Историята на руско-украинската битка е дълга, но не е тази, която ви разказва Путин

Украйна е платила висока цена за това, че се е осмелила да оспорва руския авторитаризъм през вековете – и все още е така

Д-р Володимир Ермоленко е украински философ и журналист, директор в Internews Ukraine и главен редактор на UkraineWorld.org

По-рано тази седмица, преди да даде официална заповед за инвазията в Украйна, руският президент Владимир Путин произнесе една от най-агресивните си речи досега. Той на практика отрече правото на Украйна да съществува, прокара фалшиви разкази, че в Украйна след 2014 г. има нелегитимна власт и радикална националистическа идеология, представи я като агресивна държава, която желае да си върне обратно окупирания от Русия Донбас с военни средства. Всички тези твърдения са претекст за Путин да признае "независимостта" на така наречените Донецка и Луганска "народни републики" и да оправдае нахлуването на украинска територия от руски войски. Нещо повече - Путин обвини Украйна за извършването на "геноцид" в окупирания от Русия Донбас, като не обясни как точно това може да се случи на територии, до които Украйна няма достъп от осем години.

Войнствената реторика на Путин се обяснява с един прост факт: демократична Украйна е екзистенциална заплаха за новия руски империализъм - политически модел, съсредоточен около култа към държавата и новия Левиатан, реабилитиращ сталинизма във вътрешната и външната политика. Ето защо Русия е толкова отчаяна да върне Украйна в своята сфера на влияние.

Но реалността е, че Русия е загубила битката за сърцата и умовете на украинците: 72% от тях смятат Русия за враждебна страна; 68% искат Украйна да се присъедини към ЕС, а 54% - към НАТО. Украинската кауза е общоприетата - за свобода и демокрация.

Борбата на страната срещу руския авторитаризъм не е от днес. Всъщност Украйна развива политическа култура, центрирана около правата и срещу тиранията от векове. През Средновековието Киевска Рус е плуралистично политическо образувание, организирано чрез множество центрове на влияние на градове-държави, без нито едно тиранично управление. В ранния модерен период украинското казашко устройство формира модел на републиканска политика и договорна идея за държава, различна от надигащия се московски авторитаризъм.

През XIX век украинските интелектуалци развиват идея за политика отдолу нагоре, фокусирана върху автономните общности (хромади), срещу царската автокрация. И през XX век украинската версия на социализма беше ориентирана към европейските модели на кооперативна икономика и еманципация на селяните и работниците, а не към руския модел на "диктатура на пролетариата".

Украйна е платила висока цена за това, че се е осмелила да оспорва руския авторитаризъм през цялата история - и все още е така. През XIX век Руската империя забранява украинския език за обществено ползване за половин век и изпраща нейните духовни и културни лидери в затвори или в изгнание. През XIX век руските болшевики унищожават украинската независимост, унищожават нейната интелигенция и убиват около 4 милиона души в изкуствения глад (Голодоморът - бел. ред.) през 1932-1933 г. Други периоди на глад през 20-те и 40-те години на миналия век са довели до смъртта на 1 милион души. През 70-те и 80-те години Съветският съюз систематично изпращаше украински защитници на човешките права в затворническите си лагери.

Руската окупация на Крим през 2014 г. и последвалата продължителна военна и социална катастрофа в Източна Украйна са само продължение на тази дълга история. И докато през цялото това време страната успяваше да устои, с последните заплахи, събития и фалшиви разкази е доведена до ръба.

За да скрие престъпленията си, Кремъл рисува картина на демонични, "националистически" украинци. Но Украйна не е това. Става дума за дълбоката й историческа и политическа култура, в която свободите са от съществено значение, а тираничното управление се отхвърля. Украинците са единни в противопоставянето си на руската агресия, независимо дали говорят украински или руски език. Наивно е да се мисли, че руски говорещ украинец непременно ще подкрепи контрола на Русия над Украйна: дори в предимно руски говорещите региони на Източна и Южна Украйна идеята за обща украинска политическа идентичност, основана на правата, се засилва през тези години, докато имперската идея за "руски свят" се маргинализира.

Трябва да погледнем отвъд реториката и да се съсредоточим върху реалността. Русия не се интересува от разширяването на НАТО; тя се грижи за собственото си разширяване. Тя не иска да спре разширяването на НАТО; тя иска НАТО да не спира разширяването на Русия. Русия е последната тиранична империя в Европа и отчаяно иска да обърне републиканските и демократичните традиции в европейската - и украинската - политика.

Западните страни трябва да останат твърди спрямо Русия: страхът да не се провокира Путин всъщност провокира Путин. Първият кръг от санкции, приложени срещу режима му заради признаването на "независимостта" на подкрепяните от Русия "републики" на окупираните територии на Източна Украйна, беше стъпка в правилната посока. Както и замразеното сертифициране на спорния газопровод "Северен поток 2".

Но с обявяването на войната трябва да последват много повече неща:

  • строги санкции, приложени към ключови сектори на руската икономика, включително енергетика, банкиране и отбрана;
  • замразяване на активите на приятелите на Путин в целия западен свят, а кръговете от санкции трябва да бъдат редовни, насочени към все повече лица и активи всеки месец, за да оказват непрекъснат натиск върху руските елити;
  • Украйна трябва да продължи да получава военна помощ, която да подобрява нейните отбранителни способности;
  • страните от ЕС, САЩ и други съюзници трябва да сключат двустранни споразумения за обща отбрана с Украйна и да създадат рамка за сигурността й;
  • Украйна трябва да получи икономическа подкрепа, за да защити икономиката и хората от криза, причинена от военна заплаха. Тази икономическа подкрепа трябва да бъде предоставена при условия за по-нататъшни реформи в Украйна, преди всичко в съдебния и антикорупционния сектор.

Украйна няма да отстъпи в тази екзистенциална битка, но светът трябва помогне на страната да се защити, за да защити демокрацията в нашия свят. Утре може да е твърде късно.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    xyha avatar :-|
    xyha
    • - 9
    • + 9

    От историята знаем също, че за една война има повод и причина . Поводи , мноного . За причината , се знае отдавна , тя се споделя и от Кисинджър , за който със сигурност знаем , че не е приятел на Русия:
    https://www.youtube.com/watch?v=JrMiSQAGOS4
    Дали е грешка на американската администрация - не мисля . Американците ЖЕРТВАХА Украйна , за да отдалечат Европа от Русия , и запазят поне за сега остарялата машинка за пари - НАТО .

    Нередност?
  • 2
    ss avatar :-?
    SS
    • - 8
    • + 8

    За жалост на автора ако рускоговорящите украинци не подкрепяха военната "разходка" нямаше на втория ден танкове да се разхождат в Киев ! То Украйна все пак ще има , ама една такава мъничка граничеща с Полша и Унгария и без излаз на море ...

    Нередност?
  • 5
    drn50646706 avatar :-|
    drn50646706
    • - 1
    • + 6

    Каква Украйна и украинци през Средновековието бе, тоя защо си не пие хапчетата? Имало е Украйна, колкото и Македония. Едни и същи соросоидни кръгове внушават и двете тези.

    Нередност?
  • 6
    drn50646706 avatar :-|
    drn50646706
    • - 1
    • + 7

    Единствено неутрална и демилитаризирана Украйна ще доведе до траен мир в Европа. Всички приказки Западът да я въоръжава още повече, водят до предпоставки за още по-голема война или вечни тлеещи конфликти, включително и извън пределите ѝ. Всеки може да се сети чии интереси обслужва това, със сигурност не и европейските, нито украинските.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал