"Омикрон", кризата с имотите и ниската раждаемост заплашват модела на Си Дзинпин

Основната геополитическа характеристика на света днес е ескалиращият конфликт между две диаметрално противоположни системи на управление

Площад "Тянанмън" в Пекин в подготовка за откриването на Зимните олимпийски игри.
Площад "Тянанмън" в Пекин в подготовка за откриването на Зимните олимпийски игри.
Площад "Тянанмън" в Пекин в подготовка за откриването на Зимните олимпийски игри.
Площад "Тянанмън" в Пекин в подготовка за откриването на Зимните олимпийски игри.
Финансистът и политически филантроп Джордж Сорос в реч, с която в понеделник беше открита дискусията в института "Хувър" към Университета в Станфорд на тема "Китай в навечерието на Зимните олимпийски игри: труден избор за световните демокрации".

2022 г. ще бъде критична в историята на света. След няколко дни Китай, най-силната авторитарна държава в света, ще започне домакинството си на Зимните олимпийски игри и също като Германия през 1936 г. ще се опита да ги използва, за да запише пропагандна победа за системата си на строг контрол над обществото.

Наближават важни решения, които ще определят посоката, в която ще се движи светът занапред. Германските избори вече минаха, а френските ще се състоят през април тази година. В същия месец, дори да е малко вероятно, унгарските избиратели може да успеят да изгонят авторитарния си владетел от властта. Заедно със заплахата дали Путин ще нахлуе в Украйна тези развития ще определят съдбата на Европа. А през октомври 20-ият конгрес на Китайската комунистическа партия ще реши дали да даде на Си Дзинпин трети мандат като лидер на Китай.

Основната геополитическа характеристика на света днес е ескалиращият конфликт между две диаметрално противоположни системи на управление. Ще дефинирам разликите между тях възможно най-просто: В едно отворено общество ролята на държавата е да брани свободата на индивида. В едно затворено общество ролята на индивида е да служи на тези, които управляват държавата.

Най-важният въпрос е коя система ще надделее. Отворените общества отприщват творческата и иновативната енергия на хората, докато затворените концентрират властта в ръцете на еднопартийната държава. Победата на отворените общества не може да се приема за даденост в свят, клатушкащ се на ръба на военната агресия, както в Украйна, така и в Тайван.

Напоследък си задавах въпроса как възникна сегашната ситуация? Когато се впуснах в политическата ми филантропия през 80-те години, американското превъзходство не беше под въпрос. Това вече не е така. Защо?

Част от отговорът се крие в технологичния прогрес, повечето от който се базира на изкуствения интелект (AI), който беше в зародиша си през 80-те. Развитието на AI и възходът на социалните медии и тех платформи еволюираха заедно. Това произведе свръхпечеливши компании, които станаха толкова могъщи, че никой не може да се конкурира с тях освен те самите помежду си. Те доминират световната икономика.И влиянието им се разпростира до всяко кътче на света. Всички можем да ги назовем: Facebook, Google, Apple и Amazon.

В Китай има подобни конгломерати, но имената им са по-малко известни на Запада. Китай превърна своите технологични платформи в национални шампиони, докато САЩ са по-колебливи да направят това, защото се притесняват от ефекта им върху индивидуалната свобода. Тези различни нагласи хвърлят нова светлина върху конфликта между двете системи на управление, които САЩ и Китай представляват.

На теория изкуственият интелект е морално и етично неутрален - може да се ползва и за добро, и за лошо. Но на практика ефектите му са асиметрични. AI е особено добър в създаването на инструменти за контрол, с които репресивните режими могат да застрашават отворените общества. Коронавирусът засили предимствата на репресивните режими, като легитимира използването на лични данни за целите на обществения контрол.

Някой би си помислил, че с тези предимства Си Дзинпин, който събира личните данни на гражданите си, за да ги следи, по-агресивно от всеки друг владетел в историята, няма как да не пожъне успех. Очевидно е, че той смята така и че много хора му вярват. Бих искал да обясня защо това не е така, но това ще изисква кратка история на Китайската комунистическа партия (ККП).

Първият лидер на ККП Мао Дзедун отприщва Големия скок напред, който причинява смъртта на десетки милиони души. Той е последван от Културната революция, която унищожава традиционната китайска култура и избива духовния и икономическия елит на страната. Новият лидер Дън Сяопин разпознава, че Китай е крайно изостанал от капиталистическия свят. Мотото му е било "Крий силата си и чакай времето си". Той кани чужденци да инвестират в Китай и това води до период на невероятен растеж, който продължи и след като Си Дзинпин дойде на власт през 2013 г.

Оттогава Си Дзинпин полага всички усилия да премахне постиженията на Дън Сяопин. Той постави частните компании, създадени по времето на Дън, под контрола на ККП и подкопа динамизма им. Вместо да позволи на частната инициатива да процъфтява, Си представи своя "Китайска мечта", която с две думи може да бъде обобщена като "тотален контрол". Последствията от това са катастрофални.

