Лявоцентристките партии ще загубят от флирт с консервативния национализъм

При такава стратегия по-вероятно е образованите им избиратели да дезертират към дясноцентристките и зелените партии

Протест в Берлин срещу крайно-дясната "Алтернатива за Германия".
Протест в Берлин срещу крайно-дясната "Алтернатива за Германия".
Протест в Берлин срещу крайно-дясната "Алтернатива за Германия".
Протест в Берлин срещу крайно-дясната "Алтернатива за Германия".
Ян-Вернер Мюлер, преподавател по политология и по история на политическите идеи в Университета в Принстън, в коментар за Project Syndicate.

Няколко победи на център-леви партии в големи държави не са достатъчни, за да можем да говорим за международна тенденция. Независимо от това победите на демократите в САЩ през 2020 г. и на германските социалдемократи (SPD) през 2021 г., както и силното представяне на социалистите на скорошните избори в Португалия, предполагат, че широко обсъжданата криза на социалдемокрацията не е била фатална.

Според някои стратези на лявоцентристкото политическото обновление то изисква отдръпване от всичко, свързано с модерните политики на идентичностите. Логиката на тези аргументи е, че "работническата класа" заслужава да бъде приоритет пред признаването на все по-напористи групи самоопределящи се за малцинства. А от това условие следва друг аргумент, който експертите вляво изтъкват от години: левият център трябва да спечели обратно гласове от крайната десница, не само като се пренасочи към базови икономически проблеми, но и като направи отстъпки пред националистически и антиимиграционни настроения (въпреки че тази част обикновено не се казва на глас).

Но тази концепция е погрешна както емпирично, така и морално и партиите, които следват такава стратегия, не само няма да успеят да си осигурят бъдещи мнозинства; те също така ще изневерят на основните ангажименти, които дефинират център-лявото и които по-младите избиратели приемат особено сериозно. Разбира се, триумфът на Шолц миналата година, който изгради кампанията си върху "уважението", изглежда, оправда предупреждението на бившия лидер на SPD Зигмар Габриел от 2016 г., че "ако загубите работниците от Ръждивия пояс, хипстърите в Калифорния няма да ви спасят". Шолц е послушал и съветите на политическия философ от Харвард Майкъл Сандел, който настоява лявото да се откаже от фиксацията си върху меритокрацията.

Идеята е политическите лидери да спрат да казват на пословичните "губещи от глобализацията", че техните неуспехи са по тяхна собствена вина (или покровителствено да съветват загубилите работата си работници просто да продължат напред и да се "научат да кодират"). А хората с дълги успешни биографии трябва да признаят, че техният успех често е резултат от съществуващи привилегии и чист късмет и че на по-малко образованите се дължи повече уважение, отколкото са получили.

Този подход е в съответствие с прозренията на друг известен академик - френския икономист Томас Пикети, който твърди, че политическата конкуренция в западните партийни системи сега се води предимно между два елита: "Левицата на брамините" (високо образовани "работници на знанието") и "Търговското дясно" (бизнес лидери и богати донори, които подкрепят консервативни партии и каузи). Работническата класа изцяло отсъства от това уравнение.

Много наблюдатели смятат, че работниците, които се чувстват пренебрегнати, неизбежно ще се превърнат в крайнодясна избирателна база - понякога наричана "партиите на работническата класа 2.0". Оттук следва, че поуката за център-лявото е то да стане както постнеолиберално, така и постмеритократично, като понякога предлага тактически отстъпки на работниците с авторитарни и антиимигрантски нагласи.

И все пак, както показват социалните изследователи Тарик Абу-Чади, Рето Митерегер и Кас Муде, предположенията в основата на тази съблазнително проста формула, са погрешни. В края на краищата винаги е имало авторитарно настроени работници и те рядко са гласували за лявоцентристки партии - дори по време на разцвета на социалдемокрацията след Втората световна война. Работническата класа никога не е била хомогенна, а с времето е станала още по-разнообразна. Архетипният бял мъж, работещ във фабрика за стомана, вече въобще не е представителен за тази по-широка кохорта. По-голямата част от обслужващите работници са жени, като значителен дял от тях са цветнокожи.

Още по-важното е, че според тримата по-голямата част от гласоподавателите от работническата класа в Западна Европа - както от традиционните производствени среди, така и в сферата на услугите - не са враждебно настроени към имиграцията. Докато крайната десница се представя по-добре сред работниците през последните години - достигайки отвъд традиционното си ядро от собственици на малки бизнеси и самонаети лица - тя все още държи само около 15% от общите гласове на работниците в западноевропейските избори. Крайната десница се е представила много по-добре сред ниско образованите избиратели, които преди това са подкрепяли мейнстрим консервативни партии или изобщо не са гласували.

Вярно е, че лявоцентристките партии губят позиции в много демокрации през последните десетилетия. Но основните бенефициенти са център-дясното и зелените партии. По-вероятно е високо образованите да дезертират от традиционните партии на работническата класа. Тъй като населението в целия Запад става все по-образовано, а постепенно и по-отворено към външния свят, да се фокусираш върху избирателя, който мрази либералите, не е печеливша стратегия.

Освен това е грешка да се гледа на политиката като на бинарен избор между признаването на достойнството на хората и материалното преразпределение. Това е фалшиво противопоставяне. Социалистите от старата школа не лобират просто за по-високо заплащане; те също се борят за утвърждаване на достойнството на трудещите се.

Според съветниците на Олаф Шолц той спечели, защото настоя, че никой не бива да бъде считан за "нетърпим" (deplorable) - скандалният термин, който Хилари Клинтън използва за поддръжниците на Доналд Тръмп през 2016 г. Вярно е, че равното уважение е един от основните елементи на демокрацията. Но това не означава, че крайнодесните фигури, самоназначили се за представители на "нетърпимите", са прави, като твърдят, че високообразованите професионалисти прекарват по-голямата част от времето си присмивайки се на изоставащите части на обществото. Да достигнеш до всички е едно нещо; представянето на политиката като културна война между по-малко образовани хора и уж пренебрежителни елити е съвсем друго нещо.

Германските социалдемократи не "спечелиха обратно" избиратели от крайната десница, защото техните избиратели никога не са мигрирали масово в тази посока. Правейки отстъпки на крайната десница, лявоцентристките партии само ще отблъснат настоящите и бъдещите демографски групи, от които се нуждаят, за да спечелят.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Вярно , все повече се идентефицират с лгбт общността ...

    Нередност?
  • 2
    BBB avatar :-P
    D.r D

    Многолюден протест: 8 детишляка. И със знамето на дъгата на фланелка...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал