Ако инфлацията можеше да се прогнозира, защо няма свръхбогати икономисти?

Ако дълговите пазари отново се окажат прави, продължителният период на растеж е към своя край

Новата мания е да се прогнозира инфлацията - най-трудният за предвиждане икономически индикатор.
Новата мания е да се прогнозира инфлацията - най-трудният за предвиждане икономически индикатор.
Новата мания е да се прогнозира инфлацията - най-трудният за предвиждане икономически индикатор.
Новата мания е да се прогнозира инфлацията - най-трудният за предвиждане икономически индикатор.
Пламен Моновски е съосновател на многомилиардния бизнес на Blackrock Emerging Markets, един от фондовете на световния инвестиционен лидер Blackrock с 10 трилиона долара под управление, чиито клиенти притежават част от най-значимите публични и частни компании в света. Като най-младия управляващ директор на Blackrock Emerging Markets по това време Пламен Моновски постига впечатляващо представяне на инвестициите в повече от 20 географски региона и стотици компании. Впоследствие основава специализиран инвестиционен фонд, който по-късно е придобит от хедж фонд. Съветва институции и големи частни инвеститори по избора на активи в портфейли. Самият той е активен инвеститор на публичните и частните пазари по целия свят.

Най-успешните инвеститори не си губят времето да следят последните макроданни, не четат разсъжденията на икономистите и със сигурност не правят прогнози. С основание! Както казва Бъфет: "От всички икономисти с коефициент на интелигентност 160, които прекарват живота си да учат (икономика), можете ли да посочите един, който да е свръхбогат..."

Е, аз също не мога да посоча и затова има сериозна причина.

Бъдещето има склонност да е непредсказуемо, особено близкото. Икономическите променливи са навсякъде; хората и техните действия са хаотични и произволни. Икономистите, които опитват да ги прогнозират, бъркат - и често със срамно големи порядъци. Което не пречи на всевъзможни умници да заливат медиите с мненията си по всякакви икономически въпроси. Точно както се случва сега с новата мания да се прогнозира инфлацията - най-трудният за предвиждане икономически индикатор.

От всяка медийна говорилня сутрин, обед и вечер ни заливат с гадания за инфлацията: колко ще бъде тя през тази и следващата година; колко продължителна ще бъде; кои стоки и услуги ще поскъпнат най-много; защо правителствата не правят достатъчно да облекчат болката, причинена на човечеството?

Наложеното в момента схващане е, че "инфлацията ще остане задълго". Това, както мнозина уверено ни проповядват, е в резултат от гигантското печатане на пари от Федералния резерв и другите централни банки. Няма значение, че през последните години търговските банки са "отпечатали" много повече пари отколкото всички централни банки, взети заедно. Не! Виновни са централните банки и политиците. Книгата на Кристофър Ленърд "Господарите на лесните пари: как Федералният резерв обогати Уолстрийт и разби американската икономика" се превърна в бестселър светкавично.

Местните популисти обожават да хвърлят вината за инфлацията на правителствата и алчните бизнесмени, без дори да опитат да предложат какво да се направи по въпроса. Цяла нова тайфа от (предимно) млади мъже, израснали в зората на новото хилядолетие, извика от миналото призрака на Лудвиг фон Мизес и други корифеи от австрийската школа по икономика. Научили за нея в университетите на Youtube и Facebook, тези младежи каканижат, че световните елити и илюминатите са пуснали машините за пари, за да обезценят дълговете и да ни доведат до крайна бедност.

Местните популисти обожават да хвърлят вината за инфлацията на правителствата и алчните бизнесмени, без дори да опитат да предложат какво да се направи по въпроса.

При целия този оглушителен хор откъде да започнем в търсенето на някакъв здрав разум? Нека да поразсъждаваме.

Централните банки печатат пари вече повече от 10 години - от глобалната финансова криза насам и отново след фиаското с гръцкия дълг. През по-голямата част от последното десетилетие Федералният резерв отчаяно се опитваше да вдигне инфлацията над 2%, но без успех. Необяснимо, инфлацията се залепи на дъното и остана там задълго.

Студентите по история знаят, че централната банка на Япония (Bank of Japan, BoJ) печата яростно пари след епичното пукване на балона на недвижимите имоти в края на 90-те години (по някои оценки тогава земята около Императорския дворец е струвала повече от цяла Калифорния!).

BoJ не просто не успява да предизвиква инфлация. Обратното, Япония затъва в безкрайна дефлация. Скоростта на парите (нещо, за което идеолозите на печатните машини забравят) остава много, много ниска. Иди се оправи!

От друга страна, имаме и примера на държавите с хронично висока инфлация. Някои от тях са в развития западен свят. От десетилетия например дълговият пазар в Обединеното кралство поддържа постоянна инфлационна премия. Вносителите го наричаха "Островът на съкровищата" - заради по-високите цени, които можеха да начисляват във Великобритания.

Централната банкерка на Русия Елвира Набиулина едва ли може да бъде обвинена, че обича печатниците за пари. Тя вероятно е един от най-добрите централни банкери в света. И все пак на г-жа Набиулина й се наложи да се примири с неконтролируемата инфлация, която върлува в Русия открай време. Повечето от изучавалите икономическа история на развиващите страни - 20 години от кариерата ми на инвеститор са именно на тези пазари - ще ви кажат, че инфлацията е "генетично заложена" в икономическата тъкан на Индия, Бразилия, Аржентина, Южна Африка и т.н. Питайте горките турци! Инфлацията само за миналата година беше над 30 процента. Каквото и да предприемат управляващите в тези страни, инфлацията остава.

Какво да правим тогава с всички тези прогнози за висока и опустошителна инфлация? Нека разгледаме един от очевидните фактори, които я определят.

Суровините

Цените на суровините галопират през последните две години, но медиите забелязаха това едва преди няколко месеца, когато токът, газът и бензинът поскъпнаха рязко. Суровините са силно циклични. Цените им нарастват и спадат бързо, най-често изненадващо. Циклите могат да бъдат и къси, и дълги. След дългия цикъл на поскъпване в началото на века и последвалия срив през 2008/2009 г. цените на повечето суровини останаха без съществено движение в продължение на цяло десетилетие.

Цената на петрола се срина, тъй като очевидно светът ставаше зелен и всички щяха да карат Tesla, съответно нямат нужда от бензин. Сега, когато петролът отново поскъпна, обяснението е същото: високите цени са причинени от "позеленяването" на света, всички автомобили стават "Тесла" и за да се захранва тази електрическа икономика, е необходим петрол.

Малко като с пандемията - човечеството е замръзнало при мисълта за инфлацията, подобно на сърна пред фарове, без да знае какво да прави. Цяло поколение потребители, политици, бизнес лидери и предприемачи са отгледани в свят на постоянно ниска инфлация. Напълно изненадани и неподготвени, те образуваха едно гръмогласно сборище, което се паникьосва и обвинява когото им падне за скока в цените.

Аз обаче съм се научил, че когато всички говорят за едно и също и очакват да се случи повече от него, става точно обратното и всички са изненадани. Както се казва, консенсусът винаги е погрешен.

Цяло поколение потребители, политици, бизнес лидери и предприемачи са отгледани в свят на постоянно ниска инфлация.

Преди няколко седмици Barron's, доста четеното и също толкова неточно издание от групата на The Wall Street Journal, излезе с крещяща корица на тема продължаващото поскъпване на суровините. Младежите, които сега пишат за Barron's, едва ли помнят една подобна корица на същия вестник точно преди най-големия срив на суровините в съвременната история - в края на първото десетилетие на века. Пътят на цената на петрола май копира предишното качване. Възможно е тя да се покачи доста повече, преди да падне рязко отново, този път с още по-катастрофални последици.

Това ме кара да си мисля: може би последният скок на цените не означава, че те ще продължат да се качват до второ пришествие? И може би не е добра идея да налучкваме бъдещето, взрени в огледалото за обратно виждане?

Пазарът на облигации в САЩ

Най-големият и най-ликвиден облигационен пазар в света, изглежда, също не разчита на огледалото за обратно виждане. Въпреки невероятния ръст на индекса на потребителските цени напоследък, доходността на дългосрочните облигации не помръдва от ниските си нива. Наскоро доходността на 10-годишната американска държавна облигация мина ключовите два процента при инфлация над 7%. Възможно е това да е самото начало на такова качване на доходността (съответно на падане на цените на дълга) и тя да върви ръка с ръка с движението на цените на петрола.

