Авторитетът на ЕС на Балканите е под въпрос

Днес новите премиери на двете държави искат да поставят ново начало
Днес новите премиери на двете държави искат да поставят ново начало
Днес новите премиери на двете държави искат да поставят ново начало    ©  Deutsche Welle
Днес новите премиери на двете държави искат да поставят ново начало    ©  Deutsche Welle
Михаел Мартенс, експерт за региона, в статия за Frankfurter Allgemeine Zeitung

България възпрепятства разговорите за влизането на Северна Македония в ЕС с редици изисквания, които имат уж исторически характер - София настоява българската окупация по времето на Втората световна война да не се нарича по този начин, а също така да бъдат признати българските корени на македонския език и българското малцинство в Северна Македония.

Подобни изисквания на София не са нещо ново. В миналото обаче Европа почти не им обръщаше внимание, защото те оставаха в сянката на още по-абсурдната позиция на Гърция към Македония. Още преди 10 години тогавашният български президент Росен Плевнелиев каза, че Македония трябва най-напред да преодолее своята антибългарска нагласа, преди изобщо да се мисли за старт на присъединителните преговори. Факт е обаче, че тогава Скопие водеше една наистина съмнителна историческа политика.

Срещу днешното ръководство подобен упрек не може да се отправи. В резултат от българското вето, което нанася колатерални щети и на Албания, се топят и последните остатъци от доверие в и без това разклатената политика на ЕС за разширяване на Балканите. Което пък снижава авторитета на Европейския съюз в региона.

Днес новите премиери на двете държави искат да поставят ново начало. Нагласите на Ковачевски и Петков са за разширяване на инфраструктурното и бизнес сътрудничество.

Макар че Кирил Петков е смятан за прагматик, не е сигурно дали разговорите му в Скопие наистина ще поставят началото на преосмисляне на отношенията. Защото българският правителствен ръководител трябва да се съобразява с много фактори. В неговото коалиционно правителство участва БСП, която по традиция взима националистически курс към Северна Македония. Същото се отнася и до президента Румен Радев, бивш пилот на изтребител, обучаван още по времето на Варшавския договор. Радев е военен, възпитан изцяло в духа на българската социалистическа историография. Неговите периодически изявления на тема Северна Македония показват, че той и досега не се е освободил от това наследство. Той е привързан към историческите разкази за нации и за статични идентичности, които напомнят повече на XIX век, отколкото са адекватни на днешните времена.

"Българският премиер Кирил Петков, който пое поста едва през декември, наследи тежка външнополитическа ипотека - при първото посещение в Скопие младият реформатор носи в багажа си и ветото на своята страна върху старта на присъединителните преговори с ЕС.

Скопие няма да води преговори за идентичността на македонската нация и за самостоятелността на македонския език. Защото според правителствения ръководител на страната "това засяга самите основи на държавата"."

Клеменс Ференкоте в кореспонденция за ARD

"Новият премиер на Северна Македония трябва да преодолее цяла планина от проблеми. Ковачевски, когото смятат за прагматик, вече обяви, че една от най-важните му цели ще бъде да се приключи с форсирания от София междусъседски спор за македонската идентичност и история. Но пробив в отношенията не може да се очаква, въпреки смяната на правителствата в двете столици."

От кореспонденцията на австрийския Die Presse

"Ако между двете страни наистина бъде постигнат компромис, националистическите сили в Северна Македония няма да могат да му попречат. В нашата страна има сили, които открай време смятат, че подобна ретроградна политика им осигурява добри шансове, но този процес навярно ще бъде доста по-труден в България."

Сашо Ордановски, македонски политически анализатор, пред Deutsche Welle