Какво Западът не разбира в обсесията на Путин от Украйна

Поглъщане на половината от страната само ще увеличи апетита му

"Лицето на войната". Портрет на руския президент от художничката Дария Марченко, направен от гилзи от бойните полета в Донбас.
"Лицето на войната". Портрет на руския президент от художничката Дария Марченко, направен от гилзи от бойните полета в Донбас.
"Лицето на войната". Портрет на руския президент от художничката Дария Марченко, направен от гилзи от бойните полета в Донбас.
"Лицето на войната". Портрет на руския президент от художничката Дария Марченко, направен от гилзи от бойните полета в Донбас.
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Пьотр Померанцев, старши научен сътрудник в института "Агора" към университета "Джонс Хопкинс", в списание "Тайм".

Начинът, по който руският президент Владимир Путин и пропагандата на Кремъл говорят за страните, в които Русия заплашва да нахлуе, окупира, принуди и контролира - с Украйна начело и в центъра, разказва историята на може би най-нещастното семейство в света.

Изкушаващо е да се мисли за външната политика на Москва като сведена до рационалния личен интерес, но езикът й загатва за нещо повече. На първо място това е натрапчивото преследване на Киев, който е обожествяван като "майката на всички руски градове", а след това бичуван като проститутка, която се е продала на Запад, или като зомби, превърнато от "тъмните сили" в инструмент срещу Русия.

По този начин, за да оправдае анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна, Путин заяви през 2014 г., че "руснаците и украинците са един народ. Киев е майката на руските градове. Древна Рус е нашият общ източник и ние не можем да живеем един без друг", а по-рано тази година описа Украйна като превърната в "анти-Русия" от Запада. Езикът става все по-брутален, докато се спускате в клоаката на руските държавни медийни токшоута и фермите за тролове.

Въпреки че препратките към "по-малките братя" и "Майката Киев" са вековни тропи, залегнали в руската култура, по-скорошна иновация е изобразяването от руското външно министерство на страните, които са били в СССР и Варшавския договор, като "осиротели" от края на студената война: сякаш Естония, Полша и Чехия бяха изгубени таралежи, жадуващи за завръщането на Големия татко Москва.

Подобни постоянни препратки към семейните отношения ме карат да се замисля: може ли психоанализата да помогне за геополитическите анализи. Този подход има известна история. В края на Втората световна война британският психиатър Хенри Дикс провежда серия от задълбочени интервюта с германски военнопленници, представляващи различни социални прослойки. Дикс искаше да стигне до изворите на нацисткото мислене и къде то резонира с други германци.

Проучвах неговите архиви за нова книга за пропагандата през Втората световна война и помолих практикуващия психоаналитик и професора по литература от Лондонския университет Джош Коен да ми помогне да ги осмисля - с тяхното значение днес по отношение на Русия.

Дикс открива, че това, което доминира сред германските войници и особено тези, които харесват нацистите, е странна връзка с авторитарна, често злоупотребяваща и често отсъстваща фигура на бащата, като детето едновременно е унижавано и копнее за неговото одобрение. Резултатът е занижено чувство за лична свобода на действие, което води до търсене на силни лидери и идентифициране с едно всеобхватно, абстрактно семейство-нация.

Обожествяването на перфектни майчински фигури и след това атакуването на всички жени, които не успяват да отговорят на техния образ, също е често срещано. Ирационалните изблици на агресия са начин за справяне с чувството за неадекватност.

Интересното е, че Дикс вижда Lebensraum ( "Жизнено пространство", империалистическа концепция в Германия от първата половина на XX век ) - огромните територии в Украйна и Източна Европа, които нацистите претендираха за свои, отчасти като компенсация за този цикъл от унижение и търсене на признание: геополитическо желание, родено от ирационален "вторичен нарцисизъм".

"Ако първичният нарцисизъм е структурен и необходим и по същество е инвестиция в нашето собствено самосъхранение, вторичният нарцисизъм включва специфични черти на характера - суета, самонапомпване, чувство за превъзходство. Всичко това, разбира се, маскира основния страх от собствената неадекватност", обяснява Коен.

Не е нужно да сте психоаналитик, за да забележите как руската популярна култура се върти около едновременно обожание и страх от авторитарни фигури: Сталин, Петър Велики, Иван Грозни и всички, които не само прославяха държавата, докато злоупотребяваха с нейния народ, но също така са били убити от или са участвали в убийството на собственото си потомство.

Наред с връзката любов/страх с насилни бащини фигури са и ежедневните унижения на руската система. Когато живеех в Москва през първото десетилетие от ерата на Путин, дребните унижения, с които се сблъскваше един обикновен гражданин, бяха на всяка крачка. Пътните полицаи например ви обвиняват в измислени нарушения, а след това ви изнудват за подкуп; обикновените хора засядат в безкраен трафик, докато богатите и приближените им получават правителствени сирени, които им позволяват да карат по средата на пътя. И когато човек най-накрая се прибере вкъщи, изпълнен с негодувание към системата, телевизорът повтаря: "Америка унижава Русия и й пречи да се изправи." Яростното негодувание щеше да бъде сублимирано върху гадните чужденци.

Телевизията повтаря изтърканата мантра за това как руснаците се нуждаят от "силна ръка", която да ги защитава и наказва. Путин често е описван одобрително по този начин от пропагандната му машина, която активно го издига като баща-лидер над политиката, с целия набор от мачо изображения - като онова, в което е на кон, с голи гърди.

"Трудно е да не мислим за "втория път като фарс", когато говорим за Путин", казва Коен. "Сякаш всички тези категории като вторичен нарцисизъм се появяват отново днес, но с побутване и намигване. При Путин има кич, снимките без риза... Интересното е, че това не го прави по-малко опасен, а по някакъв начин дори повече."

Пропагандата Путин лидер се засили след завръщането му в президентството през 2012 г. и след протестите срещу авторитаризма. Нарасналото потисничество вътре се синхронизира с нахлуването в Украйна и допълнително засили широко разпространеното усещане, че Русия заслужава още територия, далеч извън нейния огромен обсег. В случая с Русия терминът "сфера на влияние" означава нещо твърдо и дефинирано, което може да бъде изковано с други "велики сили" в някаква голяма нова геополитическа сделка.

Нарасналото потисничество вътре се синхронизира с нахлуването в Украйна.

Какво означава всичко това на практика за справянето с Русия на Путин? На ниво официална дипломация трябва да се откажем от мисълта, че сделка, дори и да може да бъде постигната, по някакъв магически начин ще разреши нещата завинаги. Русия няма да го допусне. Кремъл трябва постоянно да се грижи за образа си на суперсила, за да се утвърждава. Дали това води до поглъщане на половината Украйна по пътя - не знам, но дори и да стане, апетитът само ще се увеличи.

Но докато нещото, известно някога като Запад, търси дипломатическите инструменти за ограничаване на руската агресия днес, трябва да започнем да мислим как да помогнем за справяне с по-дълбоките тревоги и травми, които проникват в руското общество и култура и които пропагандата на Кремъл използва. За да могат да бъдат разбрани и в крайна сметка преодолени.

На най-основно ниво е това, което липсва в настоящата криза. Докато кремълската пропаганда крещи за заплахата от НАТО, нито един западен политик не понечи да говори директно с руския народ. Бяхме много по-добри в това през студената война, когато над руснаците тегнеше цензура, днес е безкрайно по-лесно да се достигнат чрез социалните медии.

Докато вътрешната кремълска пропаганда крещи за заплахата от НАТО, нито един западен политик не понечи да говори директно с руския народ.

Една по-дълбока публична дипломация би инициирала разговор за това колко от тях просто искат да бъдат част от нормална страна, лишена от нейните цикли на потисничество и агресия. Може да изглежда като нещо отвлечено пред лицето на непосредствена криза. Но корените на тази криза са дълбоки. И времето да се започне този разговор е сега.