Краят на икономическата политика на "безплатния обяд" няма да е приятен

След огромните разходи в отговор на пандемията завръщането към по-разумна фискална и монетарна политика може да се окаже по-трудно от очакваното

Офисът на Федералния резерв в Ню Йорк
Офисът на Федералния резерв в Ню Йорк
Офисът на Федералния резерв в Ню Йорк    ©  В© Brendan Mcdermid / Reuters
Офисът на Федералния резерв в Ню Йорк    ©  В© Brendan Mcdermid / Reuters
Рагурам Раджан, бивш гуверньор на централната банка на Индия и преподавател по финанси в Университета в Чикаго, в коментар за Project Syndicate.

Умната икономическа политика неизменно изисква понасянето на известна болка днес в замяна на по-големи бъдещи изгоди. Но това е трудно постижимо в политиката, особено в демократичните държави. Винаги е по-лесно за избраните лидери незабавно да угодят на своите избиратели с надеждата, че сметката няма да дойде, докато те все още са на власт. Освен това тези, които понасят болката, причинена от една политика, не са непременно тези, които впоследствие ще спечелят от нея.

Ето защо днешните по-развити икономики са създали механизми, които им позволяват да правят трудни избори, когато това е необходимо. Основни са функциите на независимите централни банки и изискваните по закон ограничения на бюджетния дефицит. Важното тук е, че политическите партии са постигнали консенсус за създаване и подкрепа на тези механизми, независимо от непосредствените им политически приоритети. Една от причините, поради които много нововъзникващи пазари непрекъснато се люлеят от криза в криза, е, че не са успели да постигнат такъв консенсус. Но най-новата история показва, че развитите икономики също стават все по-малко толерантни към болката, може би защото техният собствен политически консенсус е ерозирал.

Финансовите пазари отново станаха нестабилни поради опасенията, че Федералният резерв на САЩ ще трябва да затегне значително монетарната си политика, за да контролира инфлацията. Много инвеститори все още се надяват, че Фед ще смекчи позицията си, ако цените на активите започнат да падат значително. Ако Фед покаже, че очакванията на инвеститорите са оправдани, ще стане много по-трудно да се нормализират финансовите условия в бъдеще.

Надеждата на инвеститорите, че Фед ще удължи купона, не е безпочвена. В края на 1996 г. председателят му Алън Грийнспан предупреди за "ирационалното изобилие" на финансовите пазари. Но пазарите отхвърлиха предупреждението му и спечелиха спора. Може би разкаян от острата политическа реакция към речта на Грийнспан, Федералният резерв не направи нищо. И когато фондовият пазар в крайна сметка се срина през 2000 г., Фед намали лихвите, гарантирайки, че рецесията ще е лека.

В изслушване пред Съвместния икономически комитет на американския Конгрес през предходната година Грийнспан заяви, че докато Фед не може да предотврати "неизбежния икономически махмурлук" от бума на цените на активите, би могъл да "смекчи последиците, когато този махмурлук се прояви". По този начин Федералният резерв увери брокерите и банкерите, че ако заедно залагат на подобни активи, Фед няма да ограничи печалбите им, но ще ограничи потенциалните им загуби, ако залозите им се окажат лоши. Последващите интервенции на Фед затвърдиха подобни вярвания сред инвеститорите и банките, което прави овладяването на финансовите пазари с по-умерени ходове още по-трудно за централната банка. И сега, когато може да е необходимо много по-силно затягане на коланите, може да се окаже, че консенсусът за нуждата от това е много по-труден за постигане.

Фискалната политика също е виновна за промотирането на уж безболезнени икономически мерки. Повечето хора биха се съгласили, че пандемията създаде необходимост от целеви разходи (например щедри обезщетения за безработица), за да се защитят най-силно засегнатите домакинства. Но в случая разходите бяха всичко друго, но не и целеви. Конгресът на САЩ прие пакети на стойност няколко трилиона долара, предлагащи за всекиго по нещо.

Програмата за защита на заплатите (PPP) например предостави 800 милиарда долара ефективно безвъзмездни средства за малкия бизнес навсякъде. Ново проучване на икономиста Дейвид Атор от Масачузетския технологичен институт (MIT) и негови колеги изчислява, че програмата за 14 месеца е помогнала за запазване на 2-3 млн. работни места като годишна заетост, но на огромната цена от $170 000 до $257 000 за всяко от тях. Още по-лошо е, че само 23-34% от тези пари са отишли директно при работници, които иначе биха загубили работата си. Остатъкът е отишъл при кредиторите, собствениците на бизнеси и акционерите им. Общо взето, приблизително три четвърти от ползите от PPP отиват при горните 20% - най-големите печеливши.

Разбира се, програмата може да е спасила някои фирми, които иначе биха се сринали. Но на каква цена? Докато капиталистите предвиждат печалби, те също се трябва да са готови и за евентуален провал. Освен това много от малките бизнеси оперират без много организационен капитал. Ако се наложи една малка пекарна да затвори, икономическите последици от това биха били смекчени от засиленото осигуряване за безработица. А ако има лоялна клиентела, може да отвори отново врати след пандемията, може би с малко помощ от банката.

Стандартното оправдание за този тип политики на неограничени разходи е тезата, че безпрецедентните времена изискват безпрецедентни мерки. Именно отговорът на световната финансова криза от 2008 г. обаче наруши предишния консенсус за по-разумни политики. И мотивира политиците да харчат безконтролно, когато пандемията удари.

Докато политическата фрагментация засилваше нецелевите разходи, бюджетните ястреби отсъстваха от разговора - гласът им беше ефективно заглушен от посланията на икономистите. В допълнение към особняците, които се появяват периодично, за да обещават привидно безплатни обеди чрез финансирани с печатането на пари бюджетни разходи, все по-голям хор от мейнстрийм икономисти твърдяха, че преобладаващите ниски лихвени проценти дават на развитите страни значително повече пространство за увеличаване на фискалните дефицити. Политиците, които искаха да оправдаят политиките си, пренебрегнаха уговорките, които тези икономисти правеха в тезите си - че разходите трябва да са разумни и че лихвените проценти трябва да останат ниски. Единствено водещото послание имаше значение и всеки инакомислещ беше отхвърлен като фанатик.

Исторически погледнато, работата на Фед е била да отнеме каната с монетарния пунш, преди купонът да се разбеснее прекалено, а работата на Конгреса - да бъде предпазлив по отношение на фискалните дефицити и дълга. Но желанието на Фед да пощади пазара от болка доведе до поемане на повече риск и засили очакванията за по-нататъшни интервенции. Действията на Фед също допринесоха за натиска върху Конгреса да даде своя принос за малкия бизнес, което от своя страна доведе до инфлация и до вярата, че Фед ще се откаже от повишаването на лихвите.

Всичко това прави завръщането към предишния консенсус по-трудно. Когато Фед най-сетне повиши значително лихвите, цената за правителството за обслужване на дълга от минали разходи ще ограничи бъдещите разходи, включително за политики за намаляване на неравенството, за борба с бъдещи извънредни ситуации и за справяне с изменението на климата.

Всяка икономика има ограничен резервоар от доверие в прилаганите политики и от ресурси, които се използват за смекчаване на истински икономически бедствия, а не за защита на онези, които могат да понесат известна болка и сами. Ако всеки иска безплатен обяд, сметката в крайна сметка ще бъде платена от онези, които най-малко могат да си го позволят. На нововъзникващите пазарни икономики им се наложи да научат този урок по трудния начин. Развитите страни може да трябва да го научат отново.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS
    • - 1

    Да бе , да - Боце пуснал всички лампи да светят , Кирчо плаща тока ...

    Нередност?
  • 2
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • - 1

    Мхм, рано или късно идва бирника за своето. НО - Андрешко го набутва в блатото, за радост на вълците. БГ реалности...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал