Първи искри между президента и премиера

Разменените в публичното пространство реплики за Северна Македония и "Булгаргаз" показват, че Петков ще следва собствена политика, а Радев няма да си мълчи

Опасенията, че с новото правителство президентът ще концентрира твърде много власт, може да се окажат преувеличени.
Опасенията, че с новото правителство президентът ще концентрира твърде много власт, може да се окажат преувеличени.
Опасенията, че с новото правителство президентът ще концентрира твърде много власт, може да се окажат преувеличени.    ©  Цветелина Белутова
Опасенията, че с новото правителство президентът ще концентрира твърде много власт, може да се окажат преувеличени.    ©  Цветелина Белутова

Началото на седмицатa донесе няколко важни за политическата ситуация знака. За първи път и след като беше преизбран за втория си мандат, президентът Румен Радев отбеляза Деня за почит на жертвите на комунистическия режим - 1 февруари, поднасяйки цветя на Мемориала до НДК. Жестът му беше мълчалив - за него се разбра от публикувана на сайта на президентството снимка от мястото на събитието, без коментар.

Коментари имаше във фейсбук. "Може да одoбряваме негови позиции или да ги отхвърляме. Може да се тревожим от прекомерната концентрация на власт в ръцете му - и винаги трябва да бъдем загрижени, когато в едни ръце има опасност от събиране на твърде много власт.

Но днес просто трябва да му свалим шапка. Това е исторически момент по пътя на българското общество към бъдещето", написа евродепутатът от "Демократична България" Радан Кънев.

Опасенията от прекомерна концентрация на власт отразяват впечатлението, че спечелилата последните избори формация "Продължаваме промяната", основана от бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев - днес премиер и вицепремиер, ще следва волята на президента, който на практика ги лансира в политиката. Тази свързаност обаче не е еднопосочна - в изборите 2 в 1 освен за своята кампания за парламента лидерите на ПП допринесоха най-много и за преизбирането на Радев на президентския пост. Особено на фона на трудно прикриваната враждебност на Корнелия Нинова и ръководството на БСП.

Първите искри, прехвърчали публично във вторник между Радев и Петков, обаче дават основания да се смята, че опасенията от събирането на твърде много власт в ръцете на президента също може да са преувеличени. Противопоставянето дойде заради подхода на правителството по два ключови проблема - със Северна Македония и с енергетиката, по-конкретно бързата и непрозрачна смяна на ръководството на "Булгаргаз".

Изводът, който може да се направи от него, е, че министър-председателят ще следва собствена политика, за която си поема отговорността, а президентът даде заявка, че няма да си мълчи, когато не е съгласен с нея. И това е добре - без да е нужно да се превръща в институционална война. Изслушването на повече аргументи в който и да е спор е здравословно и за управлението, и за обществото.

Кирил Петков отговори смислено на критиката на Радев за посещението му в Северна Македония. "Всяко прибързано действие на българското правителство, всеки позитивен сигнал може да се тълкува превратно като някакви отстъпки от българската страна", каза президентът, като акцентира, че е важно "българската дипломация да осъществява пълноценно своя професионален капацитет, да не се доверява на експертиза отвън, на неправителствени организации и да не се поддава на външен натиск".

Слабото звено в позицията на Радев е залагането на "професионалния капацитет" на т.нар. дипломация от кариерата, която има съществен принос за забатачването на отношенията със съседната държава и за която също може да се провиди "външен натиск".

Въпросът е каква е крайната цел и премиерът Петков даде своите аргументи, като припомни и правомощията на различните власти по тези въпроси: "Хубавото е, че външната политика на България и Република Северна Македония зависи от министър-председателя и от Министерския съвет на двете държави." По същество Петков коментира, че посещението му в Скопие не само не е било прибързано, но даже е твърде закъсняло. "Вярвам, че ако не искаме Балканите да останат най-бедното, най-корумпираното, най-некоординираното място в ЕС, подходът трябва да бъде сменен. И това трябва да бъде на база добросъседство, икономическо развитие, работа заедно" е позиция от XXI век.

На опасенията, че позитивните сигнали от страна на България могат да се изтълкуват като отстъпки, премиерът даде още един смислен отговор: "Пускайки Северна Македония по пътя към Европа, не означава, че я пускаме в Европа. Разполагаме с период от 15 години, в който можем да работим по историческата истина. Проблемите са си проблеми, трябва да работим по тях, но нека работим конструктивно, и където можем, заедно да спечелим".