Според правилата за наследяване последният му мандат трябва да приключи през 2022 г. Но вдъхновен от идолите си Ленин и Мао, Си Дзинпин придоби пълен контрол над армията и всички институции за репресия и наблюдение. Той внимателно е начертал процеса, който ще го направи доживотен владетел. За да направи това, Си трябваше да претълкува историята на ККП, за да покаже, че тя логично води до назначаването му за поне още един мандат.

Но Си Дзинпин има много врагове. Докато никой не може да му се противопостави публично, защото той контролира всички летви на властта, под повърхността на ККП назрява остра битка. В партийни публикации прозират атаки от тези, които подкрепят идеите на Дън Сяопин и желаят по-важна роля за частната инициатива. Си вярва, че въвежда система на управление, която по своята същност превъзхожда либералната демокрация. Но той управлява чрез страх и никой не смее да му каже това, което не иска да чуе. А пропастта между вярванията му и реалността става все по-голяма.

Китай е изправен пред икономическа криза, съсредоточена в пазара за недвижими имоти, който представлява главният двигател на растежа, откакто Си Дзинпин дойде на власт през 2013 г. Моделът, който се основава на бума на недвижимите имоти, е неустойчив. Хората, които купуват апартаменти, започваха да плащат за тях още преди да бъдат построени. Системата е изградена на кредит. Местните власти извличат по-голямата част от приходите си от продажба на земя на постоянно растящи цени. В средата на юни 2021 г. цените минаха отвъд нивото, което обикновените хора можеха да си позволят. Дотогава бумът беше нараснал до нездравословни размери - близо 30% от икономиката.

Бумът завърши с експлозия. Цените на земята за жилища през юни 2021 г. бяха с повече от 30% по-високи в сравнение с предходната година. Властите се опитаха да забавят темпото и наредиха на банките да не увеличават кредитирането за жилищни имоти. Директивата имаше обратен на желания ефект. Тя затрудни най-голямата и натоварена с дългове строителна компания Evergrande да изпълнява задълженията си.

Когато главният сезон за продажби започна през септември, имаше повече продаващи от купуващи. За известно време почти нямаше сделки на обявените цени, но днес цените и на земята, и на апартаментите започват да падат. Това ще обърне много от хората, които са инвестирали почти всичките си спестявания в недвижими имоти, срещу Си Дзинпин.

Сега Evergrande е в процес на ликвидация, а други строителни компании са изправени пред същата съдба. Предстои да видим как властите ще се справят с кризата. Може да са решили да не се занимават с нея твърде дълго, защото доверието на хората вече е разклатено. Си Дзинпин разполага с много инструменти - въпросът е дали ще ги използва правилно. Според мен второто тримесечие на 2022 г. ще покаже дали е успял. Сегашната ситуация не изглежда обещаваща за Си.

Китай е изправен и пред сериозен демографски проблем. Раждаемостта е много по-ниска от официално публикуваните данни. Експерти смятат, че реалното население на Китай е с около 130 млн. души по-малко от официалните 1.4 млрд. Това ще влоши кризата в недвижимите имоти, ще създаде недостиг на работна ръка, фискално напрежение и забавяне на икономиката.

Ваксинацията също е сериозен проблем за Си Дзинпин. Китайските ваксини бяха създадени да се справят с уханския вариант, но светът сега се бори с други. Си не може да признае това, докато чака да бъде преизбран за трети мандат. Всичко, което може да направи, е да налага политика на "нулев ковид", която включва строги затваряния при най-малкия полъх от огнище. Това обаче влияе отрицателно на икономическата активност на страната и създава тежки трудности за хората, които незабавно биват поставяни под карантина, където и да се намират, а оплакванията им не могат да бъдат заглушени.

Омикронът е много по-заразен от всеки предишен вариант, въпреки че е много по-малко вреден за всички, които са били правилно ваксинирани. Гузната тайна на Си Дзинпин няма как да не бъде разкрита по време на Зимните олимпийски игри. Омикронът влезе в Китай главно през пристанищния град Тиендзин, който е на 30 минути с високоскоростен влак от Пекин. Разпространил се е във висок брой градове в Китай и вече не е под контрол.

Малко вероятно е локдаун на цели градове да сработи. Това е очевидно в Хонконг, където огнището става все по-сериозно. А цената на нулевия ковид нараства всеки ден, тъй като градът е изолиран от останалия свят и дори от Китай.

Си Дзинпин се опита да наложи тотален контрол, но се провали. Внимателно подготвеното му издигане до нивото на Мао Дзедун и Дън Сяопин може и никога не се случи. Остава да се надяваме, че може да бъде заменен от някой по-малко репресивен у дома и по-миролюбив в чужбина. Това би премахнало най-голямата заплаха, пред която са изправени отворените общества днес, и те трябва да направят всичко по силите си, за да насърчат Китай да се движи в такава посока.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Ето защо Путин и Орбан не харесват Сорос.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал

Лято за размисъл, есен за избор

Лято за размисъл, есен за избор