Краят на мира: За европейците старото клише, че войната е "немислима", вече не е вярно

Проучване в седем страни от ЕС показва единство в позицията, че Украйна трябва да бъде защитена, което руският президент Путин може би не е очаквал

Според резултатите от проучването европейците възприемат атаката срещу Украйна като заплаха за либералния ред за сигурност в Европа
Според резултатите от проучването европейците възприемат атаката срещу Украйна като заплаха за либералния ред за сигурност в Европа
Според резултатите от проучването европейците възприемат атаката срещу Украйна като заплаха за либералния ред за сигурност в Европа
Според резултатите от проучването европейците възприемат атаката срещу Украйна като заплаха за либералния ред за сигурност в Европа
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Марк Ленард е директор и основател на базирания в Лондон Европейски съвет за външна политика (ЕСВП)

Иван Кръстев е директор на Центъра за либерални стратегии в София и член на борда на ЕСВП

Голяма част от политическите коментари до момента представят европейските правителства като разделени, слаби и отсъстващи пред лицето на агресията на Русия и нейния президент Владимир Путин. Въпреки това, както разкрива нашето ново проучване в седем държави - членки на ЕС, има изненадващ консенсус сред европейците от север, юг, изток и запад, че Русия ще нахлуе в Украйна в някакъв момент през 2022 г. и че Европа е длъжна да защитава Украйна, ако иска да запази либералния ред след студената война.

Още през 2020 г., в началото на пандемията от COVID-19, много европейски правителства определиха борбата си срещу вируса като "война". Сега, когато се разпалва агресия по украинско-руската граница, има страх, че истинска война дебне Европа. Това предполага, че допускането, че войната е "немислима", вече не е вярно за европейците. Както показва проучването на Европейския съвет за външна политика, сега в почти във всяка страна мнозинството от анкетираните смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през тази година.

За разлика от руско-украинския конфликт от 2014 г., настоящата криза се разглежда като проблем, който предизвиква европейска загриженост. Например 73% от поляците смятат, че руска инвазия е напълно вероятна. Същото важи и за 64% от респондентитев Румъния, 56% - в Швеция, 52% - в Германия и Италия, 51% - във Франция, и 44% - във Финландия.

Тези данни говорят за прекалибриране на единството в мненията, и то такова, каквото Путин може би не е очаквал да има. Това, че над 50% от европейците са единодушни, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява заплаха за сигурността на собствената им страна, може да се окаже "променящ играта" фактор за начина, по който тази криза протича.

Единството в позицията на европейците може да се окаже "променящ играта" фактор за начина, по който тази криза протича.

Дълго време мнозина в Европа гледаха на бъдеща "студена война" като на противопоставяне между САЩ и Русия или САЩ и Китай. Европейците биха били по-скоро зрители, отколкото участници в нея. И наистина, когато през лятото на 2020 г. започна струпването на руски войски до украинската граница, имаше много спекулации в медиите, че европейците не се интересуват от тези развития, а още по-малко биха се ангажирали със защитата на Украйна.

Проучването на ЕСВП опровергава тези предположения, дори да е вярно все още, че повечето европейци смятат Украйна за хаотична и дисфункционална. Днес преобладаващото мнение е, че страната трябва да бъде защитена от руските провокации. Въпросът обаче е кой трябва да се заеме с тази задача.

Установихме, че в почти всички от обхванатите в изследването страни хората виждат НАТО и ЕС като организациите, които са най-добре позиционирани да защитават Украйна. Забележително е, че в Полша с малка разлика повечето хора виждат ЕС като естествен защитник на суверенитета на Украйна, отколкото НАТО. Това оспорва общоприетото мнение, че по отношение на сигурността източноевропейците са готови да отхвърлят ЕС, защото гледат на САЩ като единствения си надежден партньор.

Когато става въпрос за това да защити интересите си, ЕС всъщност не е разделен между тези, които вярват на НАТО, и тези, които вярват на ЕС. Респондентите в Полша, Румъния и Италия се доверяват преди всичко на НАТО. Въпреки това над 60% от тях смятат, че ЕС би ги защитил, ако възникне конфликт. По същия начин, докато шведите и финландците се доверяват на ЕС, повечето от тях също вярват на НАТО.

Политическите различия вътре в тези страни хвърлят допълнителна светлина и може да са дори по-поразителни от различията между страните. В Германия например привържениците на управляващите лявоцентристки партии (социалдемократи, свободни демократи и зелени) декларират по-голяма готовност да защитават Украйна спрямо привържениците на Християндемократическия съюз. Въпреки че ХДС се обявява най-открито, че Германия трябва да защити Украйна, нашата анкета показа, че избирателите му са разделени почти поравно по този въпрос.

Във Франция поддръжниците на президента Еманюел Макрон и неговата дясноцентристка съперничка Валери Пекрес подкрепят най-много активната защита от страната им на Украйна, докато тези от спектъра на крайната десница са разделени. Същото важи и за Италия, където има консенсус сред симпатизантите на центъра, но разделение сред поддръжниците на крайнодясната партия на Матео Салвини. Същевременно в Полша голямо мнозинство от привържениците на всички партии искат правителството им да защитава Украйна, но не всички са уверени или се доверяват в способността на тяхната управляваща партия "Право и справедливост" да го направи.

Все още има известна резервираност по отношение на потенциалните въздействия, които могат да бъдат понесени заради намесата на Европа. Тя би могла най-добре да се обобщи с фразата "помнете какво ви направи Кремъл последния път". Например освен заплахата от потенциални руски военни действия срещу собствената им страна изследването установи опасения в Полша от миграционен натиск вследствие на тази криза; опасения в Германия, Финландия, Италия и Румъния, свързани с възможността Русия да спре енергийните им доставки; и опасения във Франция и Швеция от потенциални кибератаки.

Все още има известна резервираност по отношение на потенциалните въздействия, които могат да бъдат понесени заради намесата на Европа.

Това, което е ясно, е, че заплахите на Путин към Украйна сауспели в едно -да накарат европейците да се замислят за своя ред за сигурност. И това като следствие засили обединението на страните от ЕС. Идните седмици ще са тест дали европейците могат да направят прехода от свят, оформен от мека сила, към свят, дефиниран от устойчивост и способност за понасяне на болка в името на това да запазят ценностите и начина си на живот. Ясно е, че старото клише, че войната е "немислима", вече не е вярно.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 6
    • + 6

    От въпросния текст на Кръстев и Со стават пределно ясни поне две неща:

    1. Най-сетне се официализира общността между ЕСВП (което не е структура на ЕС, както мимикрира, а най-обикновено неолиберално НПО) и лейтенанта на Сорос - Иван Кръстев, която доскоро се отричаше пламенно.

    В София на един адрес (бул Патриарх Евтимий 21) делят стол както софийския офис на НПО-то, така и личното Кръстево НПО - ЦЛС.

    Директор на софийския офис на ЕСВП е Весела Чернева, която пък е и външнополитически съветник на премиера Петков. Дамата бе натоварена на 2 януари с тайна мисия в Скопие,за да подготви (оказалото се атастрофално за българските интереси) Кирово посещение там.

    И като се знае отдавнашното идеологическо (и грантаджийско) съмишленичество между съиздателя на Икономедия Иво Прокопиев и Сороския чиновник от Виена Иван Кръстев, много видим става синджирът на зависимостите:
    Демократическа партия - Сорос - Ив.Кръстев - неолиберални НПО в бившите соц.страни - Чернева - Прокопиев - българско правителство.

    И със завоя в българската политика към БЮРМ правителство на Киро и Асен освети и официализира тази верига от зависимости.

    2. Този текст е фундаментално признание, че зависими от Демпартията на САЩ структури подготвят общественото мнение в Европа за предстояща малка победна война срещу Русия, която европейските бюргери - естествено - са убеждавани, че ще гледат само по телевизорите и няма да я усетят по нищо.

    Едва ли ще е така.
    Но, ако досегашните западни катастрофални "кратки и светкавични кампании" срещу Русия на Наполеон и Хитлер са превръщали Европа в пепелище и за десетилетия са я оставяли дар на победителите, евентуалната Трета ще я направи завинаги китайска колония, защото Пекин няма да изпусне невероятната възможност на чужда територия и с чужда армия да осъществи хегемоиалните си стремежи.

    И ако обединм логиката на т.1 и т.2, можем да заключим, че агресирайки чрез веригите от зависимости, които е създал, Вашингтон и сателитите му бутат света към война, за да решат проблемите си, но която нямат никакъв шанс да спечелят, и която в края на краищата ще поднесе света (ако оцелее) на тепсия на комунистически Китай.

    Браво, Иване!
    Браво, Кръстев!
    Браво, китайска подводницо!

    Нередност?
  • 2
    ahj21578679 avatar :-|
    ahj21578679
    • - 2
    • + 1

    Украйна е азбучен пример за предадена на америка държава, която я ползва за casus belli. Това е единствената заплаха.

    Нередност?
  • 3
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 4
    • + 1

    Русия може да живее само в състояние на война. Няма по-войнолюбива държава от нея в днешно време!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал