ЕС плаща на мафията по 100 хил. евро за всеки емигрирал българин

По-важното от новия брой на "Капитал"

Представете си стадион "Васил Левски", натъпкан до последното възможно място - това са малко повече от 45 хил. души. Или не, още по-добре - представете си най-големия стадион в Европа, "Камп ноу" в Барселона, без нито едно свободно място - врящ котел от 100 хил. души. Сега си представете общо осем такива стадиона плюс един "Васил Левски" - толкова е намалението на българското население за десет години. Това е толкова голяма бройка, че по нея е лесно да се драматизира. Но няма нужда. За промяната в българското население има причини и от нея има последствия - тези две неща са по-важни от драматизацията.

Огромното намаление на населението - с 12%, е лесно за обяснение. Ниската раждаемост и високата смъртност в България са причина поне за малко под половината от това намаление. Само ковид епидемията например до момента е причина българското население да намалее с между половин и един процент в зависимост от това как се пресмята, като точният дял ще е ясен след още поне няколко месеца. Другата част от намалението обаче заслужава повече внимание.

Близо половин милион от над 800-те хиляди души, които се преброяват по-малко в България, са заминали към Западна Европа след отварянето на границите и трудовите пазари. За влизането в Европейския съюз България плаща с хора. През последните десет години Западна Европа даде близо 50 млрд. евро еврофондове на България и в замяна получи около 500 хил. души. Лесно е да се изчисли цената на един българин в тази сметка - 100 хил. евро, които той връща във вид на данъци за няколко години, а след това излиза на печалба.

Разбира се, Европейският съюз е много повече от размяна на пари срещу хора. А и идеята на фондовете по принцип е България да ги инвестира така, че да настигне Западна Европа и миграцията да престане. Тук също да е "като в Европа". Случи се така обаче, че голяма част от тези фондове бяха откраднати. За да се извърши кражбата, другата част не бяха инвестирани, а изхвърлени за глупости. Безсмислени стадиони, ролс-ройси на зърнари... Вместо за хората, които са останали в България, европейските пари отидоха в няколко хиляди корупционен елит - пачки, кюлчета, имоти, кортежи. Това засили потока навън. И отслаби натиска отвътре.

Това, силно се надяваме, е минало. В този брой на "Капитал" предпочетохме да гледаме напред. В темата на броя ще прочетете какви са ефектите от преброяването - какво следва от това, че в България живеят над 800 хил. души по-малко, отколкото преди десет години. Това има отражение не само върху статистиката (честито, всички вече сме по-богати "на глава от населението"), но и върху пенсионната система, изборите, включително върху местата в Европейския парламент.

Подобна миграция, разбира се, не се случва само в България. Всички страни от европейската периферия изнасят хора към сърцето на Европа - към най-богатите държави. Това не е процес, който може и ще продължи дълго. Понякога той приключва като с Брекзит, а друг път - както например с Чехия и Словакия, където стандартът на живот и публични услуги вече привлича обратно хората.

Животът в периферията има (наред с някои провинциални предимства) и други недостатъци, като например сприхави съседи. През последните месеци Русия дрънка силно с оръжия и иска да я уважават още повече. Напрежението с Москва ще продължи да се развива през следващите дни, а миналата седмица дори може би стигна буквално до редакцията на "Капитал" - вижте как в този текст.