, и ние.

Елитите и в двете страни трябва да изоставят реториката на диаболизиране на другата страна, в противен случай няма да се случи нищо положително.

Интервюто взе Деян Димитров.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3
    • + 4

    По всичко личи, че изненадващото за всички (и за Скопие най-вече) признаване на юруш от БГ на БЮРМ през 1992 г е инициирано като тривиален опит на тогавашния зам.-външен Тафров да натрупа активи и да измести от поста му несъгласния с темата министър Стоян Ганев.
    И вероятно кариерното му развитие е щяло да се случи, ако правителството Ф.Д. скоро след това не затъва в криминалната оръжейна сделка със Скопие и няколко месеца по-късно не пада от власт с вот на недоверие.

    Резултатът от необмисленото признаване на четирите бивши югорепублики, въпреки твърденията на интервюирания, увисва във въздуха и изобщо не попречи няколко години по-късно латентните им противоречия с Белград и помежду им да предизвикат повсеместни кървави междуетнически войни, вкл и в БЮРМ с албанските сепаратисти от АНО, които приключват с натовските бомбардировки и разрушаването на остатъчна Югославия през 1999 г.

    Хрумката за признаването на БЮРМ тогава бе абсолютно формален акт от страна на София, който не само не донесе нищо положително за отношенията ни със Скопие, а заради своята случайност и немотивираност дори бе разчетен от просръбските националисти оттатък Вардар като опит на БГ да разшири и затвърди позициите си в Македония и стана непредвидена от Тафров и Со причина за втърдяване на антибългарската линия, чиито отровни плодове берем днес.

    Така че, ако Тафров трябва да бъде отбелязан с нещо в историята, то е с необмисленото, неконсултирано с никого и без мисъл за негативните последствия признаване на БЮРМ през 1992 г.

    Толкова за дипломатическите пиратки, министерските мераци и техните недопремислени ефекти на доминото.

    По-интересно е Тафров да разкаже за участието си в края на м.г. в среща на НПО-то на Весела Чернева, заедно с Крум Зарков, Екатерина Захариева и под. на която е обсъждана промяната на БГ позицията за допускането на БЮРМ за преговори за членство в ЕС.
    Директорката на НПО-то Чернева в същото време е и външнополитически съветник на Киро Петкови на 2 януари в това си качество е на тайна мисия в Скопие.
    На срещите и разговорите на Чернева с представители на БЮРМ НЕ присъства българският посланик в Скопие.
    Което само по себе си е скандално и говори за провеждане на тайна политика от хора извън кабинета.

    От затлаченото със спомени интервю не става ясно какво е участието на Тафров за налагането на схващанията на Весела Черневия ЕСВП за формирането на политиката на това правителство към БЮРМ.

    Може би някой трябва да го попита, а не да го изостави на воля да се губи из гънкита на паметта си и да ни представя свои версии на събитията?

    Нередност?
  • 2
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 5
    • + 3

    До коментар [#1] от "D-r D":

    И тук ли се изср@ бе пациенте от Позитано 20, самообявил се за лекар в интернет?!? Сега да не започнеш дискусия с някой от другите си профили тук ;););)

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 3

    Капитал, изказът в #2 е нагледен пример за език на омразата, няма нищо общо с темата и при това явно е толериран.

    Нередност?
  • 4
    ktulhu avatar :-|
    228
    • + 1

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Съвсем нормална реакция на Д-р Д. За всяко значимо външнополитическо събитие в държавата се появява Тафров, който започва да обяснява, каква е неговата лична полза. Човек едва добрал се до НС и молил се да бъде назначен за посланик отново в ООН, стоейки стоически пред кабинета на Н. Младенов, е нередно да бъде с претенциите да бъде новия Стойчо Мушанов или Симеон Радев. Колкото до Весела Чернева, Д-р Д, това е резонен въпрос, на който никой няма да иска да отговори. След като беше на практика бламирана в КСНС, заедно с началника си, тя следваше да напусне или да бъде уволнена.

    Нередност?
  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 4

    До коментар [#4] от "228":

    И тази медия има своите идеологеми и зависимости, на които робува, благодетели, чиито интереси брани и говорещи глави, които озвучават този микс.

    Тафров е просто една от тях. По една или друга причина той е изпята песен и не си струва да се връщаме към поразиите, които направи. Не е само Македония.

    Тъжното е, че Киро-Асеновото правителство видимо е за американската амбасада това, което е Икономедия за Ам за БГ - говореща глава. И в това си качество е абсолютно резонно Весела Чернева, ръководителката на едно неолиберално, глобалистично и евроатлантическо НПО, да има запазен ресор в този властови микс.

    Цирк за идиоти беше излъчването на "преговорите" за коалиция в мола. Политика не се прави пред камери. Но пък и е достатъчно еднозначно емблематичен съветник като Чернева да бъде натоварен с политическа мисия и при това зад гърба на представителя на българската държава в БЮРМ. Това говори много ясно, че дамата не е отишла в Скопие да отстоява официалната БГ политика по темата, което може да свърши и посланикът, а нещо друго.

    Няма да научим какво е то, но по изказвания на скопски представители в дните около датата на посещението й - 2.1.22 - можем да схванем посоката.

    Видимо историческият препъни камък ще се облива с празна фразеология: коридор №8, икономически и търговски връзки, европрограми, културни връзки и пр, докато обръгнем на тая словесна слама и я изгоним от съзнанието си. И тогава - през отпускарските юли/август - ще стане това, което са намислили.

    А какво са намислили?
    US пратеникът Ескобар много ясно го каза - тия от Козяк работят БГ правителството да признае македонско малцинство като реципрочна мярка на българското (изключително глупаво според мен) искане в БЮРМ-ската конституция да се вмъкне българско малцинство.

    Това, че са раздадени/продадени 120 хил. БГ паспорти изобщо не означава, че всички тия са с българско самосъзнание. На преброяването в края на м.г. като българи в БЮРМ са се записали едва няколко стотин души.

    За мен е много интересно политическото слаломиране по темата.
    И как там, дето политици са плюли, ще дойде време да лижат.

    Нередност?
Нов коментар

Вход

Още от Капитал

А къде бляхте толкова време?

А къде бляхте толкова време?