До какво води обратният на този подход? "Има много сили, които ще се опитат да спънат този процес. Ако нямаше такива, ние отдавна да сме в добри отношения. Ако го правим по стария начин, това ни води дотам, където сме - до най-ниската точка. Защото едни нестабилни Балкани в тази геополитическа ситуация дават преимущества на някои, които според мен не ни мислят доброто", посочи Петков.

В същото време по другия важен въпрос - извършената като блицкриг смяна на ръководството на "Булгаргаз" и последиците, които може да има, премиерът не успя да даде убедително разяснение. "Тревогата ми е за бъдещето на българската енергетика, за цените на тока за гражданите и предприятията. Когато кабинетът извършва смени в ръководствата на дружествата, трябва да гарантира, че ще се постигнат по-добри условия за България и по-добри цени. Надеждата ми е кабинетът да не се изкушава по наследения управленски модел, който използваше службите, бордовете, регулаторите за разправа и за прокарване на частни интереси. Защото, ако се използва същият подход, няма да постигнем по-различни резултати от наследството на Борисов", беше коментарът на Радев, а подобни съмнения изразиха и енергийни експерти.

Те са свързани основно с назначения нов изпълнителен директор на "Булгаргаз", който идва от ръководна позиция в МЕТ - близка до "Газпром" компания, известна от други страни в региона с това, че държавните газови дружества са изместени на пазара от частни посредници. Наследеният управленски модел напълно се покрива от начина, по който смяната беше извършена - без конкурс, без мотиви и при споменатото съмнение за конфликт на интереси.

Петков застана зад смяната, с аргумента че досегашното ръководство на "Булгаргаз" не си е изпълнявало задачите по правилния начин, но не каза нищо повече, с което да разсее опасенията около новите назначения. Дали България ще последва схемата, в която държавната компания ще бъде изместена от избрани частни посредници, няма как да остане скрито. Но не може да се подмине заблуждаващото обяснение, че новото ръководство било намалило цената на газа. Не само защото новото ръководство дори още не е вписано, а защото цената на газа се формира по ясна формула, която в най-голяма степен зависи от нидерландската борса TTF. Тя се понижи значително през януари и "Булгаргаз" и КЕВР само констатират това.

А по повод репликата на премиера, че "свърши времето на грешните решения" - целокупният световен опит показва, че времето на грешните решения никога не свършва. Разликата е дали се взимат съзнателно и се оставят да действат във времето или се осъзнават навреме, така че да бъдат поправени, преди да са нанесли големи вреди.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1
    • + 4

    Причудливо е съждението, че "Петков ще следва собствена политика".
    Няма такова нещо. Собствена политика е можел да си позволи да следва цар Борис, ама в конституционна монархия. В парламентарна република собствена на Киро е само жена му.

    Петков видимо следва чужда политика, след като си е назначил за съветник и спецпосланик Весела Чернева, известна с връзките си с лейтенанта на Сорос - Иван Кръстев, с когото делят офис на Патрирха.

    Именно въпросната Чернева, след като в края на м.г. събра на "среща" неолибералните представители от парламентарните партии за уточняване н позициите, на 2 януари с видимо съгласувана позиция зад гърба на Външно и на посланике ни в Скопие отиде в БЮРМ като спецпратеник на Киро, за да подготви посещението му.

    Тя е обектът на забележката на Радев за НПО-тата, които градят българската външна политика. Ако трябва да сме точни - сороските НПО-та.

    Президентът съще е в доста разкрачено положение по отношение на БЮРМ. Стево официализира със срещата си със старците от ОМО Илинден в Скопие контрапункта на Радевото искане българите да бъдат вписани в макеконституцията като народотворно малцинство. Самото ни искане е доста нефело, защото при 200 000 раздадени/продадени български паспорта/гражданство на македонци, които се декларирали, че имат български корен и/или БГ национално съзнание, на проведеното през есента на м.г. в БЮЛМ преброяване няма и 1 500 души там са се определили като българи.

    Че то ако се направи допитване в кръчмите в Благоевград, Симитли, Сандански, Разлог след 22 ч, доста повече от 1 500 на по 3 ракии там ще се обявят за македонци!

    Та Радев ще се среща ли в София със въпросния Стево?
    Елементърното чувство за национално достойнство говори да откаже.
    Зависимостите на президента говорят да се съгласи с визитата.

    Така че в случая епо-уместно да се каже, че и премиерът, и президентът "следват своя политика".

    Лошото е, че и в двата случая тя не е национално отговорната, май, а Козяшката.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал