А къде бляхте толкова време?

Общините зависят за между 50-70% от парите си от държавата. Но чак сега ли осъзнаха, че има нещо счупено в този модел?

Местната власт изпусна изцяло енергийната революция
Местната власт изпусна изцяло енергийната революция
Местната власт изпусна изцяло енергийната революция    ©  Надежда Чипева
Местната власт изпусна изцяло енергийната революция    ©  Надежда Чипева

Община Вълчи дол обяви тази седмица, че ще спира осветлението по улиците. Първо - през стълб, после - изцяло. Други общини твърдят, че не могат да плащат тока за отоплението на сградите и вероятно ще минат към по-примитивни източници на топлина като дърва и въглища.

Кризата с високите цени на енергията изглежда, ще върне много от българските градове в XIX в. - без лампи и на печки с кюмюр.

Легитимно е оплакването, че тази неочаквана и тежка ситуация е удар, на който бедните български градове не могат да отговорят сами - те зависят за между 50-70% от парите си от държавата. Но също толкова легитимен е въпросът дали управляващите тези общини изведнъж осъзнаха, че има нещо счупено в този модел.

В последните 12-13 години централизацията на държавата сведе местната власт до прост преразпределител на средства. За да свършат каквото и да е в града си, кметовете трябваше да ходят до София и да молят премиера или финансовия министър. С изключение на няколко смели гласа никой не посмя да поиска това да се промени.

От друга страна, местната власт изпусна изцяло енергийната революция - вместо да започне да слага солари на покривите на всичките си сгради и да ползва всяка възможност за енергийна независимост например, тя беше заета предимно да наглася и краде поръчки.

В резултат на това, когато кризата дойде, общините изведнъж осъзнаха, че са голи на студа. Това е важно да се говори сега, защото България е изправена пред друга възможност, не по-малка от енергийната трансформация. За първи път от много години насам миграцията показва признаци на обръщане. Да, това ще потъне покрай тежките числа от преброяването, но всъщност добрата новина от там е, че има половин милион българи, които са пазар на талант. И ако изиграят картите си добре, тукашните общини могат да участват на този пазар. Ако подходят по същия начин, както към енергията си, след десет години събранието им в София ще моли държавата не за пари, а за хора.