Полъх от Мюнхен 1938 г.

Системно застрашаващи финансови и валутни инструменти са съвременният еквивалент на ядрените бойни глави

Харолд Джеймс, преподавател по история и международни отношения в Принстънския университет, в статия за Project Syndicate

Студената война приключи преди 30 години. Но след финансовата криза от 2007-2008 г. тя не само се завърна, но мутира в хибридна хладна война. САЩ и техните европейски съюзници сега се борят да овладеят заплахата от руска атака срещу Украйна, тъй като се очертава призракът на гореща война. Умиротворяването на нацистка Германия през 1938 г. се превърна в привлекателна историческа аналогия, тъй като това беше моментът, когато студената война след Първата световна война мутира решително, като се предполага, че прави горещ конфликт неизбежен.

Мюнхен завинаги ще бъде свързан с този момент, защото там Великобритания, Франция и Италия отстъпиха на Германия значителна територия в Чехословакия, без да се консултират нито с чехите, нито със Съветския съюз. Този епизод е пресъздаван многократно, последно в брилянтния нов филм на Кристиан Швохов "Мюнхен: На ръба на войната", базиран на интересния опит на писателя Робърт Харис да реабилитира репутацията на британския премиер Невил Чембърлейн.

Сега, когато администрацията на Байдън предложи още една среща на върха с руския президент Владимир Путин след седмици на неуспешни преговори, сякаш сме свидетели на повторение на усилията на Чембърлейн в Мюнхен. От Мюнхен се появии сентенция: Никога не успокоявайте диктаторите.

Няма съмнение, че Путин е нарушител на мира, който вече е постигнал много от целите си. Той дестабилизира Украйна и по този начин й попречи да служи като модел за противниците на неговото авторитарно управление. Той отдели Европа от САЩ, хвърли нелицеприятна светлина върху неспособността на Америка да отговори на руските провокации и подчерта вътрешните разделения в Европа.

Няма съмнение, че Путин е нарушител на мира, който вече е постигнал много от целите си.

В миналото очевидният отговор на заплахите на Путин срещу Украйна биха били масивни икономически и финансови санкции, наложени от САЩ и техните съюзници от НАТО. Например на руските банки да бъде забранено участието в SWIFT, международната клирингова система за плащания. Но Русия систематично натрупва своите резерви и намалява финансовата си уязвимост, което означава, че загубата на достъп до SWIFT може да не е толкова болезнена в краткосрочен план (въпреки че почти сигурно ще причини големи трудности в дългосрочен). По-лошото е, че използването на SWIFT като оръжие може да има както далечни, така и непосредствени последици за САЩ и техните европейски съюзници. Например, ако кредиторите внезапно спрат да получават плащанията си, или каскадна неплатежоспособност, която може да предизвика финансов крах.

Този сценарий е отзвук не от 1938, а от 2008 г., но днес несигурността се увеличава от нови фактори като възхода на цифровите валути и платежни системи и превръщането на търговията с енергия в оръжие. Сегашното меню от финансови и икономически санкции повтаря логиката настудената война за взаимно гарантирано унищожение (mutual assured destruction - MAD). Способността за разполагане на системно застрашаващи финансови и валутни инструменти е съвременният еквивалент на ядрените бойни глави.

Днес несигурността се увеличава от нови фактори като превръщането на търговията с енергия в оръжие.

Стратезите на Кремъл знаят, че Русия може да загуби много от открит конфликт в Украйна. Руска инвазия ще срещне значителна украинска съпротива, което ще доведе до тежки жертви и по-нататъшна деморализация на руското население. Поддържането на контрол би било трудно. Струва си да припомним, че първите съветски войници в Прага през 1968 г. трябваше да бъдат изтеглени, защото започнаха да симпатизират на чехите.

Хитлер спечели състезанието в Мюнхен, защото спечели господство над Източна и Централна Европа, за което нямаше съперници. И скоро се разочарова, тъй като възможностите, които дава заплахата за конфликт, бяха изчезнали. Както Хенри Кисинджър посочва в "Дипломация", ирационалността на Хитлер го накара да захвърли предимството си, като отиде на война през 1939.

Горещата война не е неизбежна в преговорен процес, подобен на този в Мюнхен. Въпреки че агресорът отново изглежда, че печели, много остава отворено за тълкуване. Ако целта на Путин е да разкрие слабостите на Запада, той може да претендира за незабавна победа.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал

Три добри новини и една лоша

Три добри новини и една лоша