Може би не е добра идея да налучкваме бъдещето, взрени в огледалото за обратно виждане

През 2008 г. рязкото качване на петролните цени доведе до световна рецесия и съпътстващата финансова криза. Мнозина забравят, че печалбите от спекулативните операции на петролодобивните фирми, тоест тяхното поведение като краткосрочни хедж фондове, а не като производители, е в състояние както да надуе, така и да срине цената на петрола. И то със скоростта на светлината. Няма да прочетете на много места, че операциите на финансовите участници в пазара за суровини, които нямат нищо общо с експлоатацията на тези ресурси, понякога надвишават с пъти операциите на производители и потребители.

Та да се върнем на пазара за облигации. Дали пък той с тази ниска доходност не ни казва, че не след дълго цените на стоките и услугите не само няма да растат, а дори ще паднат? Възможно ли е продължителният период на растеж, подсилен от ковид стимулите, да е към своя край? Възможно ли е хиперрастежът и инфлацията да се преобразят скоропостижно в рецесия и дефлация?

А фондовите борси също не вещаят просперитет

Вместо да продължават нагоре и нагоре, пазарите започнаха новата 2022 г. с рязък спад. Първите 16 дни на годината бяха най-лошите за американските борсови индекси от 1929 насам!

Януарските цени на акциите потънаха под дъната от декември - за съжаление, това е лош знак за бъдещото им представяне. Пострадаха, разбира се, технологичните/growth акции, a подценените поскъпнаха. Този филм също сме го гледали частично в ранните 2000 и 2007/2008 г.

Вероятно, както каза един колега, "пак сме в ситуация да купуваме само петрол, железа и банки".

Може би инфлацията ще остане задълго - ще продължи да изяжда трудно спечелените ни пари и ще направи за посмешище бизнес лидерите и политиците?

А може би не. Съществува и друга възможност. Ако дълговият пазар отново се окаже прав и последва рецесия - спадащ бизнес и растяща безработица, приказките за инфлацията не просто ще секнат, a ще изпитаме странна носталгия за времената на нарастващите цени.

Но не очаквайте икономистите да ви кажат кога ще стане това. Мнение може и да имат, но едва ли ще знаят.

7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba
    • - 3

    Хех, ами той Шорош си е икономист. Свръх-свръх голям.

    Нередност?
  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra
    • - 1
    • + 1

    Досадно е да прочетеш една умна статия и да видиш, че под нея се е изплюл един глупак.

    Нередност?
  • 3
    dow_jones avatar :-P
    dow_jones
    • - 1
    • + 2

    Доста едностранчив и незапознат автор. Може и да е успешен инвеститор, но това не му пречи да си плямпа каквото си е пожелал по дадена тема. По написаното си личи, че не е чел нещо от Австрийската школа, или пък от Мизес. Още повече пък съвременните "австрийци". Нито пък е запознат с инфлацията като феномен. Мoже с официалната по CPI да е запознат, но не виждам да е казал за изкривяванията на CPI и други проблеми, свързани измерването на инфлацията чрез него. Абе изобщо мисловен бъркоч на човек на човек, който печели имено от всичките тези лесни пари в световната финансова система.

    Нередност?
  • 4
    soyer avatar :-|
    soyer
    • + 1

    Точно инфлацията е най-лесно прогнозируема в краткосрочен план, почти няма погрешни прогнози за инфлация (особено в развитите пазари) иначе нямаше как да оперират централните банки.

    Нередност?
  • 7
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Джоузеф Стиглиц получи нобелова награда по икономика, понеже разглежда асиметричността на информацията. Да, не е нужна нобелова награда, за да заключим, че ако населението на земята се увеличи с Х процента, а добивът на ориз се увеличи с по-малко то независимо от напечтаните пари или цената ще се вдигне. Въпросът е дали имаме правилните данни, дали са ни ги дали в правилния момент и дали сме ги интерпретирали правилно. Затова по-скоро твърдя, че икономистите или обслужват нечии интереси и умишлено заблуждават или не е стигнало до тях примерно, че климатичните изменения са довели до по-високи добиви на картофи и хората с почнали да потребяват тази култура вместо ориз.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал