Кой пречи блокът да е по-хубав

Все повече хора напоследък имат желание да подобрят сградите си. Властите може да им помогнат като актуализират закона, намалят бюрокрацията и ги консултират.

В пренебрегваната от държавата и общините сфера на етажната собственост спасяването на давещите се най-често е оставено на самите давещи се.
В пренебрегваната от държавата и общините сфера на етажната собственост спасяването на давещите се най-често е оставено на самите давещи се.
В пренебрегваната от държавата и общините сфера на етажната собственост спасяването на давещите се най-често е оставено на самите давещи се.    ©  Надежда Чипева
В пренебрегваната от държавата и общините сфера на етажната собственост спасяването на давещите се най-често е оставено на самите давещи се.    ©  Надежда Чипева

Регионалното министерство, законодателите, общините - всички те са длъжници на собствениците на апартаменти в блокове и жилищни кооперации. От години са ги изоставили на един закон с много и очевидни липси. Управлението на етажната собственост някак не е интересно - няма бюджетни пари, нито милиардни инхаус поръчки, а и е доста заплетено.

В тази пренебрегната зона обаче се управлява огромен сграден фонд. При все бума на новото строителство повечето хора живеят в сгради, които крещят за обновяване. Този капитал най-често се управлява доброволно от хора, които не са професионалисти. Те тръгват с добри намерения, но се сблъскват в обтекаемостта на закона. Част от енергията изтича в безсмислени и безпощадни междусъседски войни. За да се реши някакъв проблем, често се слаломира около правни капани и по ръба на закона.

Новото е, че в недрата на етажната собственост напоследък се ражда желанието сградите да станат по-хубави и да се управляват по-добре. Може би помага имотният бум - за инвестиралите в поредно жилище това дали ще намерят наемател и на каква цена в голяма степен зависи и от вида на сградата. Другите, които не могат да си позволят второ жилище (около 75% от населението), започват да ценят още повече единственото си.

Ново за средата от последните 30 години изглеждат наченките на желание у собствениците да се кооперират и по-ефективно сами да решат проблемите си. Както и в други житейски сфери, промяната идва с дигитализацията.

И както казва IT героят от една от историите в този брой, етажната собственост е най-малкият парламент. Ако хората видят, че гласът им там се чува, и се научат да работят с другите, това може би ще рефлектира и върху целия обществен живот.

От държавата и общините се иска не да поемат нещата в свои ръце, а да реагират на обществените очаквания, като създадат ясни и разбираеми правила, намалят бюрокрацията и консултират хората. Законът за управление на етажната собственост е сред най-масово четените в страната. Точно по такива нормативни актове избирателите съдят за достойнствата на законодателите.