Новата, базирана в облак, управляваща класа

Появява се нов вид "команден капитал", който превръща традиционните капиталисти във васали

Милиони потребители обучават няколко милиарда пъти всяка минута гигантска облачна мрежа с изкуствен интелект.
Милиони потребители обучават няколко милиарда пъти всяка минута гигантска облачна мрежа с изкуствен интелект.
Милиони потребители обучават няколко милиарда пъти всяка минута гигантска облачна мрежа с изкуствен интелект.
Милиони потребители обучават няколко милиарда пъти всяка минута гигантска облачна мрежа с изкуствен интелект.
Янис Варуфакис, бивш финансов министър на Гърция и преподавател по икономика в Атинския университет, в статия за Project Syndicate

Едно време капиталовите стоки бяха само изработените средства за производство. Плугът на фермера и ковашката пещ бяха такива стоки, които помогнаха за производството на повече храна и инструменти. След това се появи капитализмът и даде на собствениците на капитал две нови правомощия: да принуждават тези без капитал да работят срещу заплата и да определят дневния ред в институциите за създаване на политики. Днес обаче се появява нова форма на капитал, която изковава нова управляваща класа и може би дори нов начин на производство.

В началото на тази промяна беше безплатната комерсиална телевизия. Самото програмиране не можеше да бъде търгувано, така че беше използвано за привличане на зрителите, преди да бъде продадено на рекламодателите. Спонсорите на програмите използваха достъпа си до вниманието на хората, за да направят нещо дръзко - дакомерсиализират емоциите им.

Същността на тази работа е уловена в реплика на Дон Дрейпър, герой в телевизионния сериал Mad Men (излъчван в България с името "Момчетата от Медисън авеню" - бел. ред.) за рекламната индустрия от 60-те години. Обучавайки протежето си Пеги как да мисли за шоколада Hershey, той формулира духа на врлемето: "Не купуваш Hershey само защото е шоколад. Купуваш го, за да си възвърнеш чувството, че си обичан - онова, когато баща ти ти купи Hershey, след като ти окоси тревата."

Масовата комерсиализация на носталгията бележи повратна точка за капитализма. Ефективното производство на желани от хората неща вече не беше достатъчно. Самите желания станаха продукт, изискващ умело производство. Още в зората си интернет беше превзет от конгломерати, решени да го комодифицират, принципите на рекламата се превърнаха в алгоритми за насочване към конкретни хора - нещо, което телевизията не можеше да поддържа.

Ефективното производство на желани от хората неща вече не беше достатъчно. Самите желания станаха продукт, изискващ умело производство.

Първоначално алгоритмите (като използваните от Google, Amazon и Netflix) установяваха клъстъри от потребители със сходни модели на търсене и предпочитания, които бяха събирани накуп, за да им се предлагат книги или филми. Пробивът дойде, когато алгоритмите престанаха да бъдат пасивни.

Можейки да оценяват собственото си представяне в реално време, алгоритмите започнаха да се държат като агенти - да наблюдават и реагират на резултатите от действията си. Така задачата за насаждане на желания в душите ни беше взега от Дон и Пеги и дадена на Alexa и Siri.

Привидно Алекса е домашен механичен слуга, на който можем да наредим да изключи уред, да поръча мляко и т.н. Но тя е само предната част на Опознавайки навиците ни, тя развива умението си да ни предлага препоръки и идеи. И преди да го осъзнаем, е придобила значителни правомощия да ръководи избора ни - ефективно да ни управлява.

С базираните в облак устройства или приложения ние се озоваваме в най-диалектичната от безкрайните регресии: обучаваме алгоритъма да ни обучава да служим на интересите на неговия собственик. Колкото повече правим това, толкова по-бързо алгоритъмът се научава как да ни помогне да го обучим да ни управлява.

С базираните в облак устройства или приложения ние обучаваме алгоритъма да ни обучава да служим на интересите на неговия собственик.

Собствениците на този алгоритмичен облачен владетелски капитал са много различни от собствениците на традиционна рекламна фирма (чиито реклами също биха могли да ни убедят да купим нещо, от което нямаме нужда). Те имат две нови правомощия, които ги отличават от традиционния сектор на услугите.

Първо, облачните капиталисти могат да извличат огромни ренти от производители, чиито неща ни убеждават да купим, защото същият команден капитал, който ни кара да искаме тези неща, е основата на платформите (Amazon.com например), където се извършват тези покупки. Все едно Стърлинг Купър (също от Mad Men) да поеме пазарите, където се продават стоките, които рекламира.

Второ, същите алгоритми, които управляват нашите покупки, имат капацитета тайно да ни нареждат да произвеждаме нов команден капитал за техните собственици. Правим това всеки път, когато публикуваме снимки в Instagram, пишем туитове, предлагаме отзиви за книги на Amazon или просто се движим из града, така че нашите телефони да предоставят данни за задръстванията в Google Maps.

Всеки път, когато публикуваме снимки в Instagram, пишем туитове, а нашите телефони предоставят данни за Google Maps, произвеждаме още команден капитал.

Облаците превръщат традиционните капиталисти в нова васална класа. Капиталът е навсякъде, но капитализмът намалява. В епоха, когато собствениците на команден капитал са придобили прекомерна власт над всички, включително традиционните капиталисти, това не е противоречие.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал