Казахстан и цената на руската империя

Възобновяване на съперничеството с Китай е достатъчна причина Путин да се откаже от имперските си амбиции

Невъзможно е да се знае със сигурност какво се върти в главата на кремълския лидер.
Невъзможно е да се знае със сигурност какво се върти в главата на кремълския лидер.
Невъзможно е да се знае със сигурност какво се върти в главата на кремълския лидер.
Невъзможно е да се знае със сигурност какво се върти в главата на кремълския лидер.
Нина Хрушчова, преподавател по международни отношения в The New School, в анализ за Project Syndicate.

Парашутисти от елитната руска бригада Спецназ - ударните войски на руската армия, пристигнаха в Казахстан, за да потушат общонационалнитe протести срещу приятелския режим на Кремъл в страната. Това се случва в момент, когато руските войски вече са струпани близо до границата с Украйна и само 15 месеца след като руска стрелкова бригада се намеси, за да сложи край на сраженията между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах. Наистина ли президентът Владимир Путин се опитва да възстанови Руската империя?

Разбира се, невъзможно е да се знае със сигурност какво се върти в главата на кремълския сфинкс. Но каквито и да са намеренията на Путин, действията му подкопават фатално идеята, която беше в основата на създаването на Руската федерация преди 30 години.

Борис Елцин, първият постсъветски президент на Русия, рядко е тема за разговор в днешно време.

Но той именно призна монументалните разходи за поддържане на съветската империя, които допринесоха за унижението на руснаците и държането им в затвора на една полицейска държава. Само чрез разпадане на империята и установяване на свободна пазарна икономика Русия би могла да осигури свобода и просперитет на своя народ. Но в навечерието на новата 1999 г. Елцин обрече собствената си визия - този, на когото той предаде властта тогава, сега я отхвърля. Путин, изглежда, е решен да стане сюзерен на бившите съветски държави. Това е много скъпа идея.

Не е ясно какъв точно дял от съветския БВП е отивал за поддържане на СССР. Със сигурност огромна част от държавните приходи отиваха в съветския военнопромишлен комплекс.Тези разходи не допринесоха с нищо за обикновените руснаци. Но от царете през Ленин и Сталин до Путин днес руските лидери вярват, че цената на империята е оправдана.

Путин, изглежда, е решен да стане сюзерен на бившите съветски държави. Това е много скъпа идея.

А цената на амбициите на Путин се увеличава. Военните разходи на страната нараснаха от 3,8% от БВП през 2013 - годината преди Русия да нахлуе в Украйна и да анексира Крим, до 5,4% през 2016 г. С руските войски, разположени в окупирания грузински регион Абхазия, отцепилата се молдовска област Приднестровие, Нагорни Карабах, Казахстан, Киргизстан и Беларус, това не е изненада.

По-трудни за количествено определяне са стратегическите разходи на империята, за които Путин не желае да говори. Имперската програма на Кремъл, особено анексирането на Крим, постави под въпрос реда след студената война в Евразия, от Балтийско до Берингово море. Други световни сили - особено САЩ и Китай, инвестираха много в поддържане на статуквото, което Путин се стреми да наруши.

Установеният след студената война ред позволи на правителствата да пренасочват ресурси от военните си бюджети към социалните програми. Мирният дивидент не само даде възможност за икономическия преход на Русия, но също така подкрепи дългия икономически бум на Запад, който завърши с финансовата криза от 2008 г.

Най-големият бенефициент беше Китай. Краят на студената война позволи на страната да пренасочи ресурси към икономическо развитие и намаляване на бедността. Успехите на Китай през последните 30 години говорят сами за себе си.

На този фон можем да гадаем как китайският президент Си Цзинпин гледа на руската намеса в Казахстан, чиято обща граница с Китай е близо 1800 км. Особено в светлината на коментарите на Путин, които омаловажават независимата държавност на Казахстан. (Той показа подобно презрение и към независимостта на Беларус, балтийските държави и Украйна.)

Вътрешните разходи - а проучванията показват, че малко руснаци са готови да заменят стандарта си на живот за повишен глобален статус - би трябвало да са достатъчна причина Путин да се откаже от имперските си амбиции. Възможността за възобновяване на съперничеството с Китай със сигурност е другата причина. Но далеч не е сигурно, че Путин ще последва разума. Той вече пренебрегва уроците от собствената история на Русия.

Още от Капитал

Лесна война или труден мир

Лесна война или труден мир

КапиталНО

КапиталНО

Кой пречи блокът да е по-хубав

Кой пречи блокът да е по-хубав